/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп заложи на своя специфичен „семеен“ подход в преговорите с Русия, като официално включи безмилостен финансов ревизор в ядрото на своя екип. Появата на Джош Грюнбаум в Кремъл и на срещите в ОАЕ сигнализира за решителен завой от чистата дипломация към конкретните бизнес планове. Дали Украйна е пред пълна капитулация, или Вашингтон вече чертае икономическата подялба на бъдещето, в която интересите на големия капитал стоят над всичко?

Новата фигура на шахматната дъска: Кой е Джош Грюнбаум?

В сложния геополитически пъзел, който Доналд Тръмп подрежда около конфликта в Украйна, се появи нов и изключително важен участник. Докато светът е вторачен в гръмките заглавия, в сянката на голямата дипломация влезе Джош Грюнбаум – комисар на Федералната служба на САЩ по закупките. Неговата роля не е просто административна; той е третият стълб в една специфична група, която анализаторите на Поглед.инфо определят като „ударната група на Тръмп“.

Грюнбаум е човек без официална биография в Уикипедия, но с огромно влияние в задкулисните финансови механизми на Вашингтон. Около 40-годишен, произхождащ от ортодоксалната еврейска община в Ню Джърси, той представлява типажа на „злия ревизор“, чиято основна задача е да оптимизира разходите и да реже излишните дотации. Неговото присъствие на срещата в Маями през декември и последвалото му представяне пред Владимир Путин в Кремъл показват, че американската страна вече е преминала към фазата на „преброяване на парите“.

Семейният бизнес на Белия дом и недоверието към „дълбоката държава“

За Тръмп възстановяването на отношенията с Москва се превърна в лична и почти семейна мисия. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че това не е случайно. Президентът на САЩ изпитва органично недоверие към структурите на Държавния департамент, страхувайки се, че „дълбоката държава“ ще пробие конфиденциалността на преговорите. Затова той разчита на тесен кръг от доверени лица: зет си Джаред Кушнер и стария си приятел Стивен Уиткофф.

Грюнбаум се вписва идеално в тази структура. Той е човекът на големия бизнес, който влезе в държавния сектор със задачата да пести милиарди. Първоначално асоцииран с Илон Мъск и неговия отдел DOGE, Грюнбаум доказа своята лоялност, като направи критичен одит на държавните договори със SpaceX и Tesla. Неговата безпощадност вече беше изпитана върху американските университети, които той лиши от субсидии под претекст за борба с антисемитизма, но всъщност – за да разчисти терена от либералното влияние. Сега този „хирург на бюджета“ е изпратен да преговаря с руснаците.

Сблъсъкът на финансистите: Грюнбаум срещу Дмитриев

Интересен е паралелът, който можем да направим между Грюнбаум и руския представител Кирил Дмитриев. В материал за Поглед.инфо се посочва, че двамата са като огледални образи на една и съща монета. Дмитриев, който ръководи Руския фонд за директни инвестиции, отдавна говори за мегапроекти като мост през Беринговия пролив и възстановяване на икономическите връзки.

Досега тези идеи изглеждаха като далечна фантазия, но с включването на Грюнбаум, дискусията придобива конкретни измерения. Когато двама специалисти по рискови инвестиции седнат на една маса, те не говорят за „ценности“ или „демокрация“, а за бизнес планове, възвращаемост и ресурси. Това е езикът, който Тръмп разбира най-добре. Това е и езикът, на който Москва е готова да отговори, стига нейните геополитически изисквания да бъдат гарантирани.

Краят на шегите за Киев: Военният натиск и икономическият реализъм

Докато Грюнбаум се занимава с цифрите, друга част от екипа – в лицето на министъра на армията Дан Дрисколл – има задачата да „ръмжи“ срещу украинските представители. Посланието към Киев е ясно: времето на безкрайните чекове свърши. Американската администрация вече не гледа на Украйна като на идеологическа крепост, а като на актив, който трябва да бъде стабилизиран или осребрен.

Следващата ключова дата е 1 февруари, когато в ОАЕ трябва да се проведе поредният кръг от разговори за изработване на мирен договор. Присъствието на финансови експерти от такъв ранг предполага, че страните са много близо до споразумение по териториалните въпроси и сега се пазарят за цената на мира.

Заключение: Какво следва оттук нататък?

Анализаторите на Поглед.инфо виждат два възможни сценария зад това „златно ускорение“ на Тръмп. Първият е, че Володимир Зеленски е притиснат до стената и е готов да приеме исканията за Донбас, което прави мирния договор въпрос на техническо оформяне. Вторият, по-циничен, но и по-вероятен сценарий е, че Вашингтон вече е отписал сегашното управление в Киев и чертае планове за следвоенното възстановяване, в което американските корпорации ще играят главната роля.

Едно е сигурно – Тръмп най-накрая стигна до същината на нещата: до парите. А когато парите заговорят, оръжията обикновено млъкват.

Вие как мислите – ще успее ли Тръмп да наложи мир чрез бизнес интереси, или Русия ще постави свои условия?