/Поглед.инфо/ Американският флот увеличи присъствието си в Черно море само няколко дни след като президентът Байдън предупреди Москва, че ще "действа твърдо" срещу руската агресия в региона, пише британският вестник The Times, цитиран от Агенция "Фокус".

Военният кораб „Портър“, разрушител, въоръжен с крилати ракети, влезе в Черно море в края на миналата седмица. Така той се присъедини към друг американски кораб „Доналд Кук“. Те са придружени от кораба-цистерна „Ларами“, (американски военен съд, кръстен на планинска верига в САЩ – бел.ред.). Всички тези кораби се присъединиха към други кораби на НАТО в Черно море за рутинни патрули и военни учения.

Така американският морски контингент в Черно море достигна най-големия си размер от 2017 г. насам. Разполагането на такава ескадра подтикна Русия да разположи системата за противоракетна отбрана „Бастион“ в Крим - тоест на самия полуостров, който Русия анексира от Украйна през 2014 г. Руският флот изпрати и един от военните си кораби „Адмирал Макаров“ за военни учения в същия район на Черно море. Ученията включват откриване и неутрализиране на въздушни цели, както и радиоелектронна война, включително унищожаване на вражеските електронни комуникации.

В изявление Шести Американски флот заявява: „Крайната цел на всички тези операции е да подобрим нашата съвместна (с корабите на НАТО в Черно море) система за противовъздушна отбрана до нивото на съвършенство, за да защитим по-добре корабите на американския флот "

Говорител на НАТО обясни, че Алиансът е засилил военното си присъствие в Черно море „в отговор на незаконното анексиране на Русия на украинския полуостров Крим, както и на продължаващото натрупване на руските военни сили там“.

Три от шестте държави с излаз на Черно море - Турция, Румъния и България - са членки на НАТО. А Украйна и Грузия си сътрудничат с Алианса, като редовно се присъединяват към маневри на НАТО в региона, припомня британският вестник.

Русия, шестата държава с излаз на Черно море, започна да разширява присъствието си през 2008 г., когато анексира два региона на Грузия, включително Абхазия, морска провинция на Грузия. (Русия не е анексирала Абхазия и Южна Осетия, но е признала тези държави дипломатически през 2008 г., след опита на Грузия да поеме насилствено контрола над Южна Осетия - бел. ред.). Това ѝ позволи да увеличи силата на своя Черноморски флот, базиран в пристанището на Севастопол. Москва също използва Черноморския флот, за да подкрепи операцията си в Сирия.

Русия е милитаризирала полуостров Крим, като е разположила над 30 000 военнослужещи от 2014 г. насам, три пъти повече от първоначалния контингент. Тя също построи мост през Керченския проток, свързващ Крим с основната руска територия. Тази стъпка позволи на Москва да контролира достъпа на чужди кораби в Азовско море, въпреки че споразумение, подписано през 2003 г. между Русия и Украйна, гарантираше безпрепятствен достъп на корабите на двете страни до този пролив.

През ноември 2018 г. Русия конфискува три украински кораба, задържайки 24 моряци от екипажите им в продължение на 8 месеца, след което те бяха върнати в Украйна като част от размяна на пленници. Корабите са върнати в Украйна едва през ноември 2019 г.

Байдън говори с Путин по телефона миналия вторник, за първи път след влизането си в Белия дом. Съобщава се, че Байдън е изразил притесненията си в разговора за редица руски действия, включително намеса в изборите през 2020 г. Байдън повтори също подкрепата на САЩ за Украйна. Това е противоположно на ерата на Доналд Тръмп, който често се държеше така, сякаш възнамеряваше да игнорира агресията на Путин в региона.

НАТО засилва своите патрули и учения в Черноморския регион, а военният блок разполага и бойни самолети в базата „Михай Колчегану“ близо до румънския град Констанца.

Алиансът обаче има и проблем: затоплящите се отношения между Турция и Русия създават главоболие на НАТО. Този съюз бе заздравен с покупката на системата за противовъздушна отбрана С-400. Анкара тества тази закупена от Русия система в черноморския си град Синоп през октомври миналата година.