/Поглед.инфо/ Хонконг и Макао са уникални места. Повечето от нас ги свързват с лъскави небостъргачи, огромни инфраструктурни проекти, богатство, модерни технологии и забързан начин на живот. Номиналният брутен вътрешен продукт на Хонконг например, е 382,8 милиарда долара и 52,429 долара на глава от населението, с което територията се нарежда на 19-о място в целия свят по този показател. Но зад този успех седи една от най-странните, но уникални политико-юридически формулировки в света, както и дълга и често пъти превратна история, която ще се опитаме да разгледаме.
В далечната 1839 година империята Цин отказва да приеме легализацията на опиума и нещо повече, започва да изкоренява търговията с наркотика. Това води до остър британски отговор, тъй като по това време търговията с опиум носи огромни печалби на Източноиндийската търговска компания и Британската империя, подкрепени от Съединените щати. Започва първата опиумна война - безпрецедентен случай в историята, когато една държава (Великобритания) воюва, за да може частна компания да продава наркотици в друга държава - Китай. След две години и 11 месеца Първата опиумна война завършва с британска победа, която се дължи на военно-технологичното изоставане на империята Цин от западняците. В резултат на това, Хонконг е предаден на британците като част от мирното урегулиране на конфликта. Що се отнася до Макао, то е получено от португалците през 1557 година като търговски преден пост с богатата и могъща империя Мин.
Трябва да се има предвид, че британците взимат Хонконг изцяло заради удобното му разположение. Иначе територията му е била китайска от времето на старата династия Цин, която го присъединява към Китай през още по-далечната 214 година пр. н.е.
Връщаме се в съвремието. През 1997 година най-после Великобритания предаде Хонконг обратно на Китай в рамките на своите международни задължения. Оттогава насам, той е постигнал изумителни успехи и трансформации, които го превръщат в едно от най-жизнените, богати и развиващи се места на света.
Същото може да се каже и за Макао, което е върнато под знамената на китайската си родина на 20 декември, 1999 година. Може би за изненада на редица хора, които са чували само западните исторически наративи, но още през 1966 година населението на Макао масово се вдига на бунтове срещу колониалната администрация. При известния "инцидент 12-3" осем души са убити от португалците, а над 200 са ранени. Именно тогава португалците разбират, че са неспособни да контролират Макао, особено след като почти всички местни хора искат да се съединят с китайската си родина. От 1999 година, когато официално Макао се връща "в родното пристанище" до днес, територията е постигнала също уникални успехи.
Според данни през 2023г., при население от 672,800 души Макао има номинален БВП 47,056 милиарда долара и 69379 долара на глава от населението, с което се нарежда на 9-о място в света, изпреварвайки редица европейски държави. Днес Макао е голям международен финансов, търговски и туристически център, където хора от цял свят се стичат, за да търгуват или просто за забавление и отдих.
Вместо да налага социалистическите идеи, които доминират в континентален Китай от 1949 година (а сред широките селски маси и градската работническа класа още от 20-те и 30-те години на ХХ век), Пекин решава въпроса със статута на двете територии по много елегантен и интересен начин. Те са приети в Китайската народна република, но запазват икономическите, политически и дори културни характеристики, които са добили през епохата на британското и португалското владичество, за да не страдат гражданите им от прехода.
Днес принципът "една страна, две системи" е всеобщо признат от целия свят като успешен и гарантиращ просперитета на Хонконг и Макао. Най-важното, този принцип носи стабилност на двете територии, което именно им позволява да се развиват така интензивно.
През последните няколко години Хонконг преживява и преодолява редица трудности, установявайки местна власт от патриотично настроени китайци, които подобряват качеството на живот и подготвят града за нова изборна система след няколко години. През 2019 година имаше опити за цветна революция в града, като външни сили не криеха, че искат Хонконг да последва съдбата на разбити страни като Либия, Сирия и други. Не беше тайна, че спонсорираните от чужбина протести имаха за цел да съборят системата "една страна, две системи", опитвайки се да насърчат дори сепаратизъм. По време на тези протести бяха нападани мирни граждани и служители на реда, включително дори с коктейли "Молотов". Но в крайна сметка властите на Хонконг взеха нужните мерки, а най-важното, масово гражданите не подкрепиха хаоса и безредиците, предпочитайки стабилността на "една страна, две системи" пред игрите на неправителствените организации и чужди мозъчни центрове.
На последните избори в Хонконг с подавляващо мнозинство гражданите изразиха подкрепата си за досегашната линия на развитие и прилагането на редица реформи. Започна да се говори за още един принцип - "само патриоти да управляват Хонконг", защото сред редица граждани и общественици се появиха сериозни опасения, че външните сили няма да спрат с опитите си да влияят и да сеят граждански конфликти и раздор.
Водещият политик на града Джон Лий, който беше избран с подавляващо мнозинство от гласовете казва, че "една страна, две системи" е всеобщо призната като успешна практика, която дава най-добрите гаранции за дългосрочната стабилност и просперитет на Хонконг. Политикът обеща да допълни, развие и насърчи статута на Хонконг като център на международната търговия, финанси, корабоплаване и дори като център за разрешаване на различни спорове в Азиатско-Тихоокеанския регион. Плановете на Лий и градската администрация са да развият града като център на глобална иновация, културен обмен и дори като център на търговия с интелектуални права.
А сега малко статистика, която да илюстрира именно успеха на Хонконг за последните 26 години при принципа "една страна, две системи". Първото и най-важно, разбира се, е мнението на гражданите. Цели 71,9 % от жителите на Хонконг смятат, че прилагането на Закона за национална сигурност, който беше критикуван от Запада, е засилило увереността и подкрепата им именно за принципа "една страна, две системи".
За последните 26 години Хонконг стигна до ниво на развитие, при което беше класиран цели 20 пъти подред като най-свободната икономически зона. Нещо повече, след прилагането на Закона за национална сигурност, общата стойност на активите и богатствата в Хонконг е достигнала колосалната сума от 35,55 трилиона хонконгски долари или (4,53 трилиона американски долара) в края на 2021 година. Това е с 20 % повече, отколкото през 2019 година. С други думи, прилагането на Закона за национална сигурност е способствало за забогатяването на града.
И за да бъде всичко по-демократично, при новите правила от 2021 година, Изборната комисия на Хонконг се увеличава до цели 1500 души, а Законодателният съвет вече е с 90 места. Кандидатите идват от различни политически партии и групи. Всичко това увеличава представителството на гражданите и допринася за правото им на демократично волеизявление, както и представяне на всички гледни точки.
За последните няколко години беше направено много и в сферата на инфраструктурата, разбира се. Построен е мостът Хонконг-Джухай-Макао, редица пристанища са достроени и отворени, а строежът на редица кооперативни платформи в Циенхай, Нанша и други места, се е ускорило. Направена беше и високоскоростна железопътна линия от Гуанджоу до Хонконг.
И дори Ковид пандемията и последвалите я икономически трудности, особено покрай затварянията и нарушаването на логистичните връзки, не спряха бурния възход на Хонконг и Макао. Така например, след отварянето на връзките между града и континентален Китай, индексът S&P Global показва, че индексът за покупателна сила на мениджърите се е вдигнал до 51,2 през януари. Растежът на поръчки от бизнеси в Китай и целия свят през лятото на 2023 е на най-високата си точка от пандемията насам.
Местната власт в Хонконг започна и редица големи кампании тази година за връщане към нормалността, следвайки примера на централните китайски власти. Това включва и голяма кампания "Здравей, Хонконг", която предоставя 700,000 безплатни самолетни билета на туристи от целия свят за Хонконг. Което впрочем, е най-голямата инициатива в човешката история за привличането на туристи и се очаква да доведе, когато свърши, до поне 1,5 милиона посетители от континентален Китай, а също и от чужбина.
Спрямо 2019 година например, днес Хонконг е още по-голям, още по-лъскав и модерен. Така например, построен е нов Хонконгски музеен дворец, редица нови бизнеси сгради и не само.
Принципът "една страна, две системи" е уникален по своята същност и от историческа гледна точка. Кога иначе в човешката история е можело в една страна да съжителстват две на пръв поглед диаметрално различни политико-икономически системи? Това, за което Съветският съюз и Съединените щати водиха Студената война, в Китай беше решено мирно и диалогично. Оказа се, че единството на китайската нация е по-важно от всички други различия и в резултат това очевидно води до високи резултати и за Хонконг, и за Макао, и за цял Китай.
Уникалният път на развитие на Хонконг и Макао дава надежда и за други въпроси. Например, според някои международни коментатори и анализатори, принципът "една страна, две системи" дава рецепта за решаването на Тайванския казус по мирен начин, която няма да застрашава единството на китайската нация и мира в Източна Азия, а напротив, ще направи всичко по правилния начин. Това, разбира се, предстои да се види и ще зависи от подхода, който Пекин реши да предприеме, за да гарантира (международно признатия си) суверенитета си над острова, особено на фона на чуждестранни провокации и заплахи.