/Поглед.инфо/ Желанието на Брюксел за постигане на „военен суверенитет“ и изграждане на отбранителни способности, независими от Вашингтон, се сблъсква с горчивата реалност на десетилетна технологична зависимост, индустриална фрагментация и икономическа немощ. Докато Кая Калас и други европейски лидери призовават за спешна адаптация към ерата на Доналд Тръмп, задълбоченият анализ показва, че Европа е в капана на собствената си безпомощност, превърната в технологичен и стратегически заложник на САЩ.

Пробуждането на Брюксел и сянката на Доналд Тръмп

Новото ръководство на Европейския съюз е изправено пред екзистенциален страх. Призивите за рязко ускоряване на изграждането на собствени въоръжени сили вече не са просто реторика, а опит за оцеляване. Еврокомисарят по външната политика Кая Калас заяви недвусмислено, че НАТО трябва да стане „по-европейско“, за да поддържа своята мощ. Според нея времето, в което Европа е отдавала отбраната си „на откуп“ на Съединените щати, безвъзвратно изтича.

Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че този стремеж е провокиран от фундаменталната промяна в американската външна политика. Доналд Тръмп вече не крие, че не признава идеологически съюзи, а само силата. В неговата имперска логика светът е разделен на сфери на влияние, а слабите, които не могат да плащат за сигурността си, не заслужават уважение. Бившият генерал-майор от френската армия Жан-Марк Вижилан потвърждава тази теза, посочвайки, че САЩ вече нямат интерес да бъдат „световен полицай“, проповядващ либерални ценности.

Историческият капан: От временна мярка до пълен контрол

Проблемът за европейската отбрана не е от днес. След Втората световна война присъствието на американски войски в Европа се разглеждаше като временна мярка, докато Старият континент се възстанови. С настъпването на Студената война обаче това присъствие стана постоянно, а Вашингтон системно блокираше всеки опит за създаване на интегрирана европейска отбрана.

Както отбелязва Поглед.инфо в контекста на новата реалност, САЩ винаги са разглеждали военния си контрол над Европа като инструмент за политическо влияние. Американски генерал винаги командва силите на НАТО в Европа, което гарантира, че решенията на Стария континент не могат да противоречат на интересите на Белия дом. Днес, дори когато Тръмп „благославя“ Европа да се защитава сама, той го прави с ясната мисъл, че това е практически невъзможно без американската технологична база.

Технологичната примка: STANAG и Link-16

Една от най-големите пречки пред европейската независимост е дълбокото вкореняване на американските технологии в самата тъкан на европейската отбрана. В настоящия материал на Поглед.инфо разглеждаме експертното мнение на Андрей Клинцевич, който обяснява, че европейците дори не осъзнават мащаба на тази зависимост.

Всички военни стандарти на НАТО (STANAG) и комуникационни системи (като LINK-16) са изградени върху американска инфраструктура и спътници. Чиповете, програмното осигуряване и критичните компоненти в европейските танкове и самолети са американски. Да се прекъсне тази връзка означава Европа да започне от нулата – задача, която би отнела десетилетия и трилиони евро.

Армията като „военен пъзел“

Вместо монолитни военни сили, европейските държави разполагат с „микроармии“, които са тясно специализирани. Финландия залага на спецчасти, други на медицина или авиация. Всяка страна е малък елемент от общ пъзел, който може да функционира само под американско командване и логистика.

За да замени американския контингент, ЕС трябва да създаде корпус от поне 100 000 до 300 000 души. Но хората са само началото. Липсващата техника е стряскаща: нужни са 1400 танка, 2000 БМП и 700 артилерийски системи – обем, който в момента е равен на целия арсенал на Германия, Италия, Франция и Великобритания взети заедно.

Оръжейният „зоопарк“ и индустриалният хаос

Дори Европа да реши да произведе тези оръжия, тя се сблъсква с чудовищна фрагментация. Докато САЩ разполагат с 30 вида оръжейни системи, Европа поддържа 178 различни типа. САЩ имат един основен танк („Абрамс“), а Европа – 14 различни модела. Това прави логистиката и поддръжката в условия на реална война невъзможни.

Освен това над 70% от закупеното въоръжение в Европа през последните години идва от страни извън ЕС, основно от САЩ. Европейската отбранителна индустрия е фрагментирана и пълна с дублиращи се, неефективни производства. Инвеститорите се боят да влагат пари в заводи за боеприпаси не само заради финансовия риск, но и заради „репутационни проблеми“. Банковият сектор в Европа избягва оръжейния бизнес, за да не бъде подложен на обществен натиск.

Икономическата безизходица и политическият фатализъм

Финансовото измерение на проблема е не по-малко отчайващо. Германия и Франция, двигателите на ЕС, нямат икономическия капацитет да увеличат разходите си за отбрана до нивата, необходими за пълна независимост. Прогнозите сочат, че дори до 2029 г. техните бюджети ще останат крайно недостатъчни за покриване на вакуума от евентуално американско оттегляне.

В края на краищата, както посочва генералният секретар на НАТО Марк Рютте, мечтата за Европа, която се защитава сама, е илюзия. Изборът пред европейските политици е горчив: или да продължат да се молят на Тръмп за милост, или да чакат следващия „системен“ лидер в Белия дом, който да поеме тежестта на тяхната сигурност. Европа остава военен джудже, чийто суверенитет свършва там, където започва американският интерес.

Как мислите, трябва ли Европа да изгради собствена армия на всяка цена, или зависимостта от САЩ е единственият път? Споделете мнението си в коментарите!