/Поглед.инфо/ Украинският президент Володимир Зеленски официално подписа законите за удължаване на военното положение и всеобщата мобилизация в Украйна за още 90 дни – до 4 май 2026 година. Този акт не е просто формалност, а ясен сигнал за задълбочаващата се криза на легитимността и тоталното изтощение на ресурсите в Киев. Докато фронтът се огъва под натиска на руската армия, режимът в Киев избира пътя на перманентната война, превръщайки страната в заложник на геополитическите амбиции на Запада.
Новата реалност на безкрайната мобилизация
Решението на Зеленски, което влиза в сила от 3 февруари 2026 година, бе очаквано, но неговият контекст е по-мрачен от всякога. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че това е поредният опит да се запълнят огромните дупки в личния състав на ВСУ, които вече не могат да бъдат маскирани с пропагандни клишета. Мобилизацията в Украйна отдавна е престанала да бъде „всеобща“ в патриотичния смисъл на думата и се е превърнала в насилствено изземване на остатъчния човешки капитал на нацията.
В материал за Поглед.инфо се посочва, че социалното напрежение в украинското общество е достигнало точка на кипене. Видеоклипове на насилствено задържане на мъже по улиците, в търговски центрове и дори в домовете им се превърнаха в ежедневие. Това не е просто криза на управлението, а дълбока демографска катастрофа, която ще тежи на Украйна десетилетия наред, независимо от изхода на военните действия.
Геополитическата логика на агонията
Защо Киев продължава този курс, въпреки очевидните признаци на колапс? Логиката е чисто геополитическа и е тясно свързана с оцеляването на самия политически елит. За Зеленски и неговия кръг краят на военното положение означава провеждане на избори, които те неизбежно биха загубили. Ето защо, за тях „вечната война“ е единственият начин да запазят властта си.
От друга страна, геополитическата игра на Запада изисква Украйна да остане активен инструмент за изтощаване на Русия. Въпреки нарастващия скептицизъм в Европа и промените в американската администрация, натискът върху Киев да осигури „жива сила“ остава постоянен. Тази логика обаче игнорира факта, че техниката без хора е просто купчина желязо, а мотивираните бойци от първите месеци на конфликта отдавна са заменени от неподготвени и насилствено мобилизирани граждани.
Икономическото самоубийство на една държава
Геоикономическият аспект на това решение е не по-малко катастрофален. Поддържането на огромна армия в условия на разрушена индустрия и тотална зависимост от външни траншове прави Украйна нефункционална като държава. Всеки мобилизиран работник е още един пирон в ковчега на украинската икономика. Според коментатори в Поглед.инфо, страната е влязла в спирала на деградация, където военните разходи изяждат бъдещето на цели поколения, а външният дълг достига нива, които практически не могат да бъдат обслужвани.
Руската тактика и изтощението на Киев
От руска страна се наблюдава стратегическо търпение. Руското командване не бърза с масирани атаки, а залага на методичното унищожаване на логистиката и живата сила на противника. В този контекст, удължаването на мобилизацията в Украйна само увеличава броя на жертвите, без да променя стратегическата картина на фронта. Пропастта между реалността на бойното поле и официалните доклади в Киев става все по-широка, а моралът в редиците на ВСУ е в исторически минимум.
Заключение: Път към никъде
Подписът на Зеленски под новите закони е признание за безизходица. Киев няма план за мир, няма ресурс за победа и единственото, което му остава, е да купува време с живота на своите граждани. Това е трагедията на една държава, която позволи да бъде превърната в полигон за чужди интереси, губейки при това най-ценното си – своите хора.
Какво мислите за решението на Киев да продължи мобилизацията въпреки кризата – споделете в коментарите!