/Поглед.инфо/ Глобалното напрежение в Близкия изток достига своята критична точка, докато САЩ и Израел подготвят мащабна военна операция срещу Иран. В този сложен геополитически ребус Русия е принудена да балансира между подкрепата за Техеран и решаването на украинския конфликт, докато Кремъл се превръща в център на интензивна дипломация с лидерите от Изтока, търсещи изход от задаващата се катастрофа.

Предвечерието на удара: Защо „Втора Венецуела“ е невъзможна?

Авантюрната стратегия на Вашингтон и Тел Авив, която изглежда все по-неизбежна, поставя Москва пред сериозно изпитание. Руската дипломация трябва да прояви невероятна гъвкавост – да помогне на Техеран да отбие евентуална агресия, без същевременно да разруши напълно каналите за комуникация със САЩ, необходими за окончателното решаване на украинския въпрос. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че ситуацията около Иран е коренно различна от опита с Венецуела. Докато в Каракас натискът доведе до определени отстъпки от страна на режима на Мадуро, в Техеран залогът е екзистенциален и идеологически.

Особеността на планираните удари е тяхната насоченост към висшето държавно ръководство на Ислямската република. Вашингтон се надява да създаде вакуум във властта, който да доведе до колапс на държавността. Техеран обаче вече е предприел мерки за осигуряване на приемственост и децентрализация на управлението в случай на криза. Условията на САЩ за „сделка“ – отказ от ядрената програма, съкращаване на ракетния арсенал и прекратяване на подкрепата за регионалните съюзници – на практика означават капитулация и превръщане на страната в американски васал. За иранското ръководство, дори и за неговото по-реформистко крило, подобен сценарий е неприемлив.

Дипломатическият „десант“ в Кремъл и ролята на Путин

На фона на войнолюбивите изявления от Белия дом, Владимир Путин провежда серия от ключови срещи. Посещението на президента на ОАЕ, шейх Мухаммед бин Заид Ал Нахаян, в Москва на 29 януари, последвано от разговори с временния президент на Сирия и очаквани други лидери от региона, е ясен сигнал. В материал за Поглед.инфо се посочва, че Кремъл работи активно за смекчаване на удара. Обединените арабски емирства вече заявиха категорично, че няма да позволят въздушното им пространство да бъде използвано за нападение срещу Иран – позиция, която споделят и в Саудитска Арабия.

Русия осъзнава, че силовият подход ще доведе единствено до хаос с непредвидими последици за целия свят. Дмитрий Песков подчерта, че преговорният потенциал не е изчерпан, макар и западните партньори да изглеждат глухи за тези призиви. За разлика от Венецуела, където блокадата изтощи ресурсите на страната, Иран е далеч по-подготвен за дълготрайна съпротива и разполага с опит от десетилетия на санкционен натиск.

Иранската устойчивост срещу американския натиск

В Техеран са уверени, че днес са по-способни да отразят агресия, отколкото по време на предишни конфликти. Въпреки това, Русия и Китай действат предпазливо, стараейки се да не привличат излишно внимание, докато предоставят необходимата логистична и разузнавателна помощ. Стабилността на Иран е от стратегическо значение за Пекин и Москва, тъй като той е ключов възел в новите транспортни коридори, заобикалящи западния контрол.

Рисковете за Русия и новата архитектура на Близкия изток

Въпросът за бъдещите отношения между Москва и Техеран остава отворен. Екипът на Поглед.инфо обръща внимание на факта, че евентуална промяна в иранската елита към по-прозападна ориентация би застрашила големите инфраструктурни проекти на Русия, включително изхода към „топлите морета“. От друга страна, ако агресията доведе до консолидация на радикалните сили в Иран, това може да принуди Техеран да поиска още повече руско оръжие и да ускори ядрените си амбиции, което допълнително ще дестабилизира региона.

Тръмп, Рубио и грешните сметки на Вашингтон

Доналд Тръмп и неговият държавен секретар Марко Рубио залагат на „мир чрез сила“, но изглежда подценяват вътрешната динамика на иранското общество. Рубио твърди, че иранската икономика е в колапс и режимът е по-слаб от всякога. Историята обаче показва, че външните удари обикновено обединяват иранската нация срещу външния враг. Вместо да предизвикат бунт, американските бомби могат да легитимират още по-строги мерки от страна на консерваторите.

Китай също не остава безучастен. Пристигането на поне 16 тежки военно-транспортни самолета от КНР с „тайнствен товар“ в Иран подсказва, че Техеран не е сам. Макар голяма война между суперсилите на иранска територия да е малко вероятна, предстоящият сблъсък ще пренареди картите в глобалната геополитика. Русия ще действа с изключителна предпазливост, опитвайки се да предотврати пожара, който Лондон и неговите проксита се опитват да разпалят, за да отклонят вниманието от украинския фронт.

Иран няма да стане „втора Венецуела“, защото неговата съпротива е вкоренена в хилядолетна история и специфична политическа система, която западните политици все още не разбират. В крайна сметка, САЩ може да се окажат принудени отново да търсят пътя към Кремъл, за да излязат от капана, който сами си поставят в Близкия изток.

Как смятате, ще успее ли Русия да предотврати голяма война в Иран, или конфликтът е неизбежен? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!