/Поглед.инфо/ По време на световната финансова криза през 2008 г. (СФК), както и по време на Великата депресия, фондовият пазар падна с повече от 50%, кредитните пазари замръзнаха, безработицата скочи над 10%, а БВП намаля с 10% годишно. И всичко това беше придружено от поредица фалити.
В предишните кризи обаче бяха необходими три години, докато сега бяха необходими едва три седмици. Този месец американската фондова борса се срина с 20% само за 15 дни, което никога досега не се е случвало. Впоследствие спадът на индексите на акциите в САЩ от последните максимуми надхвърли 30%, кредитните пазари се сринаха, а кредитните разпределения (например, между съкровищни и “боклучави”облигации) нараснаха до нивата от 2008 г.
Дори основни финансови компании като Goldman Sachs, JP Morgan и Morgan Stanley прогнозират, че БВП на САЩ ще намалее с 6% на годишна база през първото тримесечие и с 24-30% през второто тримесечие. Министърът на финансите Стивън Мнучин предупреди, че безработицата в страната може да скочи над 20%, което е два пъти повече от пика на кризата през 2008 г.
С други думи, всеки компонент от съвкупното търсене (потребление, капиталови разходи и износ) е в състояние на безпрецедентен спад. Повечето експерти прогнозираха икономическо възстановяване с V-образна форма, тоест рязък спад с едното тримесечие и бързо възстановяване в следващото. До днес обаче вече трябва да е ясно, че коронавирусната криза е нещо съвсем ново. Настоящият икономически спад предполага, че икономическата динамика няма да приеме нито формата на „V“, нито на „U“, нито дори дори „L“. По-скоро ще изглежда като буквата „I“, тоест срив на финансовите пазари и реалната икономика.
Дори по време на Великата депресия и Втората световна война няма икономически спад, подобен на този, който наблюдаваме днес в Китай, САЩ и Европа. В момента най-добрият сценарий е настоящата криза да бъде по-мащабна отколкото през 2008-2009 г., но в същото време и по-краткосрочна. Това ще позволи на икономиката да се върне към растеж до четвъртото тримесечие на тази година, а пазарите ще започнат да се възстановяват веднага щом видят светлината в края на тунела.
За да се осъществи този сценарий обаче, трябва да бъдат изпълнени няколко условия.
Първо, САЩ, Европа и други региони, които бяха силно засегнати от коронавируса, ще трябва да въведат мащабни мерки за борба с него, включително тестване, мониторинг на заразени хора, лечение и карантина от китайски тип.
Второ, централните банки, които за по-малко от месец са предприели толкова стимулиращи мерки, колкото три години след МФК, трябва да продължат да се справят с кризата с всякакви нетрадиционни средства. Те включват: нулеви или отрицателни основни лихвени проценти, подробно очертаване на плана за действие, количествено облекчаване и закупуване на частни активи в помощ на банки, нефинансови организации и дори големи компании.
Федералният резерв вече разшири своите международни линии за суап в отговор на недостига на ликвидност в световен мащаб, но сега са необходими допълнителни механизми, чрез които банките могат да дават заеми на губещите ликвидност, но все още богати малки и средни компании.
Трето, правителството трябва да стартира мощна фискална стимулация, която ще включва "дъмпинг на пари от хеликоптер", тоест преки бюджетни трансфери към домакинствата. Предвид мащаба на икономическия шок, развитите страни ще трябва да увеличат бюджетния дефицит от 2-3% от БВП до 10% от БВП и повече. Само централното правителство има баланса на мащаба, необходим за предотвратяване на срива на частния сектор.
Но тези дефицити трябва да бъдат изцяло монетизирани, тъй като финансирането им чрез стандартната емисия на държавен дълг ще доведе до рязко повишаване на лихвите, а икономическото възстановяване ще бъде задушено в люлката. Предвид обстоятелствата стратегията за "изхвърляне на пари от хеликоптер" се превръща в мейнстрийм.
За съжаление властите на развитите страни не правят достатъчно, за да овладеят пандемията и обсъжданият пакет от стимулиращи фискални мерки не е нито достатъчно голям, нито достатъчно бърз. Следователно, рисковете от нова Велика депресия, която е по-лоша от предишната (По-Великата депресия), нарастват с всеки изминал ден.
Ако пандемията не бъде спряна, глобалната икономика и пазарите ще продължат да падат свободно. Дори ако коронавирусът е повече или по-малко под контрол, икономическият растеж все пак може да не се върне към края на 2020 г. По това време може да започне нов вирусен сезон и да се появят нови мутации и терапевтичните средства, на които мнозина разчитат, може да не са толкова ефективни.
Освен това фискалните стимули могат да се сблъскат със сериозни проблеми, ако монетизацията на дефицитите започне да стимулира инфлацията. Освен това много страни просто няма да могат да получат необходимото финансиране в национална валута. Кой ще спаси правителства, компании, банки и домакинства в развиващите се страни?
Превод: В. Сергеев