/Поглед.инфо/ /Поглед.инфо/ Здравейте уважаеми зрители, днес ще си позволя да коментирам неотдавна отминалата Мюнхенска конференция по сигурността и по-точно участието в нея на Ван Й, директор на офиса на Комисията за международни отношения на Централния комитет на ККП и член на Политбюро на ЦК на ККП. Защо? Ами, защото се видяха за пореден път два различни подхода към международните отношения и международната сигурност. И единият от тези подходи съвсем не резонира с това, което нашите медии обичат да папагалстват - за мир, демокрация, базиран на правила ред и тнт.

- Първо, видяхме Ван Й във Франция, където президентът Макрон не скри, че стратегическият диалог между двете страни е важен. Според него, Париж и Пекин трябва да поддържат заедно стабилността, баланса и многостранната дипломация и да се противопоставят на блоковите конфронтации - политика, която за съжаление, както е известно, много от съюзниците на мосю Макрон не подкрепят. Така или иначе обаче, тази среща беше ясна индикация, че въпреки натиска на САЩ, отношенията между Китай и Европа запазват значението си - Китай е най-големият търговски партньор на Европа все пак. А и със сигурност на Стария континент все още има политици, които разбират, че сътрудничеството с Китай е единственият шанс за Европа за някаква субектност и значимост.

- Малко по-късно, в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността видяхме неформална среща между Ван Й и Антъни Блинкен по молба на американската страна. Въпреки скорошните ескалации на напрежението инициирани от САЩ, китайците все пак приеха американското искание от гледна точка на нуждата от стабилизация на двустранните отношения и заради глобалната сигурност. Тук няма изненади - китайската позиция е последователна - Китай държи вратата отворена за диалог с американците. И именно американците са тези, които все говорят от своя страна за сдържане. Просто сравнете реториката. Китайците говорят за "споделена съдба на човечеството", за нуждата от китайско-американско сътрудничество. От другата страна са американците, които говорят за сдържане, за военни съюзи, за нуждата да попречат на растежа и развитието на Китай, за войни, санкции и конкуренция. Това впрочем в известна степен се дължи и на факта, че в САЩ наистина не разбират китайската цивилизация и менталност, които в общи линии никога не са били експанзивни. За разлика от англосаксонците, китайците никога в историята си не са тръгвали да покоряват други континенти. Нещо повече, когато известните съкровищни флотилии на династията Мин стигат до Африка през 15-и век, китайският император заповядва да изгорят по-късно корабите и картите - и това е всичко, което трябва да знаете за истерията, която се създава изкуствено, че Китай искал да контролира света.

- Третото ключово нещо тук, това е китайското предложение за мир в Украйна. Не е тайна, че китайско-руските отношения са стратегическо партньорство, което според мнозина си е неформален съюз. Двете страни се подкрепят по всякакъв начин, но въпреки това, Ван Й се срещна с украинския външен министър Кулеба и подчерта, че Китай е ангажиран с насърчаването на диалог за мир и не иска удължаване на конфликта и кризата. Това съгласете се, не е поведението на страна, която е намесена в конфликта, както американците обвиняват Китай. Очевидно Пекин държи каналите на комуникация не само с приятелска Москва, но и с Киев, към който досега Китай се е отнасял само диалогично. Китайската позиция в общи линии е, че КНР е против войната и удължаването й, но ясно съзнава, че причината за конфликта е разширяването на НАТО в Източна Европа, което създаде екзистенциална заплаха за сигурността на Русия. Много сходна заплаха с тази, която отново САЩ създават във водите и териториите около Китай.

В предстоящия китайски документ, който китайците обявиха, че трябва да донесе малко разум в тези бурни събития, ще се подчертае не само китайския принципен ангажимент към суверенитета на всяка страна, но също така и нуждата от уважение и разбиране към притесненията за сигурността на всички страни. С други думи, Китай предлага от една страна конфликтът да се прекрати и да се зачита суверенитета на Украйна, а от друга страна Западът и НАТО да зачетат притесненията за сигурността на Русия. В документа стана ясно, че Китай ще преповтори своята позиция, че ядрена война не може да бъде спечелена и не трябва да се води. Това не е просто празна реторика, защото за съжаление, все по-често във Вашингтон някои политици говорят, че САЩ могат да нанесат обезоръжаващ първи ядрен удар или пък че тактическите ядрени оръжия няма да унищожат човечеството, както биха го направили стратегическите ядрени оръжия. Китай подчертава, че е готов да подаде ръце на всички, за да се нормализира ситуацията.

Но въпреки всички ясни сигнали, че Китай е неутрален в този конфликт и иска по-бързото му разрешаване, Западът продължава да обвинява КНр, че е страна по него, което меко казано изглежда странно. На фронта нито има китайски оръжия, нито китайски войски, нито пък Китай е спрял отношенията си с Украйна или подкрепящото я НАТО. За всеки по-безпристрастен наблюдател е ясно, че за китайците няма изгода от заемането на страна. Тяхната доктрина винаги се е базирала на т.нар. взаимоизгодни отношения с всички. Идеалният свят на китайските дипломати е този, в който не се конфронтират с никого и всички са доволни и фокусирани върху търговията, бизнеса и икономиката. Което не пречи на Запада, който вече е доволно замесен в украинския конфликт, снабдявайки Киев с всякакви оръжейни системи - от прочутите Хаймарси до вече и танкове, да обвинява Китай.

И понеже чета анализите и погледа на китайски медии и международни експерти, мога да ви кажа уважаеми зрители, че в Китай все по-ясно осъзнават, че Западът не търси мир в Украйна. Както един китайски експерт от Global Times заяви, Западът сам се е вкарал в капана на ирационалната омраза и антагонизъм срещу Русия и подобен начин на мислене надали ще докара и самата Русия на масата за преговори. Друг китайски експерт, Ван Хуяо казва, че европейците не искат да седнат да преговарят, а САЩ подкрепят продължаването на войната. На фона на тези факти китайското предложение за мир е още по-важно от принципна гледна точка. Защото засега всички насърчават само ескалацията, която все повече ни води в посока на открита война Русия - НАТО.

Моето лично убеждение е, че Западът няма да позволи то да бъде сериозно разгледано. Но въпреки това, мирното предложение на Китай може да даде ясна индикация поне на европейците и руснаците, ако не на американците, че има и друг начин освен войната. И че има кой да посредничи за разбирателство. Така или иначе, на фона на глобалната нестабилност, фактът, че Китай се нагърбва с мисията да осигури мир в Европа, на другия край на Евразия, повдига доверието в страната и активите на Пекин. Независимо дали самият Китай го иска, още повече пък САЩ, които не го искат със сигурност, Китай се превръща в глобален фактор, без който не може да се урегулира нито един сериозен конфликт. Фактор, който ще е все по-важен не само в своя регион, в Източна Азия, но дори и в Европа, където се развива този конфликт. И дори в Европа никой да не усети разликата между китайския и американския подход в сигурността, в цяла Азия, Африка и Тихоокеанския регион това вече се усеща. Нужно ли е да изреждам, че все повече страни предпочитат да сътрудничат с Китай, вместо със САЩ, не само по въпросите на икономиката, но и по тези на сигурността.

Източник: https://bulgarian.cri.cn/2023/02/24/ARTITU9n5xygfczkYZOfjDix230224.shtml