/Поглед.инфо/ Първият тур на президентските избори, проведени в Перу на 11 април, потвърди, че кризисните процеси в тази страна далеч не са разрешени.
В първия кръг участваха 18 политици и повечето от тях са обвързани с олигархични кланове. Йонхи Лескано от центристката Народна акция беше вероятният победител в първия кръг. Вашингтон му симпатизира, въпреки че този „лявоцентристки популист“ предлага да национализира суровините в страната. Какво ли не се говори в разгара на борбата за най-високия държавен пост, за да се угоди на народа!
Кейко Фухимори („Народна сила“), добре позната в политиката, остана на второ място в края на първия тур, като получи 13%. Противно на всички прогнози, на първи тур кандидатът на лявата партия „Свободно Перу Педро“ Кастильо спечели с 19% от гласовете. През 2017 г. той ръководи протестите на учителите, които се бориха за подобряване на финансовото си състояние. Протестите продължиха два месеца и Кастильо стана известен. Той използва опита си като учител в селските райони в предизборната кампания, като направи своите молив и сламена шапка с широка периферия нейни символи. Кобилата стана част от имиджа: това е единственият начин да се движите по планинските пътеки. Неговите групи за подкрепа включват стотици учители, чийто авторитет традиционно е безспорен за хората в провинцията. Съперници от десните партии наричат Кастильо радикален ляв политик.
Сред принципите на президентската програма на Кастильо са свикването на конституционно събрание за разработване на нов Основен закон, реформа в образованието и здравеопазването в интерес на по-голямата част от народа, аграрна политика с акцент върху гарантирането на националната сигурност, забрана за приватизация на водните ресурси, борба с корупцията и трафика на наркотици, опазване на околната среда, както и въвеждането на трудов кодекс и модернизацията на пенсионната система. Кастильо обяви намерението си да се откаже от доживотната президентска пенсия, ограничавайки се до учителската си заплата.
Ако на първи тур Кастильо остана в сянка и беше споменаван някак си между другото, то преди балотажа стана най-видната фигура на политическата арена на Перу.
С думи за подкрепа чрез медиите към него се обърнаха бившият президент на Уругвай Хорхе Мухика и бившият на Боливия Ево Моралес, с които Кастильо често бива сравняван. Ево не крие емоциите си: „Приветстваме и изразяваме нашето уважение и възхищение към Педро Кастильо от Перу, който има същия дневен ред като нашия: мирна демократична и културна революция, защита на природните ресурси и напредък на Конституционното събрание в интересите на хората, за да се постигне социална справедливост. "
Външното министерство на Перу веднага заговори за тази реакция: „Външното министерство изразява загриженост, че чужденци изразяват мнения относно изборите в Перу, което е явна намеса във вътрешните работи“. Самият Кастильо възприема с опасения изявленията за солидарност на левите латиноамерикански политици: биха ли се намесили в предизборната кампания? Под влиянието на американската пропаганда перуанците не вярват на кубинския и венецуелския опит от реформи, те го възприемат като чужд на перуанската история и традиции. Връзките с Куба и Венецуела могат да изплашат избирателите. Може би затова Кастильо, оставяйки без отговор топлите думи на Ево Моралес, се обърна предпазливо към венецуелския лидер, който все още не беше изрекъл и дума за успеха на Кастильо: „Що се отнася до Венецуела, бих искал да кажа открито на сеньор Мадуро, ако имаш нещо за казване за Перу, първо да сложиш ред във вътрешните си работи и след това да дойдеш тук за своите сънародници, дошли тук да извършват престъпления. "
В допълнение към враждебността си към Мадуро, Кастильо отправи нападки срещу венецуелците, които са се преместили в Перу поради икономическата блокада в САЩ. Венецуелците и другите емигранти често са жертви на престъпления в тази страна, но Кастильо пренебрегва това. А политическите му опоненти възприемат думите му като хитра маневра: „Опитите на Кастильо да се дистанцира от латиноамериканската левица са измама на избирателите, прикриване на комунистическия му произход“.
Като отблъсква ръцете на потенциалните си съюзници, Кастильо прави грешка. Ако не е с левицата, тогава с кого? Опитът на политика да "срещне народа" след първия победоносен тур се оказа неуспешен. В третия по големина град Трухийо в северната част на страната Кастильо беше освиркван. Това беше подготвено предварително. Перуанската телевизия и вестници съобщават за инцидента, като подчертават, че местните жители са обградили политика с викове: "В Трухильо няма комунисти, вие сте разбойник и терорист, паразит, живеещ за сметка на държавата, махнете се оттук." Този вид операция за компрометиране е описана по навремето от служителя на ЦРУ Филип Ейджи в документалната книга „Вътре в компанията“. Нито едно от обвиненията на „спонтанната тълпа“ не е вярно, но това е законът на предизборните кампании: колкото повече лъжи, толкова по-големи са шансовете за победа.
Нобеловият лауреат писател Марио Варгас Льоса се включи в битката. Той заяви в телевизионно интервю, че победата на Кастильо би означавала опит за въвеждане на кубински или венецуелски модел в Перу. Писателят каза, че за да се предотврати подобно развитие на събитията, перуанските военни могат да се намесят до организацията на преврат. Кастильо веднага отговори в социалните мрежи: „Перуанската литература е в траур, Марио Варгас Льоса е вестител на корупцията“.
Самият Кастильо действа като политик, който не се е замесвал с корупция, наркотици или финансови измами. Скандалният политически елит, който в продължение на години определя съдбата на страната в своите хищнически интереси, се обединява срещу него и Марио Варгас Льоса обективно застава на нейна страна. Достатъчно е да посочим няколко имена, за да разберем същността на посланието на Кастильо: Алберто Фухимори, Алехандро Толедо, Алън Гарсия, Оланта Умала, Педро Кучински, Мартин Вискара - всички тези президенти са преследвани за корупция и злоупотреба с власт. Някои са осъдени, някои все още са разследвани. Толедо, който си сътрудничи с американските специални служби, намери убежище в САЩ. Гарсия се самоуби през април 2019 г., когато полицията дойде при него със заповед за арест. Умала излежава присъда в затвора за приемане на подкуп от бразилската строителна компания-октопод „Одебрехт“.
Политическите анализатори в Перу обмислят възможностите за втория тур между Кастильо и Фухимори. Има много оптимизъм за Кейко предвид възможните ѝ споразумения с десни политици и подкрепата на американското посолство. За Вашингтон основната задача остава да поддържа стратегически позиции в Перу: военните бази в Икитос, Нанай и Санта Лусия, секретни оперативни центрове на Бюрото за борба срещу наркотиците по поречието на Амазонка, три пристанища, използвани от Четвърти флот на САЩ. От тази гледна точка Кейко няма да е проблем.
Няма информация за срещите на Кастильо с персонала на политическата секция на американското посолство, въпреки че са проведени сондиращи срещи с всички кандидати за президент и е трудно да си представим, че Кастильо е останал извън полезрението на американските разузнавачи. Ще има ли достатъчно твърдост да не сключва сделка на най-важния етап от предизборната си кампания?