/Поглед.инфо/ За успехите на една държава не бива да съдим по мнението на различни специалисти, доклади и какво ли още не, а по думите на жителите ли и още по-добре – по това, което имаме възможност да видим със собствените си очи. Особено в днешно време, когато общественото мнение лесно може да се манипулира с фалшиви новини или снимки и видеа, генерирани от изкуствения интелект.

Случаят с Китай е повече от показателен. Това е страната, която за последните 30 години е направила такъв гигантски скок в развитието си, че колкото и да се опитва Западната пропаганда не може да затъмни истината. А опитите й наистина не са малко.

Въпросът за постигнатото през „14-ата петилетка“ (2021-2025) е неизчерпаема в рамките на един анализ, но все пак могат да бъдат посочени основните акценти.

И все пак – да видим какво е постигнато и толкова ли е лоша „плановата“ политика, както се опитват да ни убедят либерали, неолиберали и какви ли още не „разбирачи“ от управление на една държава.

Ще започна с древна китайска поговорка, чийто думи целят да покажат как различните действия имат различен дългосрочен ефект върху благоденствието и бъдещето. „Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз; ако мислиш за 10 години напред, засади дърво; а, ако мислиш за 100 години напред – образовай (възпитай – преводът е различен, но смисълът е един и същ) хора“.

В Поднебесната империя се случва точно това – набляга се сериозно на образованието и възпитанието на народа. Ако до преди три десетилетия броя на висшистите е бил сравнително малък, то днес, годишно се дипломират по 24 милиона души. Конкуренцията е толкова голяма, че е необходимо да се надграждат още натрупаните знания, да се специализира в чужбина, за да покажат, кой е най-подходящият кандидат за дадено работно място.

Това, което лично мен ме впечатли най-много беше подготовката на бъдещите политически кадри. Става въпрос за хора, които трябва да бъдат разбират от управление, вземане на решения, адекватно решаване на проблеми, защото един истински политик няма моралното право да се оправдава, че не си е свършил работата. Още по-добре е, ако не само спази предизборните си обещания в срок, но и по-рано, за да покаже на избирателите, че не са сбъркали като са му гласували доверие.

Но да се върнем на плановата политика. Много често анализатори, коментатори и различни „специалисти“ се опитват да ни втълпят колко е било лошо преди години в България, по време на комунизма, говорят с насмешка за т. нар. „петилетка“ и съвсем не им хрумва да погледнат към настоящата втората икономическа сила в света, където наистина всичко се планира внимателно – на регионално и национално ниво. Всяка година по време на Двете сесии се събират управляващите от различните населени места, провинции и автономни региони и четат доклади за постигнатото през последните 365 дни. Благодарение на тази отчетност се забелязва напредъка в инфраструктурата, повишаването на качеството на живот, на жизнения стандарт. Все повече местни и чуждестранни туристи посещават места, за които преди години дори не подозирали, че съществуват.

Съществена част от плановата политика е и идеята страната да се отваря все повече и повече към света, като за целта е домакин на различни политически, спортни и културни събития; отпадат постепенно визите за различни държави, което улеснява и привлича все повече туристи. Чужденците са силно впечатлени от Гуанси, Синдзян и др.

Силно впечатление прави и фактът, че правителството стимулира младите хора да се връщат по родните си места, след като завършат университет в страната или чужбина. По този начин се стреми да се избегне обезлюдяването на селските или по-слабо развитите райони.

Като стана дума за селските райони – колко хора в България са чували за т. нар. „умни села“? Идеята е селата да бъдат модернизирани, да предлагат удобства, които има и в града и също така нестандартни условия за туристи, които биха искали да изживеят нещо ново. Все повече младежи се връщат по родните си места, за да помогнат за развитието им, а има и случаи, когато столичани, решават да напуснат Пекин и да се посветят на земеделие. В случая получават държавни субсидии, а селскостопанската продукция, която получават е не само гаранция за здравословна храна, но и не се налага на пазара да се появяват вносни стоки.

Едно от най-големите постижения на китайските политици и идеите на президента Си Дзинпин, несъмнено е изкореняването на крайната бедност в страната – милиони са извадени от нищета и управляващите се стремят да създадат все повече работни места, за да може тези хора да имат източник на средства. Защото за местната култура не е свойствено да се разчита на помощи от държавата, без да се влага никакъв труд в замяна или да се проси/краде, което е в разрез с вярванията и засяга честта.

Няма как да пропуснем изкуствения интелект, който играе все по-важна роля в ежедневието, улеснява хората в много сфери от живота и който дава заявка за все по-значима роля в бъдеще.

Стоките, които се произвеждат вече са с все по-добро качество, а цените им – привлекателни. Тук не става въпрос само за дрехи, предмети от бита, а и техника, електромобили и т.н.

Така че – да, несъмнено плановата икономика е нещо полезно, защото задава посоката за развитие на една държава, а не предвижда застой или зависимост от чужбина. Какво можем да очакваме от Китай през 15-ия 5-годивен план е, колкото труден, толкова и лесен въпрос. От една страна е силно предвидимо, защото политиците са категорични, че зададеният политически курс е добър и дава качествени резултати, следователно социализмът с китайски характеристики ще продължи да дава плодове, това, което е трудно да се каже е какви още чудеса на техниката ще бъдат изобретени. Ако едно нещо е сигурно, то е, че китайците са възпитани и научени да създават най-доброто в името на родината си.

Китай се очертава да играе все по-важна роля на световната политическа сцена, като представлява лоялна и достойна конкуренция и протяга ръка за развитие на нуждаещи се държави от всички континенти. Инициативата „Един пояс, един път“ ще продължава да привлича нови страни и организации.

Официално от Пекин посочват, че едни от основните политики, които са приоритет са стимулирането на младите да се женят и да имат деца, по възможност повече от едно; да започне борбата с наднорменото тегло (в сравнение с европейците и американците, звучи нелепо да се говори за дебели китайци, но политиците са категорични, че трябва да се вземат превантивни мерки, за да не съжаляват в бъдеще). Ще продължава развитието на бедните региони, където ще се влагат средства в инфраструктура и образование, за да започне да избледнява разликата между „напреднали“ и „изоставащи“ населени места. На последно място, но не по важност, Китай ще продължава да се отваря към света и ще стреми да се превърне в „развита“ държава, тъй като по думите на управляващите – към момента е все още развиваща се. Според тях една развита държава е такава, когато е изкоренена крайната бедност, не е останал нито един необразован или гладен човек и условията за живот са задоволителни.

По всичко личи, че плановете на управляващите не са само за една година напред или до края на мандата. Не са и за следващите 10 години. Те гледат далече в перспектива – гледат към следващите 100 години и наблягат на възпитанието и образованието.