В специалното интервю за КМГ българският професор цитира като изключително актуална старата китайска поговорка, която всички трябва да си припомним днес: „Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята“.„В този смисъл, трябва и Европейският съюз, и Китай да „стъпят заедно на земята, която Земя е една единствена, а не две различни”, категоричен е той.
В. Проф. Дуранкев, моля да коментирате ролята и значението на КНР в световната геополитическа среда и особено в контекста на икономическото развитие и използването на най-новите технологии и дигитални техники, на „зелената енергия” както и нарастването на БВП, увеличаването на търговския обмен и други фактори, свързани с това развитие?
О. Ще си позволя да припомня, че след края на Студената война през 1990 година, три основни жалона очертаваха бъдещето: първо - разцвет и възход на основния победител в студената война САЩ – „Америка става отново Велика“; второ, настъпва „Краят на историята“ (по Фукуяма) и напред предстоят мирни столетия с нарастващо потребителско задоволство по целия свят; трето, очертава се нещо като „Война на цивилизациите“ (по Хънтингтън), при която културата ще има по-високо значение за бъдещите противоречия. Нито една от тези прогнози - всичките очертани от изключително авторитетни учени и идеолози, обаче не се сбъдна!
Претенцията САЩ да е най-великата сила в света остава, но вътрешните проблеми на страната нарастват застрашително: недоверие в способностите да се управлява страната в размер на над 80% от избирателите; нарастваща пропаст между най-бедните и най-богатите и изтъняваща средна класа; властваща неолиберална идеология, поставяща частния егоистичен интерес над значимите глобални и национални интереси; аутсорсинг на американската индустриална база в развиващите се страни с по-ниска цена на работната сила, застрашаващ националната сигурност и превръщащ икономиката в парализирано състояние; и така нататък.
„Краят на историята“ въобще не настъпи, а върху всички страни се стовариха новите глобални проблеми: глобално затопляне; глобално опустошаване на съществуващите природни ресурси и глобално опустиняване на околната среда; ново глобално разделение между Запада и Изтока; нова намеса на великите сили в суверенитета на малките и слабите страни; гигантски транснационални корпорации, които корумпират местни правителства за удовлетворяване на собствените си икономически интереси; приватизиране на печалбите и обобществяване на загубите.
Макар че разпадането на СССР и Югославия, например, потвърдиха частично че етническите проблеми ще излязат на преден план, „Войната на цивилизациите“ бе изместена от „Войната на икономиките“.
Оказва се, че който предварително има планове и механизми за осъществяване на динамично икономическо развитие, съчетано със силно правителство, ще може за малко повече от три десетилетия да излезе на челно място в света и да се превърне не точно във „Велика сила“, а в нов мощен политико-социално-икономически жалон за развитието на голяма част от света. И не само това, но ако този жалон не само не разединява, а успешно сплотява страни с различна идеология и с различен начин на управление, ще се превърне в пример за качествено управление от нов тип. Става дума именно за Китай, който извървя пътя от елементарното производство на гумени кецове и ширеща се масова бедност и мизерия – до страна номер едно в света не само по БВП (по паритет на покупателната способност), но и успешно успя да реши социалните проблеми, създавайки огромна средна класа.
Елементарното обяснение на посредствените икономисти е, че Китай е постигнал своите успехи благодарение на два фактора: огромният демографски потенциал и следване принципите на пазарната икономика. Същите тези икономисти не могат да обяснят, защо други страни също с огромен демографски потенциал и при пълно следване принципите на пазарната икономика (по Чикагската школа), не могат да постигнат подобни успехи. Те не разбират онова, което се нарича „социализъм с китайска специфика“. Нещо повече, думичката „социализъм“ не само дразни западните икономисти, но и ги натоварва със силно отрицателен заряд, понеже те не могат да си представят социалистическо управление и пазар като една система.
В. Кажете ни моля какво е мнението Ви за българо-китайските отношения в момента и как виждате перспективите за тяхното развитие?
О. Мисля, че е необходимо да излезем от елементарната представа за бъдещото българско китайско сътрудничество единствено в покупката на китайски потребителски стоки и съответното нарастване на българските туристи в Китай. Най-важното нещо, което се очертава като дефицит сред българските политици и икономисти, е неразбирането на „социализма с китайска специфика“, което им пречи даже да проумеят защо в България има такъв драматичен разрив между управляващи и народ. Така че бих предложил да започнем с изучаване на опита на Китай при решаването на социално-икономическите проблеми в дългосрочна перспектива, за да извлечем ползи за България и много по-успешно да се включим в изграждането на нашето общо бъдеще.
Впрочем, от едно подобно сближаване ползи ще има и за Китай, и за света като цяло. Ако през 80-те години на ХХ век България беше описвана като „европейската Япония“, защо сега да не се замислим върху формулата „социализъм с българска специфика“ за следващото десетилетие?
В. Отношенията между Европа и Китай: състояние и възможностите за сътрудничество. Моля да коментирате темата, тъй като тези отношения имат доста променлив характер. И какво според Вас би било значението на едно посещение на Председателя Си Дзинпин в някои европейски страни? Какви биха били неговите цели и значението на такава обиколка?
О. След краха на трите формули за бъдещето на света, които посочих по-горе, най-новата „формула“ е че навлизаме в „Новото средновековие“ (по Тимъти Хийт). Накратко, това означава че, че всички тенденции – отслабване на правителството, фрагментирано общество, широко разпространени заплахи – предполагат, че ерата на индустриалните суперсили е приключила. Вземащите решения трябва да възприемат неосредновековен начин на мислене. Те вече не могат да приемат, че обществото ще застане зад военни усилия и действия, които изискват реални и продължителни жертви. Това означава, че при всяка криза и САЩ, и Китай ще бъдат под натиск да избегнат ненужна ескалация. Резултатът по-вероятно ще бъде дълготраен конфликт с ниска интензивност, а не тоталната война, за която и двете страни са се подготвили. Най-вероятно битките ще се водят в киберпространството, на икономическите арени, в „сивата зона“, малко по-малко от военни действия (най-вероятно – хибридни). В ерата на атомните оръжия войната „до победа“ става безсмислена, понеже ще означава край на човечеството.
Горната линейна логика е една алтернатива по логиката “Кой – кого!“. Другата е „Изграждане на нашето общо бъдеще“ – свят без войни, с траен мир и разоръжаване. 99% от хората по света са горещи привърженици на логиката за общия споделен свят. „Ястребите“ знаят това, но мечтаят да поддържат напрежението, „сдържайки“ противниците, организирайки „цветни революции“ и поддържайки „хибридни войни“.
Затова може да си представим Председателя Си Дзинпин в ролята на „ледоразбивач“ в позамръзналите международни отношения. Инициативата „Един пояс, един път“ благоприятства едно бъдещо движение на „ледоразбивача“ към Запада. Няма значение къде ще е първата му спирка по европейския път, но тя трябва да бъде грижливо подготвена. Където и да е, ще е знакова. Европейците трябва да си припомним старата китайска поговорка: „Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята“. В този смисъл, трябва и Европейският съюз, и Китай да „стъпят заедно на земята“, която Земя е една единствена, а не две различни.
