/Поглед.инфо/ Централните банки усилено увеличават своите златни резерви на фона на нарастващата глобална съпротива срещу долара.
Световният съвет по златото (World Gold Council - WGC) наскоро съобщи, че златните резерви на централните банки по света са се увеличили с 228,4 тона през първото тримесечие на 2023г. Това е увеличение от 176% на годишна база, а също така е и най-силното тримесечие в историята, с 34% по-високо ниво от най-високите стойности, регистрирани през първите три месеца на 2013 г. Този темп на растеж е още по-впечатляващ, като се има предвид рекордното търсене на злато през миналата година, се отбелязва още в доклада на WGC. През 2022 г. общите нетни покупки на злато от централните банки са 1136 тона, което е значително увеличение от 152% спрямо предходната година и най-високото ниво на нетни покупки от 1950 г. насам.
От Световния съвет по златото представят два основни фактора, които карат централните банки да купуват злато. Единият е сравнително стабилното представяне на благородния метал по време на кризи, а другият е ролята му като дългосрочна мярка и носител на стойност. „Следователно не е изненадващо, че централните банки избират да продължат да купуват злато с по-бързи темпове през годината на необуздана геополитическа несигурност и инфлация.“
Най-големите купувачи на злато през първото тримесечие са били основно в Азия. Централната банка на Сингапур - Monetary Authority of Singapore (MAS), е на първо място като най-голям купувач на злато за периода януари-март, като е добавила 69 тона към своите резерви, показва докладът на WGC. В момента MAS държи 222 тона злато в резервите си, което е 45% увеличение спрямо края на 2022 г. Китай е на второ място в тази класация, като за периода е закупил 58 тона злато. Откакто възобнови отчитането на покупките през ноември 2022 г. Китайската народна банка увеличи официалните си златни резерви със 120 тона. Според статистическите данни за периода от 2002 г. до 2019 г. централната банка на Китай е закупила общо 1448 тона злато.
На трето място в тази класация е Турция. Официалните златни резерви на страната са нараснали с 30 тона през първото тримесечие. След като закупи общо 45 тона злато през януари и февруари, Турция продаде 15 тона на местния пазар през март, първата ѝ продажба от ноември 2021 г. Индийската централна банка (Reserve Bank of India – RBI) също е добавила 7 тона през първото тримесечие. С общо 795 тона Индия е деветият най-голям притежател на злато в света. RBI е закупила повече от 200 тона злато откакто възобнови покупките в края на 2017г.
Междувременно покупките на злато от Централната банка на Русия са спаднали с 6 тона до 2327 тона през първото тримесечие, но общите златни резерви на страната все още са с 28 тона по-високи от миналата година.
Златото прескочи границата от 2000 долара за унция тази седмица и се движи близо до рекордно високи нива, тъй като глобалната икономическа несигурност, нестабилната политика за лихвените проценти от Федералния резерв и перспективата за нови проблеми в банковия сектор на САЩ подтикнаха инвеститорите да се обърнат към благородния метал. Доскоро се смяташе, че щатският долар е символ на стабилност и това го правеше предпочитания избор за повечето централни банки в търсене на опора за техните парични резерви. Скокът в търсенето на злато в последно време, обаче, се разглежда като знак за продължаване на световните тенденции към дедоларизация. Откакто избухна конфликтът в Украйна САЩ използват долара като оръжие за оказване на финансов натиск върху Русия. Нарастващото безпокойство принуди много страни да се опитат да се „дедоларизират“, за да защитят собствените си икономически интереси. Ручир Шарма, председател на отдел „Международни операции“ на Rockefeller Asset Management, написа във „Файненшъл таймс“ миналия месец, че „златото, най-старият и традиционен актив, сега е инструмент на централните банки срещу долара“.
Докладът oт Световния съвет по златото ясно показва, че покупките на злато от централните банки на много държави по света остават силни, с малко признаци, че тенденцията скоро ще се промени.