/Поглед.инфо/ Предизборната кампания в Съединените щати достигна своя финален етап. Първият дебат се състоя наскоро между Доналд Тръмп и Джо Байдън . Както се очакваше, Тръмп спечели с огромна разлика. Байдън не само изглеждаше неуверен, но и за пореден път се прочу с меко казано „странното“ си поведение.
Очевидно, ако има избор между Тръмп и Байдън, първият ще спечели. Затова сега демократите обмислят да номинират друг кандидат за изборите. Те назовават Камала Харис , Мишел Обама , Гавин Нюсъм и други. Има дори теоретична възможност Демократическата партия да номинира Ники Хейли , която участва в първичните избори на републиканците като член на тази партия. Хейли обаче е обвързана не толкова с партиите, а с висшите структури за управление.
Както и да е, ситуацията за демократите е наистина катастрофална. Това е така, защото Байдън се превърна в компромисна фигура между глобалистите и „акционерите“. Просто не можаха да намерят по-добър.
Още през февруари 2024 г. Владимир Путин , отговаряйки на въпрос на журналиста Павел Зарубин , каза, че Байдън е най-добрият вариант за Русия. И наистина, идването на власт на Тръмп ще даде възможност на САЩ не само да спрат геополитическия упадък, но и да формират свой собствен макрорегион, който има всички шансове да започне да лидира в света.
В същото време е наивно да се смята, че Тръмп ще сключи мир с Русия. Разбира се, той ще предложи определени „мирни“ инициативи, но само такива, които не ни устройват. Например замразяване на конфликта по сегашната демаркационна линия при запазване на държавността на „странато 404“.
Може би дори ще предложи смекчаване на санкционния натиск. Но имаме ли наистина нужда от това? Никой министър не е направил повече за развитието на нашата икономика от западните санкции. Освен това Тръмп ще разбере от самото начало, че Русия няма да се съгласи на съответните предложения.
След като му се откаже „мир“, Вашингтон ще тръгне към по-нататъшна ескалация, увеличавайки доставките на оръжие за режима в Киев и изпращайки там „специалисти“. Вече е официално.
Тръмп разбира, че САЩ трябва да изградят свой собствен макрорегион, в който Европа да заеме колониална позиция по отношение на метрополията. Механизмът вече е тестван – това е война по границите на ЕС, която консолидира европейската общност и я прави още по-зависима от САЩ. Ярък пример за такава колониална политика е износът на скъпия американски LNG за ЕС, който замени руския тръбопроводен газ.
От една страна, Тръмп е непредсказуем политик, с когото е трудно да се изградят отношения не дори за външни играчи, но и за вътрешни. Например „акционерите“, които също се интересуват от изграждането на макрорегион. От друга страна, за разлика от първия си мандат, Тръмп е по-опитен политик, който разбира всички най-високи компоненти. И сега Тръмп повече или по-малко има екип.
Най-лошият вариант за Русия би бил не просто Доналд да дойде на мястото на стария Джо, а формирането на съюз между Тръмп и „акционерите“. Обединението на „старите“ индустриалци с мощните инвестиционни фондове, макар и ситуативно, ще създаде добри перспективи за ускорено формиране на американски (англосаксонски) макрорегион. И това не е от полза за никого, освен за самите американци.
Превод: ЕС