/Поглед.инфо/ 2022 година мина под знака на исторически противопоставяния и размествания на геополитическите пластове, изразени преди всичко в конфликта в Украйна, а също и американската политика на "сдържане" срещу Русия и Китай. Еднополюсната хегемония окончателно приключи и дори някои страни, които се смятаха за зависими от САЩ, като държавите от Персийския залив, започнаха да "диверсифицират" външната си политика. Същевременно Европейският съюз продължи лоялно да следва американската геополитическа линия, нанасяйки сам на себе си тежки икономически щети. За "награда" Европа получи няколко остри ножа в тила от страна на отвъдокеанските си "партньори".
Първо, повечето европейски страни, влизайки в икономическа война срещу Русия, следвайки линията на САЩ, се лишиха от достъп до евтини енергийни ресурси, нанасяйки тежък удар срещу собствената си промишленост, пък и масовия потребител. Цялата ситуация с конфликта в Украйна доведе до сериозни проблеми за европейците, сред които висока инфлация, проблеми с обезпечаването на газ и др..
На всичкото отгоре, докато Европа страдаше от конфликта в Украйна и това се усеща от всичките й граждани, ясно се видя, че САЩ напротив, печелят от конфронтацията. Американските оръжейни производители регистрираха рекордни печалби. Както и американските износители на втечнен природен газ. Това се усети от европейците и беше изразено в редица медии, включително авторитетни като "Политико". Беше изразено и от отделни европейски политици.
Още повече, че САЩ едва ли не тласкат Европа към въоръжен конфликт с Русия - нещо, което европейските страни не могат и най-вероятно не искат да си позволят.
По-нататък, САЩ нанесоха още удари по своите "съюзници" чрез т.нар. "Закон за намаляване на инфлацията", приет от Конгреса на САЩ. Този закон включва и план за намаляване на 369 милиарда долара разходи за климатични и енергийни политики от страна на американските власти и други идеи, които са фактически протекционизъм и заплашват конкурентоспособността на европейците. Нещо повече, на фона на подобна нелоялна конкуренция, както и на факта, че американският газ се продава в САЩ четири пъти по-евтино, отколкото се продава в Европа, а достъпът до руски газ под американски натиск намалява радикално, все повече европейски компании изнасят производството си в Америка. И покрай тях все повече европейски учени, инженери и работници ще ходят в САЩ.
Американските действия заплашват и самата Еврозона. Покрай това има опасност износните цени на европейските компании да се увеличат, което отново е в интерес на американците, но не и на европейците.
И всичко това се усеща ясно от европейците. Коментира го Урсула фон дер Лайен, която заяви, че американският закон ще нанесе вреда на Европа. Коментира го и френският президент Еманюел Макрон.
От двете страни на Атлантическия океан, въпреки декларативните приказки за единство, се усеща все повече напрежение. Америка е поела твърд курс към протекционизъм, а освен това вкарва Европа в геополитически конфронтации, които заплашват дори с военна ескалация. Засега Европейският съюз лоялно следва САЩ, тъй като има определени зависимости, които съществуват от края на Втората световна война. Европейците разчитат за своята сигурност на САЩ и на Стария континент има огромно присъствие на американски военни, които според някои анализатори по същество функционират като окупационни сили.
Освен това, част от политическите елити в Европейския съюз, особено в някои институции като Европейския парламент, са неприкрито обвързани с американските интереси чрез групи за лобизъм, неправителствени организации и съмнителни фондации. Някои, естествено, се чувстват обвързани със САЩ преди всичко, изхождайки от идеологическите си убеждения.
Какъвто и да е случаят, факт е, че на ниво Брюксел про-американските настроения и зависимости са силни. От друга страна, националните правителства на европейските страни не са чак толкова зависими. Ярки са примерите като Унгария, която очевидно не бърза да се включва в геополитическите пасианси на Вашингтон. Една Италия също е много уклончива и доколкото може, гледа да провежда по-умерено "атлантическа" политика. Още по-важното е, че икономическият мотор на Европа - Германия, също се опитва да се ресуверенизира и да провежда по-адекватна за интересите си политика. В Берлин има много политически сили, които държат сметка повече за американските интереси, отколкото за германските. Но германската индустрия и народ са сериозно ударени в интересите си от американците. Изразител в политически смисъл на това е опитът на канцлера Олаф Шолц да се сближи с Изтока чрез среща с китайския президент Си Дзинпин и други видни политици.
Най-вероятно през 2023 година Европа ще продължи да бъде обвързана с американските интереси и геополитически планове, но процесът на де-атлантизация на Европа ще набира сила. Все повече европейци, както граждани, така и политици, ще проумеят, че САЩ играят игри с нулева сума и не се свенят да предават "партньорите си". Конфликтът в Украйна и американският натиск за унищожаване на европейско-руските отношения нанесоха жесток удар по Европа. Още по-тежък удар би било, ако САЩ, в рамките на политиката си на "сдържане", се опитат да разбият европейско-китайските отношения, имайки предвид, че Китай вече е най-големият търговски партньор на страните от ЕС. Това може да доведе до невиждана социо-икономическа криза.
В страните-членки на ЕС ще набират сила онези политически организации и представители, които се застъпват за по-суверенна политика, която се води по интересите на европейските нации и Европейския съюз, а не на САЩ. Такива сили ще бъдат нападани от голяма част от про-американските медии, а и в повечето европейски държави няма да могат да се доберат до реални властови лостове. Но за сметка на това те дават ясна индикация на европейските политически елити, че политиката на сляпо следване на Вашингтон води до гняв и масово недоволство. Още повече, че и европейският бизнес все повече ще изразява такива настроения.
Европа ще осъзнае и ще разбере, че има интерес от това да провежда собствена политика в един многополюсен свят. Политика, от която може да печели, а не да понася щети под формата на инфлация, безработица, затворени индустрии, липса на газ, нефт и рядкоземни метали и др. Отделни европейски страни като Унгария, Италия, потенциално Франция, Австрия и др., ще се дистанцират все повече от американските интереси. Дори в Германия политиците ще се наложи да държат повече сметка за германските, отколкото за американските интереси, ако не искат да допуснат разширяване на политическото представителство на т.нар. "популистки" политически сили, както и допълнителен индустриален спад и икономическа криза, с последващите от това социални проблеми.
Деамериканизацията и ресуверенизацията на Европа няма да приключат през 2023 година, но ще започнат да се усещат много по-ярко и ясно.