Експертите анализираха, че не случайно филипинската страна подписа двата закона в деня след приключването на изборите в САЩ. Има три основни причини за тези добре планирани действия. Първо, да се възползва от бурната международна ситуация и току-що приключилите избори в САЩ, за да облекчи натиска върху регионалното и международното обществено мнение, породено от подписването на законите. Второ, да се опита да прикрие незаконните си действия в Южнокитайско море, а третото е да се провери позицията на следващото правителство на САЩ по въпроса.
Тези два така наречени закона на филипинската страна обаче сериозно накърняват териториалния суверенитет и морските права и интереси на Китай в Южнокитайско море, нарушават важния принцип на „диалог и консултации за уреждане на разногласията“, подчертан в Декларацията за действията на страните в Южнокитайско море, и подкопават съществуващата система от норми на международното право. Това е незаконен и невалиден акт. Китай има неоспорим суверенитет и право на управление над архипелага Нанша и остров Хуанйен, което се основава на исторически и законови аргументи, както и на международни документи, включително Конвенцията на ООН за морското право. А териториалните граници на Филипините са определени от редица международни договори, като американско-испанския мирен договор от 1898 г. („Парижки договор“) и американско-испанския договор от 1900 г. за прехвърляне на филипинските отдалечени острови („Вашингтонски договор“). Китайската архипелага Нанша и остров Хуанйен са извън територията на Филипините.
Южнокитайско море се счита за море на мир, приятелство и сътрудничество. Това, което Филипините направиха, наруши общата воля на народите в региона и се превърна в основен разрушител на регионалния мир и стабилност.
