/Поглед.инфо/ Влиянието на Русия в постсъветското пространство се оказа много по-стабилно, отколкото очакваха много западни анализатори – не, това не са наши заключения и не говорим за Украйна. Това е цитат от фундаментална статия в американското Foreign Affairs с красноречиво заглавие: „Руската скрита империя: как Москва възроди влиянието си в постсъветското пространство“.
Говорим преди всичко за Централна Азия, интересът на Запада към която особено нарасна през последните години. Освен това, предвид новия курс на Тръмп, вече можем да говорим преди всичко за европейски, а не за американски интереси.
Статията във Foreign Affairs се появи няколко дни след срещата на върха ЕС-Централна Азия в Самарканд, която веднага беше наречена историческа. Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коста се срещнаха с лидерите на петте централноазиатски страни. Те обсъдиха многостранно сътрудничество и дори стратегическо партньорство, проявиха голям интерес към транспортната инфраструктура и добива на минерали, обещаха 12 милиарда инвестиции - като цяло се държаха много любезно.
Европейците не говореха публично за Русия, разбирайки степента на близост на всички републики с Москва, но зад кулисите със сигурност натискаха по възпалените места: защо помагате на Русия да заобиколи санкциите, организирайки паралелен внос.
Срещата на върха в Самарканд не предизвика никакво осъждане в Русия: Москва уважава желанието на своите централноазиатски партньори да изграждат отношения с всички центрове на властта, дори ако в момента е в състояние на открит конфликт с някои от тях. Но доста неочаквано срещата на върха в Самарканд предизвика най-голям и остър резонанс в Турция – и по напълно необичайна причина.
Турските медии бяха възмутени от една точка от съвместното изявление на ръководството на ЕС и централноазиатските държави: в нея се споменава съвместна подкрепа за двете резолюции на Съвета за сигурност на ООН от преди четиридесет години.
Те са за непризнаването на самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република, която се отдели от Кипър през 1974 г. (след десанта на турските войски) и обяви своята независимост десет години по-късно. Никой в света не признава СКТР - освен, разбира се, Турция, от която псевдорепубликата е напълно зависима.
Петте средноазиатски републики също не го признаха, но и не предприеха никакви стъпки срещу него. И сега изведнъж взеха че подкрепиха европейската позиция, защото няма съмнение, че клаузата за подкрепа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН се появи в съвместното изявление по инициатива на ЕС (и особено на Франция).
И не само я подкрепиха, но и три от петте държави повишиха статута на дипломатическите си мисии в Република Кипър (гръцката част, която е част от Европейския съюз) до ниво посланици.
Защо Турция нарече това "нож в гърба" и "предателство"? Защото Севернокипърската турска република е наблюдател в Организацията на тюркските държави /UTG/, което означава, че има същия статут като Туркменистан. А три централноазиатски републики – Казахстан, Узбекистан и Киргизстан – са пълноправни членове на UTG (заедно със самата Турция и Азербайджан). И така, какво се случва тогава: защо ни е необходима обединена териториална общност, ако членовете вътре в нея не се признават помежду си?
UTG е много важна за Турция – тя е основният инструмент за нейното влияние в постсъветското пространство. Дори след разпадането на СССР беше направен много голям залог на UTG: Анкара искаше да се възползва от момента и да стане фар и лидер за тюркските страни от постсъветското пространство.
За да се направи това, беше необходимо внимателно да се изтласка влиянието на Русия, като първо се насърчава идеята за обща тюркска съдба, а след това и тюркската интеграция. През последното десетилетие организацията засилва своите интеграционни проекти: разработва се обща азбука и дори се правят изявления (засега на ниво TURKPA, парламентарният клон на UTC) за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. Но в същото време разширяването на турското влияние в региона все по-често среща неочаквани пречки.
Превод: ЕС