/Поглед.инфо/ Международно напрежение, взаимни обвинения, санкции и заплаха от трета световна война – точно преди 60 години започва Кубинската ракетна криза. Този международен конфликт тлее много месеци и почти завършва с размяна на ядрени удари между САЩ и СССР. За щастие ситуацията е разрешена по дипломатически път. Според анализаторите тези събития имат много общо с настоящето - светът отново е изправен пред катаклизми. За това каква история се повтаря в материала.

На ръба на бой

Въпреки че основните събития се случват в средата на октомври 1962 г., официалната дата за началото на Кубинската ракетна криза е 4 септември. На този ден преди 60 години президентът Джон Ф. Кенеди предупреждава Фидел Кастро, че Вашингтон прави всичко възможно, за да се противопостави на кубинската военна заплаха в своята зона на интереси. В Москва това изявление всъщност е счетено за подготовка за намеса и недвусмислено се заявява, че ако САЩ нападнат Куба, ще започне глобален конфликт. Противниците от Студената война си дават ясно да се разбере един на друг, че по-нататъшното изостряне ще доведе до голяма битка.

Нервността на американците беше разбираема. В края на август 1962 г. разузнавателен самолет У2 снима оборудвани позиции в Куба за зенитно-ракетни системи С-75, както и съветски военен персонал. По-рано разузнаването съобщава на Белия дом, че броят на корабите и корабите под флага на СССР, пристигащи на постоянно място в Куба, се е увеличил няколко пъти. Операция “Анадир” е в разгара си при най-строга секретност за прехвърляне на внушителен съветски военен контингент в Куба. Вашингтон разбира, че врагът крои нещо. Но не знае какво точно.

Първите наземни балистични ракети със среден обсег Р-12 пристигат в Куба на 9 септември 1962 г. Американците обаче откриват, че пълноценна ракетна дивизия се разполага на тяхна страна едва на 14 октомври. На този ден майор Ричард Хейзър, пилотиращ У2, снима някои от стартовите позиции на съветските P-12. Когато това става известно на президента Кенеди два дни по-късно, започва остра фаза на конфронтация. И двете страни на Атлантическия океан са готови да натиснат червения бутон.

Американските историци обвиняват Москва за всичко. Фактите обаче говорят друго. Още през 1961 г. Пентагонът започва да разполага в Турция ракети със среден обсег РГМ-19 “Юпитер” с обсег от 2400 километра. Съветските стратези изчисляват, че градовете в европейската част на СССР са практически беззащитни срещу тези оръжия. Единственият изход е да се постигне ядрен паритет чрез разполагане на ударни системи в Куба.

Светът е спасен от нова война с титаничните усилия на американските и съветските преговарящи, които успяват да намерят компромисно решение. Скоро ракетите “Юпитер”са изнесени от Турция, а СССР изтегля своите Р-12 от Куба. Световната общност си поема дъх и десетилетия внимателно следи подобна криза да не се повтори. Въпреки това, за 60 години, уроците на историята, очевидно, са забравени.

Исторически аналогии

Днес често можете да видите сравнението на Карибската криза с настоящата конфронтация между Съединените щати и техните съюзници с Русия. Бившият сенатор от щата Вирджиния и полковник в оставка Ричард Блек написа в социалните мрежи, че реакцията на Москва на разширяването на НАТО на изток прилича на реакцията на американския елит, научил за ядрени ракети в Куба. "Но тогава лидерите на страните успяха да се споразумеят. Сега Вашингтон не възнамерява да предложи разумно решение на конфликта и Москва просто е принудена да предприеме стъпки, за да защити интересите си, така че съществуването ѝ да не бъде застрашено", пише Блек.

Експертът признава, че Северноатлантическият алианс рано или късно ще разположи своята инфраструктура в Украйна, включително ядрено оръжие, което ще бъде буквално на руската граница. Всъщност Москва, след като започна специалната военна операция, изхождаше от същите предпоставки като съветското правителство в началото на 70-те години - да ескалира в името на деескалацията. С други думи, рязко да се вдигнат залозите, така че противникът да няма желание да играе.

Преди 60 години Москва се опита да преговаря. Тя протестира срещу американските ракети в Турция, изпращаше ноти до западните служби и се възмущаваше пред ООН. Но Вашингтон, свикнал да действа от позицията на силата, не беше много впечатлен. Съединените щати седнаха на масата за преговори едва когато съветските ядрени ракети бяха разположени близо до техните граници.

И през XXI век Кремъл многократно е говорил на различни международни площадки за недопустимостта на разширяването на НАТО и опитите за изолация на Русия. Разбира се, никой не слуша. В края на миналата година Москва предаде на Вашингтон и Брюксел искания относно глобалната система за сигурност, но и на тях не беше обърнато особено внимание.

Москва беше приета сериозно едва на 24 февруари. Този път обаче, според Кремъл, Вашингтон не бърза да седне на масата за преговори.

Мир за десетилетия

Въпреки очевидните исторически аналогии, има повече разлики между Кубинската ракетна криза и настоящата ситуация. Първо, през 70-те години на миналия век няма интернет и социални мрежи, информацията се предава много по-бавно. Противниците не са имали възможност да водят информационна война в същия мащаб като днес.

Второ, в съвременния свят пълномащабен ядрен конфликт е по-малко вероятен, отколкото през втората половина на ХХ век. Както Владимир Путин многократно е изтъквал, в такава война не може да има победители и тя никога не трябва да се отприщва.

Трето, според експерти днес Кремъл има много малко влияние върху Белия дом – много по-малко, отколкото има Съветският съюз. Както и техническите възможности.

И накрая, казват анализаторите, Русия е много по-тясно интегрирана в международната икономическа система от СССР. Поради това сценарият за пълно икономическо задушаване се проваля, отбелязва колумнистът на “Файненшъл Таймс” Едуард Люис.

Въпреки това Вашингтон и неговите съюзници все не възнамеряват да забавят темпото - онзи ден президентът Джо Байдън обяви отпускането на най-големия пакет военна помощ за Украйна в размер на почти три милиарда долара.

„Продължаването на въоръжената конфронтация е разрушително за Украйна и западните страни ще понесат отговорността за последствията", каза американският историк и философ Ноам Чомски в интервю за вестник “Велт”. „Във всяка криза има две варианти за развитие на събитията: дипломатически и недипломатически. Ако тръгнеш по втория път, ще има само още кръв и жертви."

В същото време, според него, преговорите - ако бъдат проведени докрай - са в състояние да осигурят мир за години напред. Ако не и от десетилетия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com