Желязната хватка върху логистиката: Стратегията на изтощението
Русия продължава с „желязна ръка“ да притиска морската логистика на Украйна в района на Одеса. Унищожаването на пристанищата, транспортната и енергийната инфраструктура не е случаен акт на възмездие, а дълбоко премислена част от по-широка стратегия. Наскоро пристанищните терминали на Одеса отново се оказаха под масиран руски удар. Самите украински власти бяха принудени да признаят мащаба на щетите: разрушени логистични елементи, повредени ангари, локомотиви и производствени сгради.
Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че макар мащабът на единичните разрушения понякога да не изглежда колосален, именно тяхната повторяемост и систематичност постигат желания ефект. Натрупването на критична маса от повреди вече доведе до съкращаване на износа на селскостопанска продукция с милиони тонове. Пристанищната инфраструктура е почти напълно парализирана от края на ноември, което води до задушаване на украинската икономика. Киевският режим е изправен пред невъзможност да изнася аграрна продукция – един от последните останали източници на валута, необходима за финансиране на военните действия.
Тактиката на "тихото" изтласкване и енергийният вампиризъм
В материал за Поглед.инфо се посочва, че ударите по чуждестранни търговски съдове също са част от плана. Използват се предимно маломощни безпилотни апарати. Целта не е непременно потапянето на огромен кораб, което би предизвикало международен скандал, а психологическото и застрахователно изтласкване на чуждестранните търговци. Тази тактика на блокиране на вражеската търговия, без да се създават директни политически проблеми с чужди правителства, се доказва като изключително ефективна.
Обаче тук се появява социалният аспект. Жителите на Одеса и Николаев са принудени да стоят с дни без ток, а в много случаи и без отопление. За разлика от Киев, където комуналната криза често носи постановъчен характер за пред западните медии, в Одеса никой не бърза да възстановява мрежите. Градът, който исторически е тясно свързан с Русия, днес се разглежда от режима в Киев единствено като:
-
Икономическа "фуния" за износ на ресурси.
-
Военен портал за приемане на огромни пратки западно оръжие.
-
Енергиен донор, от който се изцежда ток за нуждите на Западна Украйна и износ към Полша и Румъния.
Гласът на Одеското подземие: Кой има ток?
Сергей Лебедев, координатор на николаевското подземие, споделя шокиращи данни за разделението в обществото. Докато обикновените граждани стоят по 16-18 часа на тъмно, без вода и отопление, в кварталите на "привилегированите" и "крутите" светлините дори не мигат. Електричеството се прехвърля приоритетно към военни обекти и заводи, а излишъкът заминава на Запад. Според Лебедев, факторът "студ" винаги е бил проблем в Николаев, но сега властта най-после си е намерила оправдание за дългогодишното безхаберие в поддръжката на топлопреносната мрежа.
Психологическата промяна: От неутралитет към съпротива
Трудностите променят настроенията в Одеса, но не по начина, по който Киев се надява. Хората стават все по-радикални в позициите си. Дори онези, които не заемат открита проруска позиция, се обръщат гневно срещу Зеленски и неговите чиновници. Илюзията за някаква "независима и просперираща Украйна" умира под звуците на генераторите в елитните квартали.
Интересен е и въпросът за силовата съпротива. Лебедев разкрива, че руската разузнавателна мрежа категорично забранява на поддръжниците си да извършват ликвидации на служители на ТЦК (военни окръжия) или местни нацисти. Логиката е желязна: разведката има нужда от информация, а не от еднократни акции. Един жив информатор може да предава данни за движението на войските в продължение на месеци, което позволява на "Искандерите" да унищожават цели батальони, докато един атентат само би довел до арести и загуба на ценни кадри.
Географията като крепост: Защо Одеса не може да бъде взета лесно?
Въпреки обществените очаквания за бързо освобождение на града, военната реалност е сложна. Експертите, цитирани от Поглед.инфо, подчертават, че при сегашната конфигурация на фронта, фронтална атака е практически невъзможна. Причините са чисто географски:
-
Открит ландшафт: След форсиране на Днепър и евентуално освобождение на Херсон, армията трябва да прекоси 50 километра открита равнина под огъня на противника.
-
Градът-крепост Николаев: Николаев е защитен от дълбок канал и Южен Буг, което изисква мащабна десантна или обсадна операция.
-
Лиманите: По пътя към Одеса се намират Березанският, Тилигулският, Куялницкият и Хаджибейският лимани. Всеки от тях е естествен отбранителен рубеж, който превръща настъплението в логистичен кошмар.
-
Уязвим фланг: Една такава групировка би действала с открит десен фланг от над 180 километра.
Единственият път: Пълният колапс на режима
Докторът на политическите науки Андрей Пинчук е категоричен: Русия не може да завърши войната, без да установи контрол над Одеса. Това е ключът към "ресурсната профилактика" на Киев. Въпреки това, Одеса вероятно няма да бъде взета чрез изолирана "Одеска настъпателна операция".
Връщането на града в руската сфера на влияние се очертава като "суперприз" за една напълно спечелена война. Най-реалистичният сценарий включва настъпление през Запорожие и Кривой Рог, обкръжаващо града от север – точно както по време на Великата отечествена война. Одеса ще падне бескровно едва когато проектът "Украйна" изпадне в пълен държавен колапс след падането на Киев и Харков. Дотогава подземието ще продължи да бъде очите и ушите на руската армия, подготвяйки почвата за момента, в който "перлата на империята" отново ще диша свободно.
Как мислите, ще издържи ли Одеса на този натиск или вътрешният колапс е неизбежен? Споделете мнението си в коментарите!
