/Поглед.инфо/ Причината за вялото възстановяване на световната икономика е всеобщата неувереност в своите собствени сили и бъдещето. Хората са прекалено уплашени от разговорите за кризата и не инвестират в нови проекти. Единственият начин да се разкъса този затворен кръг е да ги накараме отново да повярват в своето бъдеще.

Мижавият растеж на БВП в повечето страни е предизвикан не толкова от реалните проблеми на финансовия сектор, колкото от общото настроение на хората.

Стагнация в главите

Икономиката се управлява от емоции и впечатления. Колебанията на пазарите до голяма степен са свързани с историите, които чуват участниците. Вдъхновяващите разкази за светли перспективи карат хората да харчат повече пари, да започват свой бизнес, да се местят в друг по-скъп офис, да наемат сътрудници, да строят нови заводи и т.н. И обратното, непрестанното говорене колко тежко е положението в икономиката принуждава бизнесът да не прави резки движения и да свива разходите си.

Икономическият бум в САЩ и другите страни през първата половина на отминалото десетилетие се основаваше на вярата в триумфа на капитализма през новото хилядолетие. Този подем беше толкова силен, защото огромен брой хора бяха готови, психологически и финансово, да инвестират в недвижимост, IT-индустрия и т.н.

Когато избухна финансовата криза, разказите за всеобщото благоденствие се смениха с историите за корумпирани ипотечни кредитори, излишни финансови институции, лоши експерти и коварни регулатори. В началото на 2009 фондовите пазари по цял свят достигнаха своя минимум. Според данните от допитването за потребителското доверие, което се реализира от Мичиганския университет, страхът пред дълбоката депресия достигна своето максимално равнище от времената на втората петролна криза в началото на 80-те години.

Психологията на растежа

За да се преодолее стагнацията, светът отново трябва да повярва в себе си. Доказателство за тази "психологична теория" можем да намерим в статистиката. През декември 2012 в Япония дошлият на власт министър-председател Шиндзо Абе веднага стартира програма за парични и финансови стимули и започна структурни реформи. Той се стараеше да внуши на японските граждани и компании вяра в бъдещето.

И това даде невероятни резултати. По данни на Международния валутен фонд "разликата БВП" - разликата между фактическото и потенциално производство - се сви от -3,6% през 2011 до -0,9% през 2013. В останалите развити страни по това време цареше песимизъм. Чиновниците говореха за неясните перспективи, журналистите публикуваха все по-мрачни прогнози.

В резултат тези страни дори не бяха изминали и половината път към възстановяването на своите икономики. Според изчисленията на МВФ, разликата между реалното и потенциалното производство в развитите страни през 2013 е била -3,2%. Което е било много по-добър резултат, отколкото през годината на световната криза 2009, когато тази разлика е надхвърляла 5%.

Шиндзо Абе не само се стараеше да внуши оптимизъм на своите сънародници, той също така работеше и над понятието патриотичен дух. Защото национализмът е неразривно свързан с индивидуалната идентичност и прави всеки гражданин част от успешната история на своята страна.

Да се внушават надежди и да се променят настроения, които влияят на икономиката, е изключително трудно. Но това е единственият път да се завърнем към стабилния растеж.

----------

Робърт Шилър е професор по икономика в Йейл. Той е един от създателите на индекса Case-Shiller за цените на американските недвижими имоти. Автор е на книгата "Ирационалното изобилие", като във второто й издание предсказва спукването на мехура на пазара на недвижими имоти. Професор Шилър е носител на Нобелова награда за икономика. Статията му е публикувана в икономическия сайт "Финмаркет".