/Поглед.инфо/ Може би никога няма да разберем пълните очертания на цялата загадка, когато става въпрос за 11 септември и свързаните с него въпроси ...

Невъзможно е да не се започне с последния трус в една серия от зашеметяващи геополитически земетресения.

Точно двадесет години след атентата от 11.09.2001 и последвалата Глобална война срещу тероризма, талибаните ще проведат церемония в Кабул, с която ще празнуват победата си в тази сбъркана Вечна война.

Четири ключови играча в евразийската интеграция - Китай, Русия, Иран и Пакистан, а също така Турция и Катар, официално ще бъдат представени, ставайки свидетели на Ислямския емират Афганистан. Що се отнася до обратните реакции, те са направо междугалактически.

Сюжетът се задълбочава, когато вземем предвид, че талибанският говорител Забибула Муджахид подчерта, че "няма доказателство", че Осама бин Ладен е бил замесен в атентата от 11.09.2001.

"Поради това нямаше и никакво оправдание за войната, това си беше просто извинение за започване на война", заяви говорителят.

Само няколко дена след атентата от единадесети септември, Осама бин Ладен, който никога не е бил срамежлив пред публика излезе с изявление към Ал Джазира:

"Бих искал да уверя света, че не съм планирал скорошните нападения, които изглежда са били планирани от някои хора по лични причини (....). Живея в Ислямския емират Афганистан и следвам правилата на лидерите му. Настоящият лидер не ми позволява да изпълнявам подобни операции."

На 28 септември Осама бин Ладен беше интервюиран от урдуезичния вестник "Карачи Умат". Помня това много добре, тъй като сновях непрекъснато между Исламабад и Пешавар, а колегата ми Салем Шахзад в Карачи предостави този факт на вниманието ми.

Предполагаемият мозък зад терористичните атентати, роден в Саудитска Арабия, Осама бин Ладен във видеоклип, заснет „скоро“ (след събитията) на секретно място в Афганистан. Това беше излъчено от Ал Джазира на 7 октомври 2001 г., в деня, в който САЩ започнаха ответни бомбардировки срещу терористични лагери, въздушни бази и съоръжения за ПВО в първия етап от кампанията си срещу талибанския режим за приютяване на бин Ладен. Снимка: Франс Прес / Al Jazeera

Това е приблизителен превод на свързаната с ЦРУ чуждестранна информационна служба за излъчване:

„Вече казах, че не съм участвал в атаките на 11 септември в Съединените щати. Като мюсюлманин се опитвам да избегна изричането на лъжи."

"Нито съм знаел за тези нападения, нито смятам убийството на невинни жени, деца и други хора за забележителен акт. Ислямът строго забранява причиняването на вреда на невинни жени, деца и други хора", категоричен е Осама.

„Вече казах, че ние сме против американската система, а не срещу нейния народ, докато при тези атаки обикновени американски граждани бяха убити", продължава той.

"Съединените щати трябва да се опитат да проследят извършителите на тези атаки в себе си; хората, които са част от американската система, но не са съгласни с нея", твърди терористът.

„Или тези, които работят за някоя друга система; хора, които искат да превърнат настоящия век в епоха на конфликт между исляма и християнството, така че тяхната собствена цивилизация, нация, държава или идеология да оцелеят", подчертава той.

"След това трябва да се споменат и разузнавателни агенции в САЩ, които всяка година изискват средства от Конгреса и правителството на стойност милиарди долари (...) Те се нуждаят от враг", казва Осама.

Това беше последният път, когато Осама бин Ладен публично коментира по същество своята предполагаема роля в 11 септември. След това той изчезна в Тора Бора, на пръв поглед завинаги, до началото на декември 2001 г. : Бях там и си припомних пълния контекст на събитията години по-късно.

И все пак, като ислямски Джеймс Бонд, Осама продължаваше да прави чудото да умира всеки ден, отново и отново, започвайки от - къде другаде - Тора Бора в средата на декември, както съобщава Pakistani Observer и след това Fox News.

И така, 11.09 си остава загадка обвита в енигма. А какво да кажем за 09.09, който може би беше прологът към 11.09?

Пристигам в долината Панджашир в един от съветските хеликоптери на Масуд през август, 2001 година. Снимка: Пепе Ескобар.

Зелена светлина от един сляп шейх

"Командирът бе застрелян."

Лаконичният имейл за 09.09 не даваше други детайли. Да се свържеш с Панджашир беше невъзможно - приемането по сателитни телефони е мъгляво.

Едва на следващия ден беше възможно да се разбере, че Ахмад Шах Масуд, легендарният Лъв на Панджашир, е бил убит от двама джихадисти от Ал Кайда, представящи се за видеооператори.

В нашето интервю за Asia Times с Масуд от 20 август той ми беше казал, че се бори с една триада: Ал Кайда, талибаните и пакистанската ISI (разузнавателната служба на Пакистан, б.р.).

След интервюто той замина с един Ланд Крузър и след това отиде с хеликоптер до Квая-Бахаудин, където трябваше да завърши финалните приготовления за контранастъпление срещу талибаните.

Това беше последното му интервю преди да го убият и може би последните снимки, заснети от фотографа Джейсън Флорио и с моята мини-DV камера.

Една година след убийството се върнах в Панджашир за разследване на място, разчитайки само на местни източници и потвърждение на някои подробности от Пешавар. Разследването е включено в първата част на моята електронна книга на Asia Times "Вечните войни".

Изводът беше, че зелената светлина, получена от фалшивия снимачен екип за среща с Масуд е дошла чрез писмо, спонсорирано от военачалника и крипто-актив на ЦРУ Абдул Расул Саяф - като „подарък“ за Ал Кайда.

През декември 2020 г. безценният канадски дипломат Питър Дейл Скот, автор, между другото, на основополагащата книга „Пътят към 11 септември“ (2007), и Арън Гуд, редактор в списание CovertAction, публикуваха забележително разследване за убийството на Масуд, по различна следа, разчитайки най-вече на американски източници.

Те установиха, че може би повече от Саяф, организатор на убийството е прословутият египетски сляп шейх Омар Абдел Рахман, който тогава излежаваше доживотна присъда във федерален затвор на САЩ за участието си в първия атентат срещу Световния търговски център през 1993 г.

Наред с други самородни дейци, Дейл Скот и Гуд също потвърдиха онова, което бившият пакистански външен министър Ниаз Найк каза на пакистанските медии още през 2001 г .: американците са подготвили всичко преди 11 септември, за да атакуват Афганистан .

По думите на Найк:

„Попитахме ги [американските делегати], кога смятате, че ще атакувате Афганистан?"

"Те казаха, преди снегът да падне в Кабул. Това означава септември, октомври, нещо подобно", продължава Найк.

Както много от нас установиха през годините след 11 септември, всичко беше свързано с това, че САЩ искаха да се наложат като безспорен владетел на Новата велика игра в Централна Азия.

Питър Дейл Скот сега отбелязва:

„Двете американски инвазии в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г. бяха обосновани с претексти, които за начало бяха съмнителни и все по -дискредитирани с течение на годините.

В основата на двете войни беше осъзнатата необходимост на Америка да контролира икономическата система на изкопаеми горива, която беше в основата на американската петродолара", твърди още той.

Покойният основател на талибаните молла Мохамед Омар. Снимка: Уикимедия.

Масуд срещу молла Омар

Молла Омар приветства Джихад ООД в Афганистан в края на 90-те години: не само арабите от Ал Кайда, но и узбеки, чеченци, индонезийци, йеменци - някои от тях срещнах в крайречния затвор на Масуд в Панджашир през август 2001 година.

По това време талибаните им предоставяха бази - и малко насърчителна реторика. Но дълбоко етноцентрични, те никога не проявяваха интерес към глобалния джихад, под формата на „Декларацията за джихад“, издадена от Осама през 1996 г.

Официалната позиция на талибаните беше, че джихадът е работа на техните гости и това няма нищо общо с талибаните и Афганистан.

На практика нямаше афганистанци в Джихад ООД. Много малко афганистанци говорят арабски. Те не бяха съблазнени от приказките за мъченичеството и рая, пълен с девици: те предпочитаха да бъдат гаази - живи победители в джихада.

Молла Омар не би могъл да накара Осама бин Ладен да си събира багажа поради пащунвали - паштунския кодекс на честта - където понятието за гостоприемство е свещено.

Когато се случи 11 септември, молла Омар отново отказа, въпреки американските заплахи, както и молбите на Пакистан. След това той повика племенна джирга от 300 висши молли, за да ратифицира позицията си.

Присъдата им беше доста нюансирана: той трябваше да защити госта си, разбира се, но гостът не трябва да му създава проблеми. Така Осама трябваше да напусне доброволно.

Талибаните също продължиха по паралелен път, като поискаха от американците доказателства за вината на Осама. Не беше предоставено нито едно. Решението за бомбардировка и нахлуване вече беше взето.

Това никога не би било възможно при един жив Масуд. Класически интелектуален воин, той беше дипломиран афганистански националист и популярен герой заради грандиозните си военни подвизи в антисъветския джихад и непрестанната му борба срещу талибаните.

Джихадисти пленени от силите на Масуд в крайречния му затвор в Панджашир, август, 2001 година. Снимка Пепе Ескобар

Когато социалистическото правителство на PDPA в Афганистан се срина три години след края на джихада, през 1992 г., Масуд лесно можеше да стане премиер или абсолютен владетел в стария тюрко-персийски стил.

Но след това той направи ужасна грешка: страхувайки се от етнически пожар, той позволи на бандата на моджахедините, базирана в Пешавар, да добие твърде много власт и това доведе до гражданската война през 1992-1995 г.

Тази гражданска война, пълна с безмилостните бомбардировки на Кабул от почти всяка фракция - проправи пътя за появата на „закона и реда“ на талибаните.

Така че в крайна сметка той беше много по-ефективен военен командир, отколкото политик. Пример за това е случилото се през 1996 г., когато талибаните предприеха своя ход да завладеят Кабул, атакувайки от източен Афганистан.

Масуд беше хванат напълно неподготвен, но все пак успя да се оттегли към Панджашир без голяма битка и без да загуби войските си - доста сериозен подвик - като същевременно разби талибаните, които го последваха.

Той установи линия на отбрана в равнината Шомали северно от Кабул. Това беше фронтовата линия, която посетих няколко седмици преди 11 септември, на път за Баграм, която по това време беше на практика празна и деградирала авиобаза на Северния съюз.

Всичко по-горе е жалък контраст с ролята на Масуд-младши, който на теория е лидер на „съпротивата“ срещу Талибан 2.0 в Панджишър, сега напълно разбит.

Масуд-младши има нулев опит нито като военен командир, нито пък има като политик, и макар да е похвален в Париж от президента Макрон или от публикациите в западните масови медии, той направи ужасната грешка да бъде воден от актива на ЦРУ Амрула Салех, който като бивш ръководител на Националния директорат по сигурността (NDS), контролира дефакто афганистанските шпицкоманди.

Масуд -младши би могъл лесно да си извоюва роля в правителството на "Талибан" 2.0. Но той провали този шанс, отказвайки сериозни преговори с делегация от 40 ислямски духовници, изпратени до Панджашир, и поиска поне 30% от длъжностите в кабинета.

В крайна сметка Салех избяга с хеликоптер - може би вече е в Ташкент, а Масуд -младши, както изглежда, е затворен някъде в северния Панджашир.

На тази снимка направена на 11 септември, 2001 година, отвлеченият пътнически самолет се приближава до кулите-близнаци на Световния търговски център, малко преди да се разбие в прочутия небостъргач на Ню Йорк. Снимка: Асошиейтед Прес, Сет Макалистър.

Пропагандната машина за 11 септември е на път да достигне до треска тази събота - сега се възползва от наративния обрат, при който „терористичните“ талибани отново са на власт - нещо перфектно, което да прикрие пълното унижение на Империята на хаоса.

Дълбоката държава няма да забрави да защити официалния наратив за събитията, който има повече дупки в себе си от тъмната страна на Луната.

Това е геополитически Уроборос за вековете. 11 септември беше основополагащият мит на 21 век - но вече не е. Той беше изместен чрез удар: имперският провал, позволяващ връщането на Ислямския емират Афганистан в точното положение, което беше преди 20 години.

Може би вече знаем, че талибаните нямат нищо общо с 11 септември. Може би сега знаем, че Осама бин Ладен, криещ се в афганистанска пещера, може да не е бил главният извършител на 11 септември.

Вече можем да знаем, че убийството на Масуд е било прелюдия към 11 септември, но по усукан начин: за да се улесни предварително планираното нахлуване в Афганистан.

И все пак, както при убийството на Джон Ф. Кенеди, може би никога няма да разберем пълните очертания на цялата загадка, която е обвита в една енигма.

Както Фицджералд увековечи, „така ние продължаваме да се бием, на лодки срещу течението, връщащи се непрекъснато в миналото“, изпитвайки като луд тази философска и екзистенциална нулева точка, без да спираме да задаваме крайния въпрос: Cui Bono?

* Снимка-1: Масуд напуска Базарак в Панджишър след нашето интервю през август 2001 г., приблизително три седмици преди убийството му. Снимка: Пепе Ескобар

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели