/Поглед.инфо/ Концепцията за "творящата се история" беше докарана до предела що се отнася до изключителните обществени заслуги на историка и бивш британски дипломат и правозащитник, Крег Мъри.
Мъри буквално, на глобално ниво е позициониран като наш човек в обществената галерия, тъй като неуморно документираше в детайли това, което можем да дефинираме като съдебен процес на века - нагласеният процес срещу Джулиан Асандж в Олд Бейли, Лондон.
Нека да се фокусираме на три материала от Мъри тази седмица, с акцент на две свързани теми - какво всъщност САЩ съдят и преследват, аккто и как западните корпоративни медии игнорират съдебните процедури.
В една от статиите си Мъри отбелязва точния момент, когато маската на Империята пада, не с гръм и трясък, а с шепот:
"Ръкавиците бяха свалени във вторник, когато американското правителство изрично заяви, че всички журналисти са "подсъдими по Закона за шпионажа от 1917 за публикуването на класифицирана информация".
"Всички журналисти" значи всеки легитимен журналист от всяка националност, опериращ под която и да е юрисдикция."
Интерпретирайки този агрумент, Мъри добавя:
"Американското правителство сега ни казва, напълно изрично в съда, че репортерите могат и трябва да отиват в затвора и точно така ще се процедира за в бъдеще.
The Washington Post, The New York Times и всички "велики либерални медии" на САЩ не са в съда за да го чуят и не правят нищо за да го покажат, защото са активни съучастници в остракизирането на Джулиан Асандж като нещо подчовешко, чиято съдба може да бъде игнорирана.
Наистина ли са толкова глупави, че да не разбират, че те са следващите?
Мда."
Идеята тук не е, че самообявилите се за паладини и рицари на "великите либерални медии" са глупави. Те не отразяват цирковия процес в Олд Бейли, защото са страхливци.
Тези медии трябва да пазят легендарния си "достъп" до недрата на Империята. Този вид "достъп", който позволи на Джудит Милър да "продаде" на обществото незаконната война срещу Ирак на безброй първи страници на медиите, и който позволява на ЦРУ и свръхопортюниста Боб Уудуърт да пише книгите си "по вътрешна информация".
Няма какво да гледате тук
Преди време Мъри детайлно описа как "казионните медии си затварят очите".
"Имаше трима репортери в галерията за пресата, един от тях беше стажант, а друг представляваше Националния съюз на журналистите. Публичният достъп продължава да бъде ограничен и големите НПО-та, включително Амнести, ПЕН и Репортери без граници, продължават да бъдат изключвани, както физически, така и от онлайн следенето на процеса", ни разказва Мъри.
Той също описва как "шестима от нас бяха допуснати в галерията за пресата по инцидент и трябваше да изкачим 132 стъпала за да стигнем до нея, няколко пъти дневно".
"Както знаете, аз съм с бащата на Джулиан, който е на 78 години, а друг от нас беше с пейсмейкър", добавя той.
И така, защо човекът от "публичната галерия"? В никакъв случай не омаловажавам галантните и благородни усилия на другите, когато обяснявам, че се чувствам задължен да пиша това и в този детайл, защото в противен случай важните основни факти на този най-важен процес през нашия век и начинът му на провеждане, ще минат почти незабележимо за обществото.
Ако беше обикновен процес, щяха да искат хората да го виждат, а не да минимизират възможно най-много присъствието, както физически, така и онлайн".
Освен ако хората по света не прочетат репортажите на Мъри, а много други и с много по-малко детайли ги пишат така, те ще игнорират изключително важните аспекти, а и цялостния контекст на това, което се случва в сърцето на Лондон.
Основният факт е, че що се отнася до журналистиката, западните корпоративни медии напълно игнорират съдебното дело.
Нека да проверим как го отразяват в британската преса на 9-ия ден, например.
Нямаше статия в "Гардиън", който няма как да отразява този процес, защото от години беше дълбоко в него, разпространявайки лъжи и тотална демонизация на Джулиан Асандж.
Нямаше нито думичка в "Телеграф", който е много близък до МИ6 - само кратка история от Асошиейтед Прес на страниците на "Дейли Мейл".
Имаше и кратък материал в "Индипендънт" само, защото един от свидетелите, Ерик Люис, е един от директорите на "Индипендънт Диджитъл Нюз енд Медия Елтиди", която издава вестника.
В продължение на години, процесът на деградиране на Джулиян Асандж до подчовешко ниво е базиран на повтарянето на едни и същи лъжи толкова често, че да станат истина.
Сега конспирацията на мълчанието относно процеса прави чудеса, за да разкрие истинското лице на западните либерални "ценности" и либералната "демокрация".
Даниел Елсберг проговаря
Мъри предостави абсолютно важен контекст относно това, което каза Даниел "Документите от Пентагона" Елсберг по време на процеса като свидетел.
Дневниците от Афганистанската война, публикувани от Уикилийкс бяха много подобни на други доклади, които самият Елсберг е писал за Виетнам. Геополитическата рамка е същата - инвазия и окупация срещу интересите на абсолютното мнозинство на окупираните.
Мъри, илюстрирайки Елсберг пише, че "военните дневници излагат една устойчива тенденция на военни престъпления: мъчения, убийства и шпицкоманди".
"Единственото нещо, което се е променило от Виетнам е, че тези неща са се нормализирали толкова, че сега ги класифицират под Топ секретно", пише той.
Това е много важна точка.
Всички документи от Пентагона са били всъщност "Топ секретно". Но тези, които Уикилийкс публикува не са "Топ секретно", а всъщност под Топ секретно, което значи, че не са обект на рестрикции за разпространението им.
Тъй че не са толкова важни, както правителството на Съединените щати твърди.
За вече легендарното видео на клане на цивилни в Багдад, извършено от американските войници (ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=5rXPrfnU3G0), Мъри описва аргументирането на Елсберг:
"Елсберг заяви, че това определено показва убийство, включително целенасочена стрелба с картечница на ранени и невъоръжени цивилни. Че това беше убийство е несъмнено. Думата "погрешно" предполага инцидентност. Това, което е наистина шокиращо е, че реакцията на Пентагона беше да каже, че тези военни престъпници действат по правилата на боя, които позволявали убийства".
Обвинението не може да обясни защо Джулиан Асандж е задържал повече от 15 хиляди файла, как му е отнело много време да редактира тези, които са публикувани, както и защо и Пентагонът, и Държавният департамент на САЩ отказаха да сътрудничат с Уикилийкс.
Мъри пише:
"Десет години по-късно, американското правителство все още не е успяло да назове нито един индивид, който е бил наранен от информацията, която Уикилийкс пуска".
Връзката Прометей 2.0
Президентът Тръмп беше направил две ключови изказвания по отношение на Уикилийкс:
"Обичам Уикилийкс" и "Не знам нищо за Уикилийкс".
Това може би няма да разкрие нищо как хипотетинчната втора администрация на Тръмп ще действа, ако Джулиан Асандж бъде екстрадиран в Съединените щати. Това, което обаче знаем, е, че най-могъщите фракции на Дълбоката държава искат да го "неутрализират".
Завинаги.
Чувствам се задължен да покажа случая с Джулиан Асандж като "Връзката Прометей" 2.0. В тази постмодерна трагедия, ключовият мотив се фокусира на смъртоносен удар срещу истинската журналистика, в смисъла на това да казваш истината пред властта.
Джулиан Асандж продължава да бъде третиран като изключително опасен престъпник, както описва партньорката му Стела Морис в социалните мрежи.
Крег Мъри може би ще влезе в историята като ключово действащо лице от много малкия хор, който ни предпреждава за последствията на трагедията.
Също е доста подходящо трагедията да се разглежда като коментар на предишната епоха, която включва, за разлика от поемата на Блейк "Бракът на Ада с Ада" - GWOT (Глобалната война срещу тероризма на Джордж Буш) и OCO (Отвъдморските извънредни операции на Барак Обама).
Джулиан Асандж бива съден за разкриването на имперските престъпления в Ирак и Афганистан. И все пак, накрая целият шуми и ярост след 11 септември не значеше нищо.
Той всъщност се превърна в най-големия имперски кошмар - появата на основен и силен конкурент, а именно руско-китайското стратегическо партньорство.
Армия от бъдещи Асанджовци очаква.
Превод: СМ