/Поглед.инфо/ "Феноменален, фундаментален идиотизъм." С тези думи самите украински политици оценяват какво се случва сега в енергийния сектор на Украйна. Електроцентралите остават без гориво, а страната е изправена пред безпрецедентна енергийна криза в навечерието на зимата. Това е причинено не само от грешните изчисления на киевските власти, но и от действията на Китай. Как така?

Почти всяка година се чуват твърдения, че в Украйна ще настъпи енергиен срив през предстоящия отоплителен сезон. Досега тези прогнози не са се сбъдвали: по един или друг начин страната преминава една зима след друга без комунални бедствия. Този път обаче перспективите за следващите няколко месеца изглеждат изключително мрачни. Развиващата се енергийна криза по света може да удари Украйна от три фронта – въглища, газ и електричество.

Енергетика в авариен режим

В момента от 88 реактора на украинските топлоелектрически централи функционират само 37, каза Иван Крулко, първи заместник-председател на бюджетната комисия на Върховната Рада. Половината от тях, обясни той, не работят поради липса на гориво - въглища. Сред електроцентралите, които спряха да работят, е “Триполска” ТЕЦ, най-мощната в района на Киев. Във връзка с това депутатът предупреди украинците за вероятността от спиране на тока, включително в болниците.

През последните няколко дни системният оператор “Укренерго” вече няколко пъти изпраща сигнали за бедствие. В края на октомври той каза пред Комисията за държавно регулиране на енергетиката и комуналните услуги, че повечето (11-13) блока на държавните ТЕЦ не работят поради липса на въглища.

На 2 ноември, поради липса на капацитет в украинската енергийна система, “Укренерго” беше принуден да поиска спешна помощ от Беларус, където благодарение на пускането в експлоатация на атомната централа няма проблеми с електричеството. Това се случи само няколко дни, след като ръководителят на комисията на Върховната Рада по енергетика и жилищно-комунални услуги Андрий Герус заяви, че украинските компании няма да могат да възобновят вноса на електроенергия от Русия и Беларус. Фирми от съседни държави, обясни депутатът, са отмениха търгове за продажбата ѝ.

Трудно беше да се очакват други действия от тяхна страна, предвид редовните решения на Украйна за забрана на доставките на електроенергия от Русия и Беларус - поредната такава забрана от страна на Комисията беше в сила от края на май до 1 октомври. Но опитите за бойкот на енергия обикновено завършват по един и същи начин: в моменти на критичен недостиг на електроенергия в собствената си мрежа Украйна трябва да се обърне към съседите си, забравяйки за политическите претенции.

Това се случи и този път и Украйна трябваше да плати непосилни цени за спешна помощ на Беларус в размер на 500 мегавата. Максим Бужански, един от депутатите от президентската фракция „Слуга на народа“ във Върховната Рада, сподели в “Телеграм”, че киловатчас белоруска електроенергия струва пет гривни (13,6 рубли), докато в нормален режим струва 1,6 гривни. Освен това се е наложило да искат 100 мегавата от друга съседка – Словакия.

На 5 октомври тарифната комисия обяви извънредна проверка на държавната компания "Центренерго" поради липса на въглища в нейната ТЕЦ, въпреки че Върховната Рада вече определи виновника. Според Андрий Герус, Русия носи отговорност за прекъсванията в украинската енергийна система, тъй като уж Руските железници възпрепятстват транзитните доставки на термични въглища от Казахстан. Тази информация вече беше отречена от казахстанското министерство на индустрията и инфраструктурното развитие, което съобщи, че има някои ограничения от руска страна заради задръстванията на железниците, но не се говори за пълно блокиране на доставките.

Безразсъдна стъпка към зелено бъдеще

Най-големият играч в украинския енергиен сектор, групата ДТЕК на милиардера Ринат Ахметов, вече обяви, че въпросът с доставките на въглища за ТЕЦ се решава активно. Вече договорените обеми въглища за нуждите на отоплителния сезон, предимно от Полша и САЩ, в началото на ноември надхвърлиха 600 хил. тона, водят се преговори за допълнителни доставки на вносно гориво. Освен това компанията обяви спешно увеличаване на собственото производство на въглища.

В същото време, според украински източници, към 4 ноември в складовете на ТЕЦ е имало само 530,7 хиляди тона въглища - 227,6 хиляди тона по-малко от технически необходимия минимум и 2 милиона тона по-малко от планираните запаси, одобрени от Министерството на енергетиката на страната. В същото време драматизмът на ситуацията се крие във факта, че Украйна трябва да търси въглища на световния пазар при много неблагоприятни условия.

Основният проблем, пред който е изправен украинският енергиен сектор, е силното търсене на въглища от Китай, където в момента бушува енергийната криза, обяснява Леонид Хазанов, независим индустриален експерт. Теоретично, според него, най-големите световни доставчици разполагат с въглища, но Украйна едва ли ще може да ги купи по-евтино.

„При сегашните условия за Русия е по-изгодно да доставя въглища на Китай - там плащат добре за това. Същото може да се каже и за останалите страни производителки на въглища. В резултат на това Украйна остава с мизерни трохи от световния пазар, които едва ли ще могат напълно да задоволят нуждите й. Украйна, разбира се, може да се опита да закупи въглища в Австралия, тъй като Китай спря да ги внася от тази страна миналата година, но е малко вероятно да се продават въглища на ниски цени. Дори ако енергийната криза в Европа и Китай приключи утре, никой няма да доставя евтини въглища за Украйна - нейните енергийни компании не са сред платежоспособните купувачи“, казва Хазанов.

Украйна, която преди няколко години беше една от водещите въглищни сили в света, стигна до такъв плачевен резултат единствено със собствени усилия. И въпросът не е само в продължаващата блокада на Донбас, която доведе до факта, че Украйна е станала 60% зависима от внос за потреблението на въглища. През последните години украинските енергетици все повече са склонни да се движат по европейския път – към възобновяеми енергийни източници, и това също допринесе за настоящата криза.

На прага на световната енергийна криза властите взеха фундаментално решение да се оттеглят постепенно от своите въглищни активи. От 2012 до 2020 г. производството на въглища от холдинга на Ринат Ахметов е спаднало точно два пъти - от 38 милиона на 19 милиона тона, а спадът в производството на електроенергия също е двукратен - от 51 милиарда на 26,3 милиарда киловатчаса. „Ключовите фактори са мините, които загубихме в Донбас, намаляването на производството на електроенергия в страната поради загубата на Крим и Донбас, влошаването на икономическата ситуация и увеличаването на дела на зелената енергия“, обясни изпълнителният директор на Комисията Максим Тимченко.

Компанията смята за безполезно да се върне към горивото от миналото. „Свързваме бъдещето си със зелената генерация“, каза в същото интервю шефът на ДТЕК, като обяви готовността си да продаде въглищни електроцентрали и мини. Първата решителна крачка от въглищата беше скорошното връщане на държавното управление на холдинга Доброполеугол. Именно в неговите мощности се добиват въглища, които се доставят на ТЕЦ-овете от държавната компания "Центренерго", която тази есен се оказва без суровина.

Но залогът на алтернативната енергия, както се очакваше, не проработи. В неотдавнашен доклад на “Укренерго” относно причините за спешното обръщане към Беларус, се казва, че причините за недостига на електроенергия, в допълнение към увеличената честота на аварии на ТЕЦ през периода на сезонен растеж на потреблението и значителното натоварване в ВЕЦ, е намаление на производството от възобновяеми енергийни източници.

Изглежда, че няма връщане назад. На текущата Световна среща на върха на ООН за климата в Глазгоу, Украйна, наред с други страни, се присъедини към ангажимента за постепенно прекратяване на производството на електроенергия на основата на въглища. Прави впечатление, че в списъка на държавите, които не са подписали това споразумение, са включени такива големи производители и потребители на въглища като Австралия, Китай, Индия и Съединените щати. А това може да сложи край на на Украйна като въглищна сила.

Отново се очертава колапс

Но Украйна все пак трябва да преживее предстоящата зима, която може да се окаже много студена - първите нощни студове в Киев се очакват на 10 ноември. Още през октомври добивът на газ от подземните хранилища възлиза на 700 милиона кубически метра, 3,5 пъти повече от същия месец на миналата година. Основните причини за рязкото ускорение бяха студеното време (добивът на газ започна две седмици по-рано от обичайното) и решението на европейските компании, които използват украински складове, за да вземат газа си за вътрешни нужди.

Преди няколко дни “Газпром“, позовавайки се на данни от ресурса “Газова инфраструктура на Европа”, съобщи, че към 30 октомври запасите на газ в подземните газови хранилища в Украйна са с 10,1 милиарда кубически метра по-малко, отколкото през 2020 г. Украинските власти обаче уверяват, че ще има достатъчно газ за отоплителния сезон. На 5 ноември министърът на енергетиката Герман Галущенко каза на трибуната на Върховната Рада, че в момента в хранилищата има над 18 милиарда кубически метра газ, което е с 13% повече от средното за 2011-2019 г.

В Украйна тези уверения са открито поставяни под въпрос. „Няма газ, няма въглища, навън имаме топъл ноември и вече искаме спешна помощ от Беларус и Русия: дайте ни електричество... Към това ли се стремяхме? Не знам такава година, другари. Това е феноменален, фундаментален идиотизъм “, коментира сегашната ситуация бившият вътрешен министър Арсен Аваков.

Представители на украинското министерство на енергетиката внимателно намекват, че има проблеми и с газа. Съветникът на министъра Елена Зеркал наскоро обяви, че въпреки достатъчното ниво на газ в хранилищата, липсата на проблеми през зимата може само да гарантира възможността за получаване на руски газ по реверс от Европа, както беше направено през 2019-2020 г. Но за това самата Европа все пак трябва да натрупа достатъчни количества руски газ и този въпрос все още е далеч от решаването. Така че един от сценариите, които в момента се обсъждат в Украйна, в случай че нещо се обърка в разгара на отоплителния сезон, са принудителни преговори с Русия за възобновяване на директните доставки на газ.

Освен това украинските власти ще трябва да изпълнят обещанието си към населението да не повишават тарифите за комунални услуги през отоплителния сезон - твърди се, че гражданите ще получават газ за сметка на производството му в страната. „Не вярвам в истинността на това обещание, тъй като Украйна трябва да има бюджет с голям излишък, за да го изпълни“, казва Леонид Хазанов. „Но бюджетът на Украйна е недостатъчен и тя няма национален фонд за благосъстояние, както в Русия. Украинските власти може би могат да осигурят продажбата на газ на себестойност само чрез замразяване на всички възможни позиции от държавни бюджетни разходи, предимно социални”, заключва той.

Превод: В. Сергеев