И 2023-та година остана в историята. И отново светът е изправен пред вечния въпрос - а сега накъде? И както винаги, простичкият въпрос предполага трудни отговори. И както мнозина анализатори смятат, никога в обозримото минало не е имало такова геополитическо напрежение – с тези думи започва коментара си известният български публицист и анализатор.
Той припомня, че в един от своите забележителни политическа трактати (два от които лично той е превел на български език) големият мислител и политик, наскоро починалият проф. Хенри Кисинджър е цитирал изследването на влиятелен университет за отношенията на две съперничещи си една с друга държави - условно наричани А и Б, които заемат почти еднакви позиции в политическо, икономическо и социално отношение. При направени седем изследвания, отношенията между А и Б са завършвали с войни. И в седемте случая! Причините за всички са били еднакви - остро съперничество, взаимно недоверие и съмнения към почтеността на другия, страхът на А да не загуби водещото място и гневът на Б, че се пречи на неговото развитие или напредък
Тези неутешителни изводи доста огледално резонират със сегашната обстановка, която е нечувана, категоричен е той и продължава с думите: „Каква е всъщност тя - оспорва се лидерството на свикналия да управлява десетилетия света Вашингтон, който е свикнал да поощрява или наказва, да санкционира или да предизвиква преврати, т.нар. „цветни революции“ (като пример може да се посочат сегашните „спонтанни“ и много бурни опити на опозицията да свали законно спечелилата изборите партия на Вучич в Сърбия!). От другата страна на днешната парадигма А- Б, е заемащият второ (а в много отношения и първо) място в световната икономика социалистически Китай.
Според него, към тези много съществени и солидни причини за назряващ световен конфликт, цитирани от Хенри Кисинджър, съществува и една друга, доста опасна, биофизична причина/предпоставка - това е повсеместната „геронтофилия” в коридорите на властта на САЩ и Западна Европа, която позволява на преден план да излязат недъзите на геронтокрацията, на управляващите възрастни мъже и жени, които според неумолимите закони на природата, с всяка измината година проявяват негативни възрастови дефекти - недостатъчна способност за преценка и реакция на реалната действителност, самозабравяне, егоцентризъм...
„Реалност в черно” – така Герасимов определя евентуален песимистичен вариант:
„Днес Третата световна война приближава прага ни и лично аз се чудя на късогледството, плиткоумието и опасния фанатизъм на всички онези, които по -смело или по - завоалирано говорят за предстояща глобална катастрофа.
И когато някои „ясновидци” разсъждават, те очевидно никога не са си давалисметка, че е изключително опасно да се заяждаш със „Северната мечка” – Русия. Защото, освен че е Северна, тя е и ядрена сила (6000 атомни заряда монтирани в ракети, подводници, мобилни установки, крайбрегови мини и т.н. Кой смее да твърди, че Трета световна катастрофа ще върви по сценариите на досегашните конвенционални конфликти?
И двете страни от парадигмата А и Б почти едновременно „ще натиснат копчетата” на ракетните системи: това ще е война безкомпромисна и жестока, война на живот и смърт. Битка решителна, битка за един нов свят, в която няма място за доверие, изчакване и колебание!
Разбира се, Щатите също имат 6000 ядрени заряда, в Западна Европа се намират още около 300. Но колко има в Страната на Дракона? Китай не членува в т.нар. Клуб на ядрените държави и не дава данни за атомното си въоръжаване. Герасимов задава и риторичния въпрос - когато една огромна държава е на път към световно икономическо лидерство, дали ще изостава във военната си подготовка? И отговаря: „Много се съмнявам. Да не забравяме, че КНР изстрелва през ден всевъзможни ракети, че има собствена космическа станция, глобална комуникационна система и т.н. Да си спомним и факта, че още по времето на председателя Мао, имаше данни, че под Пекин е изграден втори огромен подземен град....”
Коментаторът представя и конкретни данни, които биха били реални, като дава пример с първите 30 минути от един световен ядрен конфликт, при който, според експертите, ще загинат около 300 милиона души, в следващите няколко часа – още 400 милиона и то, от тежки изгаряния, радиоактивно облъчване и други смъртоносни травми.
„Не искам да продължавам с такива мрачни видения от Армагедон, но едно е сигурно: Трета световна е равна на самоунищожение. Разбира се, това се отнася основно до познатия ни досега „цивилизован свят“ -от Америка до Европа и в частност –Азия”, категоричен е авторът. Но не трябва да се забравя, че въпреки всичко стотици милиони дори няколко милиарда души ще оцелеят - особено в Югоизточна Азия и Африка, Нова Зеландия, слабонаселените южни части на Чили, Исландия и т.н.” заключава Герасимов и обяснява, че очертава тези щрихи от страшната и мрачна картина, така, както я виждат експертите.
Но в края на коментара си, той отново ни връща оптимизма и е убеден, че трезвият човешки разум ще надделее над върлуващата агресивност и ще спести на хората най- тежкото изпитание в историята.
