/Поглед.инфо/ Страстите към криптовалутите или отшумяват, или пламват. След като огради част от световния финансов пазар и събра криптоентусиасти, „Биткойн“ се люлее на валутните борси около 50 хиляди долара на брой. Струва си да се припомни, че през 2009 г. борсата „Ню Либърти Стандарт“ за първи път определи курса на биткойн, според който 1309 монети можеха да бъдат закупени за един долар. Една биткойн струваше съответно, 0,0764 цента. Чудодейното преобразуване на нулата в десетки хиляди продължава да вълнува умовете на търсещите валута авантюристи.
По прякор „Криптомама“, Естер Пиърс, комисар на Американската комисия за ценни книжа и борси, вярва, че 2021 г. ще бъде повратна точка в Америка в развитието на регулирането на криптовалутите, като се има предвид, че Комисията нееднократно отказва да легализира „Биткойн“ въпреки феноменалния растеж в неговата стойност. Може би защото веднага след като „Биткойн“ се изравни с долара (2011 г.), се случи първата кражба: 25 хиляди монети бяха откраднати от потребител. Според „Криптомама“ „криптовалутите могат да бъдат важен инструмент за хората, чиито семейства са изложени на риск, и за хората, живеещи под игото на потиснически правителства“.
Е, да, милиарди долари анонимно и без данъци изтичат от икономики с „репресивни правителства“ към САЩ и Великобритания. И това се харесва „Криптомама“. „Всяко правителствено усилие за забрана на „Биткойн“ би било глупаво“, казва Естер Пиърс. Всъщност основният смисъл на ненадзорните финансови транзакции беше оживен, наред с други неща, от желанието на големия бизнес да се отърве от държавния контрол върху печалбите и биткойн даде тази възможност. Сега най-големите инвестиционни компании Fidelity Investments, SkyBridge Capital, VanEck са на опашката за регистрация на своя борсово търгуван фонд , който ще използва Биткойн като основен актив, в Американската комисия по ценни книжа и борси.
Комисията мълчи. От една страна, няма правителство в света, което да предаде дори малка част от финансов контрол на бог знае чии ръце. От друга страна, ако днес „Биткойн“ бъде атакуван от американските власти, 2 трилиона долара, на които сега се оценява пазарната капитализация на криптосектора, ще станат опасни. Те незабавно ще се прехвърлят в инвестиции в жилища или акции, което ще направи тези и без това надути балони с активи по-податливи на разкъсване, което тласка американската финансова система по-близо до колапс. Това веднага ще дестабилизира най-големите пазари на дългове. „Биткойн“ позволява на Федералния резерв, криейки се зад липсата на регулаторна система за криптовалутния пазар, да продължи да печата долари. И в екстремния случай на хиперинфлация и спад в търсенето на биткойн, регулаторът хладнокръвно ще фиксира еднократни трилиони долари в дела на заетите средства в системата. И това е всичко.
„Файненшъл Таймс“ обяви, че инвестирането в „Биткойн“ е необходимо поради три причини: за намаляване на рисковете на компанията, да се намерят решения при правене на бизнес в развиващите се икономики, за да не се пропусне „вълнуващото ново бъдеще на валутните платформи“.
Спорът с „Файненшъл Таймс“ е едно на ръка. Основният риск, пред който е изправена компания, която инвестира в криптовалута, е, че това е най-големият спекулативен балон на всички времена. И това едва ли е разумна инвестиция, ако сравним потенциалната печалба с високия риск от загуба на капиталови активи. В развиващите се икономики наистина има децентрализирани частни криптовалути като „Биткойн“, които са по-гарантирани от обикновените хартиени банкноти, монети или безкасови пари, държани в банкови сметки и контролирани от правителствата. Въпреки това, дори в развиващите се икономики „Биткойн“ не е безрисков.
Както „ДжейПи Морган“ изчисли, от средата на февруари до средата на април обменният му курс се е променил с 87 процента, докато, да речем, златото - само с 16 процента. Като цяло, според „Проджект Синдикейт“, „Биткойн“ има способността да скача 10 пъти повече от хартиените пари.
И по-важен фактор. „Биткойн“, разбира се, може да улесни прехвърлянето на средства към страни с ниски и средни доходи. Но в същото време тя остава неефективна. „Биткойн“ беше първото приложение на блокчейн технологията, но размерът е ограничен до един мегабайт и процесът на откриване на блока отнема около десет минути на блок. Блокът може да извършва само 7 транзакции в секунда, докато „Виза“ прави средно 1700 транзакции в секунда и може да обработва над 65 хиляди съобщения в секунда. „Биткойн“ е неефективен като платежно средство. Можете да си представите какво ще стане с него и други децентрализирани криптовалути в случай на нова финансова криза или експлозивен растеж на нуждите, когато финансистите трябва да извършват спасителни операции.
Сега глобалният пазар на криптовалутите се подготвя за среща между цифровия юан и инфраструктурната платформа на блокчейн. И вече е ясно, че Китай значително изпреварва останалите държави в пускането на цифрови валути на централната банка. Без да се ласкаем с бъдещето на цифровия юан (неговото разпространение на световния финансов пазар се измерва само с около три процента), ще подчертаем основното. Чрез стартирането на ИПБ и предоставянето на достъп на частни компании до инфраструктурата, Пекин създава уникална национална блокчейн платформа. Това е нещо като интернет за блокчейн. ИПБ позволява на разработчиците от цял свят да се свързват с него и да изграждат базирани на блокчейн приложения. В същото време Пекин ще има пълен контрол над значителен сектор на пазара, ще може да проследява всички транзакции на платформата и ще се превърне в единствения доставчик на инфраструктура за блокчейн компании по целия свят.
Къде е биткойн тук? Никъде. Цифровите валути ще функционират в ИПБ като прости цифрови версии на редовни банкови сметки, гарантирани от националните централни банки, но държани в различни частни финансови институции.
Между другото, индексът за консумация на електроенергия в Кеймбридж оценява годишното потребление на един биткойн на 139,15 тераватчаса, пише „Проджект Синдикейт“. И това е повече от потреблението на електроенергия в, да речем, Аржентина. Това високо енергийно изискване за добив може да бъде последният гвоздей в ковчега на „Биткойн“.