/Поглед.инфо/ През 2025 г. брутният вътрешен продукт на Китай нарасна с 5,0% на годишна база, което потвърди стабилния ритъм на развитие на втората по големина икономика в света. Зад този растеж обаче стои не просто стабилен количествен растеж, а ясно очертана структурна трансформация. Китайската икономика ускори оптимизацията на индустриалната си структура, като насочи ресурси и политики към „ново“ и „по-висококачествено“ развитие, което се превърна в ключов източник на дългосрочен икономически импулс.

През годината икономиката успя едновременно да поддържа стабилен растеж и да подобрява качеството и ефективността си. Тенденцията към оптимизация на индустриалната структура се прояви ясно, а икономиката, базирана на т.нар. „нови три фактора“ – нови индустрии, нови бизнес модели и нови форми на търговия – отчете особено динамично развитие. Именно този сегмент се утвърждава като основен носител на иновации и нова добавена стойност. По думите на Чън Уънлин, заместник-председател на Академичния комитет на Китайския център за международен икономически обмен, още през 2024 г. добавената стойност на икономиката на „новите три фактора“ е надминал 18% от БВП, а през 2025 г. този дял все още се запазва на високо равнище. Това показва, че новите двигатели на растежа вече не са маргинален елемент, а структурен компонент на националната икономика.

Автомобилната индустрия е показателен пример за този процес. През 2025 г. Китай запази първото място в света по производство, продажби и износ на автомобили. Делът на продажбите на електромобили в общите продажби на нови автомобили надхвърли 50%, което ясно демонстрира мащаба и скоростта на индустриалното надграждане. Преходът от традиционно производство към интелигентни и нисковъглеродни продукти се превърна в реалност, а не в дългосрочна цел.

„Насочването към ново и оптимизирано развитие е ключово предимство на китайската икономика през 2025 г.“, подчертава Чън Уънлин. По думите ѝ икономическата структура претърпява дълбоки промени. Ефектът от развитието на т.нар. нови качествени производителни сили става все по-осезаем, темпът на трансформация и модернизация на традиционните индустрии се ускорява, а стратегическите нововъзникващи индустрии продължават да се разширяват. Паралелно с това постепенно се формират ефективни индустриални клъстери и стабилни вериги за доставки, в които се появяват водещи предприятия и ключови звена, задаващи посоката на развитие.

Зеленото развитие е друг ясно открояващ се елемент от оптимизацията на индустриалната структура. През 2025 г. зелената енергия, зелената електроенергия и зелената икономика като цяло отчетоха оживен растеж, превръщайки „зеления“ преход във важен фон на икономическото развитие. Според Кан И, директор на Държавната статистическа служба, Китай ускорява изграждането на нова енергийна система, която е чиста, нисковъглеродна, безопасна и ефективна. През 2025 г. производството на електроенергия от чисти източници – включително водна, ядрена, вятърна и слънчева енергия – в промишлеността над определен мащаб се е увеличило с 8,8% на годишна база. В същото време структурата на енергийното потребление продължава да се подобрява, а производството на зелено енергийно оборудване и екологични материали отчете бърз растеж.

Зелената трансформация на традиционните индустрии също постигна осезаеми резултати. През 2025 г. енергоемкостта на единица добавена стойност в ключови енергоемки отрасли, включително строителни материали, стомана и цветни метали, значително намаля спрямо предходната година. Това допринесе за повишаване на „зеленото“ съдържание на икономиката и за по-устойчив модел на развитие. В същото време конкурентоспособността на зелената индустрия продължи да се засилва. Обемът на производството на електромобили надхвърли 16 милиона броя, като Китай за 11 поредни години запази първото място в света по производство и продажби. Износът и производството на зелени продукти, като вятърни турбини и биологични химични влакна, също поддържаха високи темпове на растеж.

Паралелно с това т.нар. „индустрии на бъдещето“ отчетоха ясно „ускорение“. 2025 г. все по-често се определя като година на изкуствения интелект. От появата на модели като DeepSeek до бързото израстване на т.нар. „Шест дракона от Ханджоу“, индустриите, базирани на изкуствен интелект, ускориха технологичните пробиви и се превърнаха в ключов инструмент за развитие на нови качествени производителни сили. Чън Уънлин отбелязва, че изкуственият интелект вече бързо прониква във всички сектори на икономиката. Приложенията на 5G технологии са интегрирани в 86 от 97-те основни категории на националната икономика, а индустриалният интернет обхваща напълно 41 големи индустриални категории. Технологичните иновации все по-активно се трансформират в реална икономическа стойност, като повишават качеството и ефективността на реалната икономика.

Според Джоу Дзинтун, заместник-директор на Изследователския институт на Bank of China, бъдещите индустрии очертават посоката и потенциала на индустриалното развитие на страната в средносрочен и дългосрочен план. Сред тях са производството, информатизацията, новите материали, енергия, космическите технологии и здравеопазването. Особено големи очаквания се свързват с квантовите технологии, биопроизводството, водородната и термоядрената енергия, интерфейсите мозък–компютър и шестото поколение мобилни комуникации. Всичко това са области, в които се очакват потенциални пробиви през периода на 15-ия петгодишен план.