/Поглед.инфо/ С тези думи започна приветственото си слово българският президент Румен Радев при официалното откриване на Изложението на водещи китайски компании за стоки и услуги, съпътствано от бизнес-форум.

Около 30 от най-известните транснационални китайски фирми и компании, както и четири от най-големите банки, показаха своите продукти и услуги в сферата на технологиите, иновациите, дигитализацията, транспорта и енергетиката. които имат възможност да предоставят на българските си партньори. Търговското изложение се проведе в София, в продължение на три дни като на церемонията по официалното му откриване присъстваха президентът на България Румен Радев, представители на българското правителство, сред които министри и техните заместници, ръководители на български бизнес-компании, правни и юридически фирми и банки.

„През последните години Китай се утвърди като стратегически партньор на България и ние се отнасяме с огромно уважение към неговата хилядолетна история, култура, традиции и впечатляващото икономическо и научно-техническо развитие на страната през последните години”, каза в началото на приветствието си президентът Румен Радев. По-нататък в словото си той се спря на значителния потенциал за сътрудничеството между България и Китай и сподели, че в разговора с Н.ПР. посланик Дай Цинли – още при връчването на нейните акредитивни писма, двамата са стигнали до общото убеждение за организацията на настоящия бизнес форум. Румен Радев поздрави посланика за мащаба и обхвата на събитието, организирано за кратък период от време, като сподели очакванията си то да допринесе за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството между България и Китай и да придаде практически измерения на съвместната декларация за стратегическо партньорство, подписана на най-високо равнище по време на визитата на българския държавен глава в Китай през 2019 г. Президентът Радев припомни изразената тогава от него пред президента Си Дзинпин амбиция в България да бъде открит клон на китайска банка, който да допринесе за активизация на бизнес отношенията и да бъде гарант за тяхната стабилност. Румен Радев изтъкна още и перспективите на откриването на директна авиолиния между Пекин и София, която да насърчи комуникацията между бизнеса и туризма.

„Като предпоставка за развитие на индустриалното сътрудничество в сферата на автомобилостроенето, президентът открои започналият работа през юни високотехнологичен завод за алуминиеви части за автомобили в „Тракия икономическа зона“. България има повече от 350 компании в аутомотив сектора и над 80 хил. заети, което представлява 11 % от БВП”, каза българският държавен глава и добави: „Няма вече кола, произведена в Европа, която да не използва компоненти, произведени в България“.

Държавният глава изрази удовлетворение и от това, че през последните години се наблюдава значителен ръст на търговския стокообмен между България и Китай – към 2015 г. стокообменът между двете държави е бил около 1.7 млрд. щатски долара, а за 2023 г., той възлиза на около 4 млрд. щатски долара.

Румен Радев изтъкна и предимствата на България да привлича инвестиции като един от центровете в Източна Европа за развитие на информационните и комуникационните технологии и роботиката, а също така и благоприятните макроикономически условия и данъчна политика - 10% корпоративен данък, при среден такъв в ЕС от 20.9%, ниския данък върху доходите на физическите лица от 10%, а в 152 общини с висока безработица има нулев процент данък печалба за инвестиции. „България се състезава с огромен Китай, Русия и САЩ на световните олимпиади по математика, лингвистика, информационни технологии и печели призови места, което е показател за нашите възможности“, подчерта Румен Радев като открои огромния потенциал на младите хора у нас и на високото качество на българското образование.

Българският президент подчерта още, че България е първа в Европа по процент площ от своята територия, подходяща за биоземеделие и открои перспективите на партньорството в областта на селското стопанство и увеличаването на българския износ на селскостопански продукти за Китай. Президентът изрази очакването си да бъдат облекчени процедурите за износ, особено за селскостопанските продукти, което да допринесе за разширяване на пазарните позиции на страната ни в Китай.

От своя страна Н.Пр.. Дай Цинли – извънреден и пълномощен посланик на КНР в България се обърна към присъстващите с думите: „В областта на търговското и инвестиционното сътрудничество, в съответствие с духа на пленарната сесия, Китай ще продължи да либерализира достъпа до пазара, ще се отваря проактивно към света и ще разширява вноса, така че огромният китайски пазар да се превърне в привлекателна възможност за всички страни по света, включително и за Българи” Тя оповести и конкретни статистически данни: През 2023 г. БВП на Китай нарасна с 5,2 % и този темп на растеж остава водещ сред големите икономики, допринасяйки с 32 % за глобалния растеж. През първата половина на тази година БВП на Китай нарасна с 5 % на годишна база, а общият внос и износ се увеличи с 6,1 %. Що се отнася до зелената и нисковъглеродната трансформация, в съответствие с духа на пленарната сесия, Китай ще ускори всеобхватната зелена трансформация на икономическото и социалното развитие, като постоянно ще насърчава достигането на пик на въглеродните емисии и постигане на въглероден неутралитет. Китай разполага с най-големия в света инсталиран капацитет за производство на вятърна и слънчева енергия и други възобновяеми енергийни източници, като изнася продукти за повече от 200 страни и региони по света. По обем на производството и продажбите на електрически превозни средства Китай заема първото място в света вече девет последователни години. Китайските предприятия участват в инвестирането и изграждането на фотоволтаични проекти в България, а българските предприятия проучват възможностите за внасяне на китайски електромобили. Ако сътрудничеството върви добре, се надяваме, че китайските предприятия в сферата ще обмислят активно да инвестират в България и да изграждат заводи тук.

„Имаме увереността и способността да постигнем поставената цел за икономически растеж от около 5% тази година и да продължим да даваме силен тласък на световната икономика”, добави китайският дипломат и подчерта, че изложение с бизнес срещи е един от акцентите в поредицата от дейности, посветени на 75-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България. То предоставя платформа за личен обмен между бизнес общностите на двете страни и създава възможност за българските граждани да се запознаят отблизо с китайските продукти и услуги. Надявам се, че приятелите от бизнес средите на двете страни ще проведат задълбочен обмен и преговори чрез това събитие, за да засилят взаимното разбирателство и да насърчат взаимноизгодното сътрудничество.

Представителите на българското правителство – присъстващите министри и зам.министри също изразиха желанието на отделните министерства и институции в България,        както и на българското правителство за продължаване на сътрудничеството с КНР в различните области.

В края на официалната церемония, председателят на Националната асоциация „Един пояс, един път” проф. Захари Захариев оповести следващата сериозна инициатива, посветена на 75-годишния юбилей на българо-китайските дипломатически отношения, а именно: Среща на кметовете на побратимените градове от България и Китай, която ще се състои от 29 до 31 октомври т.г. в черноморския курортен град Варна и покани всички присъстващи да се присъединят и да дадат своя принос за успешното провеждане и на това мащабно събитие по повод юбилея.

След официалната церемония по откриването всички присъстващи разгледаха изложението, разположено на 500 кв.м закрита и 1500 кв.м. акретя плащ.

По време на съпътстващия търговското изложение бизнес-форум, китайските компании представиха пред българските си колеги някои акценти от дейността си и намеренията им за бизнес-контакти с български партньори. Сред представилите свои продукти китайски компании бяха  Wantai BioPharm, Jingsh Law Firm ,  Greenroad International Logistics( GIL,  Huawei Huawei Technologies Bulgaria, Българска автомобилна индустрия ЕАД,  ZTE, Dahua Technology,  China Motor Company AD и други.