/Поглед.инфо/ На фона на визитата на Си Дзинпин в Рияд, която бе следена с повишено внимание в света, анкета на Global Times и Факултета по арабистика към Пекинския университет за чужди езици сред 5100 души показа, че над 70% са за „по-близки китайско-арабски отношения“, а повечето представители на арабските страни разглеждат Пекин като свой „приятел“ сред клуба на великите сили.

Тъй като моделите за развитие на САЩ и Запада губят привлекателност в Близкия изток, повече арабски държави са нетърпеливи да се поучат от пътя на Китай към модернизация. Също така, в сравнение със САЩ и някои западни държави, които причиниха смут и хаос в региона по време на „Арабската пролет“, Китай носи повече възможности за развитие, смятат анализатори.

В проучването, състояло се между и 8 и 25 ноември, са участвали хора на възраст от 18 до 70 години от Китай и шест арабски държави – Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Египет, Йордания и Алжир. Въпросниците са съставени от три части – колко китайци и араби знаят един за друг, и как, съответно араби и китайци разглеждат двустранните отношения.

Наблюдатели определиха анкетата като преломен момент в китайско-арабските връзки, тъй като тя показва, че както Китай, така и арабските страни са нетърпеливи да работят за тяхното разширяване и задълбочаване. „Това проучване се отърси от ограниченията, свързани със стереотипи и геополитически фактори, позволявайки както на китайците, така и на арабите да имат по-добри и по-ясни познания един за друг и за своето сътрудничество, полагайки основите за бъдещия човешки и търговски обмен“, обяснява Лиу Синлу, декат на Факултета по арабистика, и един от авторите на анкетата. 

Над 70 процента от анкетираните китайци и араби смятат, че имат „известни познания“ един за друг, докато повече араби смятат, че са „много запознати“ или „относително запознати“ с Китай. Проучването показва, че 42,8 процента от хората в арабските държави са имали контакт с Китай, включително посещения или китайски приятели и познати. 

„Арабите показват все по-добро познаване на Китай, тъй като китайските продукти са вече незаменима част от ежедневието им“, смята Ли Шаосиен, директор на Института за арабски изследвания към Университета на Нинся-хуейския автономен район. Повече представители на арабския елит и правителствени служители са идвали в Китай, за да се запознаят и проучат опита му в развитието, според Ли, който отбелязва, че с нарастването на взаимодействието все по-голям брой китайци се интересуват от арабския свят.

„Продължителността на китайска цивилизация е историческата и културна основа за разбирането на арабския свят. Освен това Китай постигна значителен напредък след началото на полтиката з отваряне и реформи и се радва на разширяващо се глобално влияние“, посочва рофесор Лиу Джунмин от Института за Близкия иток към Шанхайския университет за международни изследвания. 

Според редица експерти, през последните 10 години новини за Китай се появяват по-често в арабските медии, а това доведе до промяна в разбирането на хората от тези страни, като фокусът се измества от бързото икономическо развитие към китайския модел на развитие. 

Според проучването арабите показват силен интерес към участие в двустранни програми за образователно сътрудничество – 79,1% търсят възможности за обучение в Китай или участие в езикови и други програми, предлагани от институтите „Конфуций“. Това отразява нарастваща тенденция за изучаване на китайски език в редица арабски държави, както и популярността на  китайските филми и телевизионни предавания в региона. 

Тъй като ситуацията в Близкия изток оказва значително влияние върху световната политика, анкетата също така показва как арабите гледат на международните отношения. Според данните, отношението към големите държави е различно. От трите големи страни – Китай, Русия и САЩ, делът на арабските респонденти, които виждат Китай като приятел, е най-висок. 

Лиу Джунмин отбелязва, че наследството на британския и френския колониализъм и сътресенията, произтичащи от хегемонията на САЩ, са създали на тези страна „ужасна репутация“ в арабския свят. Китай и арабските държави, от друга страна, имат дълга история на добри взаимоотношения чрез Пътя на корпината и споделят също общ стремеж към национална революция и запазване на суверенитета.„След отварянето на Китай двустранното сътрудничество нарасна значително, особено чрез инициативата „Един пояс, един път“, и повече араби вече смятат Китай за приятел“, казва експертът. 

Близо 60 процента от участващите в анкетата араби разглеждат позитивно ролята на китайски компании в инфраструктурното изграждане на техните страни, като най-висок дял е сред египтяни и катарци. Същевременно над 60 процента от китайците пък смятат, че арабските държави подкрепят и се възползват от инициативата „Един пояс, един път“.  

„Въпреки различията във вътрешната политика и ситуация в 22-те арабски държави, конструктивната роля на Китай по отношение на тях е очевидна и те получават осезаеми ползи, особено в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, казва Лиу, добавяйки, че чрез споделяне на високи технологии за нови енергии и изкуствен интелект, Пекин помага на Катар и други богати страни от Персийския залив да диверсифицират своите икономически планове.

Докато 76,7 процента от анкетираните араби смятат, че развитието на Китай ще донесе възможности на тази част на света, един процент са на мнение, че страната представлява заплаха, споменавайки въздействието върху културата, икономиката и регионалната сигурност. Повече от 75 процента от арабите отговарят, че Китай може да предложи ценен управленски опит в Близкия изток; 46,9% смятат, че Китай е изиграл положителна роля по регионални въпроси, докато само 23,7% са избрали САЩ. 

Китайският подход за постигане на икономически успех при поддържане на социалната стабилност се харесва на арабските държави. Многопартийната система, възприета в САЩ и много западни страни, се провали в Близкия изток през последното десетилетие и арабските държави обръщат поглед към китайския модел. „Много проучвания в САЩ и арабските държави показаха, че американският и западният модел на развитие губят привлекателност, докато китайският набира популярност“, казва Ниу Синчун, директор на Близкоизточния институт за съвременни международни отношения. 

„За първи път арабският свят обърна поглед на Изток в края на миналия век, но същността на този процес непрекъснато се променя. Днес, арабският свят обръща повече внимание на Китай в повече области. Основната причина за това е способността на китайската модернизация да интегрира уроци от други страни в своя собствен контекст – това е важен опит, който арабските държави могат да използват в стремежа си към собствен растеж“, обяснява Лиу Синлу. 

На въпроса в кои области арабите се надяват Китай да участва, когато става дума за управление на Близкия изток, проучването установява, че 39,4 процента биха желали Пекин да  подкрепя регионалното устойчиво развитие, 36,6 процента искат да противодейства на влиянието на САЩ и 26,4 процента да бъде посредник по палестинския въпрос. 

„Сигурността в Близкия изток беше сериозно отслабена през последните години в резултат на стратегическото отстъпление на САЩ от региона и последиците от „Арабската пролет“. В този контекст призивът на Китай за изграждане на споделен, всеобхватен, съвместен и устойчив механизъм за сигурност в Близкия изток дава нов модел за региона в преодоляване на предизвикателствата пред сигурността“, смята Лиу Джунмин. 

Проучването също така показва, че 44,5% от арабските респонденти очакват икономическо сътрудничество с Китай, а САЩ и Япония са поставени на второ и трето място. Според Лиу Джунмин, причината за това е, че икономическо сътрудничество на Пекин с други страни не се обвързва с политически условия и не върви с натиск, отчитайки предимно собствените му интереси. Освен това огромният потенциал на Китай не само в икономическия растеж, но и във високите технологии също е привлекателен за арабските правителства. Сътрудничеството с арабските страни би могло не само да подобри висококачественото изграждане на инициативата „Един пояс, един път“, но също така би помогнало на Китай да смекчи външните опасности. Китайско-арабските отношения са важни по отношение на политиката, икономиката и дългосрочните перспективи, категоричен е Лиу Джунмин.