В Близкия изток цари хаос, изострян от убийството на "одиозния" ирански генерал Касем Сюлеймани. Британските власти трябва да решат докъде са готови да стигнат в подкрепата на „непредвидимия“ президент Доналд Тръмп, който дори не бърза да се консултира с тях, пише наблюдателят от „Таймс“ Макс Хейстингс.
Според него в този случай Обединеното кралство "трябва да стои настрана" от САЩ. Опитът от иракската военна кампания предполага, че британците трябва да „поддържат добри отношения с американските съюзници, но не и да се присъединяват към техните безразсъдни авантюри.“ Повечето жители на Великобритания инстинктивно не искат да се включват във военна конфронтация с Иран и това вероятно е „най-мъдрата позиция“. За британците обаче ще бъде трудно да се дистанцират от американците, с които са в Ирак от 2003 г., признава авторът на статията.
Количеството на британските войски в региона е сравнително малко, но по всяко време някой от тях може да бъде убит от ирански дронове или ракети. Освен това, ако западният контингент напусне Ирак, страната рискува да стане част от шиитската империя, която Техеран иска да изгради и вероятно няма да може да предотврати възраждането на „Ислямска държава“*, твърди Хейстингс.
Според него армията на Обединеното кралство е твърде малка, за да промени радикално баланса на силите, но американците я ценят по две причини. Първо, политическо прикритие: дори малък британски контингент дава по-голяма легитимност на разполагането на американските войски. Второ, взаимодействието на разузнаването между двете страни: невъзможно е да си представим, че Лондон ще откаже размяната на класифицирана информация с Вашингтон, започнала през 1941г.
Но това означава ли, че е невъзможно да откаже да се присъедини към САЩ, „които следват опасен курс“? Британските ястреби оправдават подкрепата на Тръмп за Иран, който търси регионално господство, което заплашва Саудитска Арабия и Персийския залив. Освен това иранската теокрация уж цели унищожаването на Израел.
Противниците на тази позиция настояват, че Иран е твърде слаб, за да постигне тези цели. Те сочат, че властите на страната трябва да се справят с икономическите проблеми, породени от санкциите и антиправителствените настроения, отбелязва авторът на статията.
При това той самият се съмнява, че ако иранците убият британски военнослужещи, тогава хората от Обединеното кралство ще поискат „своя дял от отмъщението“. „Като нация все още не сме се възстановили от пагубните последици от участието в инвазията през 2003 г. в Ирак. По-голямата част от обществеността ще обвинява президента Тръмп за всички жертви, които понесем.“, счита Хейстингс.
„Сред многото неопределености се открояват два факта. Първо, през последното десетилетие западните интервенции в Близкия изток не донесоха нищо, а само засилиха презрителното отношение към нас сред по-голямата част от населението в региона. Второ, което е по-важното е, че присъединяването към американските авантюри, в които не вярваме, не ни дава влияние и предизвиква само скръб.“, подчертава авторът на статията.
Според него най-важният успех на британския премиер Харолд Уилсън, който заемаше поста му от 1964 до 1970 г., е, че той не допуска участието на страната във войната във Виетнам. Разбира се, това предизвика гняв сред американското ръководство, а тогавашният шеф на Пентагона каза на британските репортери: „Когато руснаците нахлуят в Съсекс, не очаквайте да ви се притечем на помощ!“ Въпреки това англо-американските отношения се запазиха, но не заради сантименталността на Вашингтон и заради общите интереси на двете страни.
САЩ никога не плащат услуга за услуга и се ръководят от личните си интереси във всяка международна ситуация. „В това няма нищо лошо, но остава истината, която сменящите се британски премиери избягват. Отново и отново те са съгласни с необмислената политика на САЩ, страхувайки се да не обидят Белия дом или се надяват на ползи, които остават нереализирани.“, обръща внимание Хейстингс.
„Между открития разрив със САЩ и участието във възможни военни операции срещу Иран има разумен и достоен среден път. Почти всеки премиер би се почувствал задължен да направи това, което Борис Джонсън направи в сряда и с думи да подкрепи в Камарата на общините последния удар на американските дронове. Към Съединените щати трябва да се отнасяме с любезност и съчувствие, дори ако техният лидер не отговаря с взаимност” разсъждава авторът на статията.
„Въпреки това Джонсън би допуснал огромна, вероятно историческа грешка, ако след Доналд Тръмп беше влязъл в пряк военен конфликт с Иран, което остава реална възможност. Много е трудно да се водят дипломатически преговори с Техеран, но европейските държави със сигурност са прави, без да се отказват от този опит, а американците изглежда грешат, когато използват войнствена мегафонна реторика.“, смята наблюдателят.
„Ако позволим да бъдем вмъкнати в поредната безполезна война, тъй като нямаме смелостта да стоим настрана, тогава е редно да възлагаме вината за мъртвите англичани пред вратата на резиденцията на премиера на Даунинг Стрийт, независимо от това кой ще извърши убийствените изстрели.“ - заключава Макс Хейстингс.
* „Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.
Превод: М.Желязкова
