/Поглед.инфо/ В категорична оценка на американската международната политика и тази на нейните съюзници, професор Майкъл Бренър казва, че има отчаян провал на политическото лидерство и стратегическото мислене. Това се вижда ясно по отношение на постоянния антагонизъм на Вашингтон спрямо Китай и неспособността му да води смислен диалог и дипломация с Пекин за решаване на важни въпроси. Такъв е случаят и с фригидното отношение на Европа към Москва. Подобно грубо поведение в международните отношения не само нанася собствени вреди за Съединените щати и техните западни съюзници, но създава опасните условия за фатална грешка, водеща до война.

Бренър твърди, че светът може да се наложи да се изправи пред ръба на унищожението, преди някакво ниво на разум да надделее във Вашингтон и други западни столици. Жалко е, че липсата на стратегическо мислене и политическо лидерство в САЩ тласка останалата част от света към бездната.

Майкъл Бренър е почетен професор по международни отношения в Университета в Питсбърг. Той е и старши научен сътрудник в Центъра за трансатлантически отношения, SAIS-Джонс Хопкинс (Вашингтон, окръг Колумбия). Преди това той е заемал преподавателски и изследователски назначения в Корнел, Станфорд, Харвард, Масачузетския технологичен институт, Института Брукингс, Калифорнийския университет - Сан Диего, и е бил отличил се гостуващ сътрудник в Националния университет по отбрана. Той е автор на няколко книги за международната политика, включително „Към по-независима Европа“.

ВЪПРОС: Президентът на САЩ Джо Байдън многократно е казвал, че не иска Студена война с Китай. И все пак Байдън предприе провокативни действия, за да антагонизира Пекин, например неговата гласна подкрепа за военна защита на Тайван срещу предполагаема агресия от китайския континент. Дали това е умишлена „стратегическа неяснота“ или явна несъгласуваност и непоследователност в американската политика към Китай?

МАЙКЪЛ БРЕНЪР: Всяко приписване на съгласуван стратегически дизайн на администрацията на Байдън е неуместно. Явно няма такава.

Втори ключов момент: Контролът на Байдън над екипа му за национална сигурност е слаб. Например, ден след като каза на президента на Китай Си Цзинпин по телефона, че не иска „битка“ с Китай, старши американски длъжностни лица се срещнаха с представители на Тайван в Женева, за да обсъдят откриването на „представителен“ офис във Вашингтон - в нарушение на споразуменията от 1972 г., които лежат в основата на политиката „Един Китай“, създадена през 1979 г. при тогавашния президент Картър.

Държавният секретар Антъни Блинкен, съветникът по национална сигурност Джейк Съливан, заместник държавният секретар Уенди Шърман и др. са единодушни в мнението си за Китай като смъртоносна заплаха за американското господство и вярват, че конфронтационният подход е единственият логичен отговор.

Няма малцинствен възглед вътре или извън администрацията на Байдън. Само вътрешните съветници на Байдън са скептични по строго политически причини - войната или почти войната са губещи на изборите.

ВЪПРОС: Притеснявате ли се, че САЩ вървят към пълна война с Китай?

МАЙКЪЛ БРЕНЕР: Това не е намерението. Опасността е грешно изчисление. Вашингтон смята, че може да блъфира пред Китайската народна република, но греши.

Вижте Хонконг. Вашингтон мисли само от гледна точка на принудата, защото това е единственото нещо, на което в него са способни - и защото победителят взема всичко е единствената стратегическа концепция, която в американската столица са способни да разберат умствено.

Никъде в администрацията на Байдън няма дипломатически държавник. Пентагонът е предпазлив, защото всичките им военни игри им казват, че САЩ ще загуби в конвенционална война с Китай.

ВЪПРОС: Вашингтон обвинява Китай за влошаването на международните отношения, обвинявайки Пекин в злокачествена експанзия и в опит за господство над азиатските му съседи. Има ли основания да се обосноват тези американски твърдения? Или е откровено американско лицемерие и плашене?

МАЙКЪЛ БРЕНЕР: Историята и сметките са ясни - балансът на отговорността за влошените отношения е на САЩ. Единственото изключение може би е въпроса за островите Спратли в Южнокитайско море, където Пекин е построил спорни съоръжения за кацане на военни самолети.

Риториката на Вашингтон е безмилостно враждебна до степен на обида; и ние унищожаваме останалото двустранно споразумение относно Тайван - червената линия на КНР.

ВЪПРОС: Новият военен пакт между САЩ, Великобритания и Австралия, известен като AUKUS, изненада международните медии, обявени на пръв поглед миналия месец. Вие изразихте съмнения относно неговата стратегическа способност, описвайки то като споразумение за „шамар“. Трябва ли Китай или Русия да се притесняват от този нов пакт АУКУС по отношение на тяхната сигурност?

МАЙКЪЛ БРЕНЕР: Подозирам, че само военните им го приемат сериозно; и на практика американската военноморската база в Пърт, западна Австралия, няма да работи още около 25 години.

Съединените Щати биха искали тя да се разглежда като ключова база, където подводници, въоръжени с ядрено оръжие, могат да се приютят. Австралийският избирател вероятно има други идеи.

В противен случай това е друг политически жест за постигане на две цели: поставяне на непреодолима пречка по пътя на сърдечните китайско-австралийски отношения и затягане на властта на САЩ върху външната политика на Канбера в азиатско-тихоокеанския регион.

ВЪПРОС: И трите членове на АУКУС ще загубят икономически, ако отношенията с Китай се сринат още повече. Икономиките на САЩ, Великобритания и Австралия разчитат в голяма степен на огромните пазари на Китай, така че какво обяснява самоунищожителния антагонизъм на техните правителства към Пекин? Може ли да са толкова глупаво късогледи?

МАЙКЪЛ БРЕНЕР: Да - точно както европейците са по отношение на Русия. Никъде на Запад няма стратегически ум в позиция на власт и авторитет.

Обединеното кралство се управлява от куп глупаци, които живеят в менталния свят „Бижу в короната“. Докато австралийският премиер Скот Морисън просто позира. Той ще бъде свален, когато икономическите загуби неизбежно ударят населението на Австралия.

Срещу това обаче голямата новина е в Япония, където Фумио Кишида, новият премиер, промени отношението на страната към КНР с поне 90 градуса. В пробивен сърдечен обмен с китайския президент Си миналата седмица и двамата лидери се съгласиха да продължат „конструктивни и стабилни отношения“ въз основа на засилен диалог.

ВЪПРОС: Виждате ли САЩ в крайна сметка да приемат появата на многополюсен свят и да се откажат от хегемоничните си амбиции? Какво трябва да се случи в американската политика за да се случи това?

МАЙКЪЛ БРЕНЕР: В краткосрочен до средносрочен план: Не. Няма нито ума, нито политическото ръководство. Опасявам се, че ще имаме нужда от нещо като Кубинската ракетна криза от 1962 г., когато САЩ и Съветският съюз стигнаха до ръба на ядрената война, за да изглади главите на хората. И на елитно, и на народно ниво единствено страхът от войната, който на чисто прагматична основа ще разбие коматозното интелектуално / политическо състояние, в което се намират САЩ.

Превод: СМ