/Поглед.инфо/ Новината за рязко намаляване на доставките на гориво за Германия през съществуващия газопровод "Северен поток" разтревожи сериозно както Берлин, така и Брюксел. Формалната причина е неуспехът на концерна “Сименс” да ремонтира турбините на газовите компресорни агрегати (ГКА), заради което “Газпром” получи заповед от “Ростехнадзор” временно да спре тяхната работа. Така от началото на юни две от четири ГКА са спрени, а дневното изпомпване е намаляло с 60%. На този фон цената на газовите фючърси почти се удвои от началото на месеца, достигайки 1500 долара за хиляда кубически метра.

И въпреки че германският министър на икономиката Роберт Хабек побърза да заяви, че намаляването на доставките не е нищо повече от опит на Русия да разклати пазара и да повиши цените, малко по-късно “Сименс” потвърди, че наистина изпитва проблеми с изпълнението на задълженията си, позовавайки се на санкциите на Канада, където заводът в Монреал и турбините се ремонтират. Но изглежда проблемът в никакъв случай не е технически, а политически или по-скоро дори геополитически.

Трябва да разберете, че досега „Северен поток“ остава единственият напълно функциониращ маршрут за доставка на руски газ за ЕС. През първата половина на май Киев обяви, че няма да приема газ през разпределителната станция Сохрановка, намираща се на територията на Луганска област, неконтролирана от Украйна, и поради това доставките на гориво по маршрута бяха намалени с почти една трета. Малко по-късно Москва обяви, че няма да доставя газ през полския участък от газопровода Ямал-Европа заради налагането на санкции срещу полската компания, която я притежава. И сега “Северен поток” също се провали.

Не е толкова важно проблемите на “Сименс” са били истинската причина за рязкото намаляване на доставките на газ или са били само извинение, като цяло, не е толкова важно. Газовата война, колкото и да е отлагана, вече е започнала. Но още при въвеждането на шестия пакет от санкции лидерите на европейските държави подчертаха, че руският газ не се разглежда като потенциален обект на санкции, изпращайки недвусмислени сигнали до Москва за собствените си „червени линии“ в санкционната политика. Просто защото, за разлика от петрола, просто няма с какво да заменим руския газ. На Русия се падат до 40% от газа, консумиран в ЕС. И за разлика от петрола, по-голямата част от който се доставя по море, газът минава основно по тръби, а в Европа просто няма развита инфраструктура за получаване на ВПГ, както в света няма свободен газов ресурс в необходимите обеми.

ЕС също е приоритетен пазар за “Газпром”, който изпраща там до 70% от целия експортен ресурс. Но изглежда, че Русия се чувства по-уверена в тази конфронтация. Изказвайки се на Международния икономически форум в Санкт Петербург, ръководителят на "Газпром" Алексей Милер каза, че "Газпром" остава "не обиден" от спада на доставките за ЕС с десетки процента, тъй като в същото време цените на ресурсите се увеличиха значително. А постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов заяви, че изпомпването на газ през „Северен поток“ може да бъде напълно спряно, „когато всички турбини на помпените агрегати отидат в Канада за ремонт“.

Разбира се, както оплакванията на ЕС за злонамерените намерения на Русия, така и думите на руските официални лица не отразяват напълно реалната картина в момента. И изглежда така. Брюксел наистина пое дългосрочен курс към пълен отказ от руски енергийни източници, включително газ. Това, според ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, може да стане още през 2027 г. Фокусът е върху търсенето на нови доставчици, разгръщането на инфраструктура за приемане на ВПГ, зелена енергия и прочее. В същото време, което е важно, европейската стратегия на “Презареди ЕС” предполага трикратно намаляване на покупките на руски газ от началото на 2023 г. Трудно е да се каже дали ЕС ще успее да постигне очаквания ефект - било то обявените доставки на газ от Израел и други страни, било то заради по-редките пътувания до банята и душа, за които европейците чиновниците сериозно говорят.

Но в Русия очевидно решиха да не изкушават съдбата, с право вярвайки, че тъй като газът се е превърнал в геополитическо оръжие, тогава е необходимо да се удари тук и сега. Освен това с налагането на санкции ЕС, САЩ и сателитните държави дадоха всички основания за ответни мерки.

Европейските газови хранилища показват рекордно ниски запаси. В Германия сега те са запълнени само с 56%. И ако през май те бяха запълвани с рекордни темпове, то решението за спиране на доставките през газопровода “Ямал-Европа” и значителното намаляване на изпомпването на газ през “Северен поток” и Украйна правят невъзможно ускоряването на пълненето на складовите съоръжения. Слабата подготовка за отоплителния сезон заплашва да катастрофира германската икономика. Критичен спад в доставките също ще се превърне в проблем за Русия - в средносрочен план газът просто няма къде да отиде. Ще са необходими поне пет години за пълноценен газов завой на изток, било то изграждането на “Силата на Сибир-2” и нови терминали за втечняване на природен газ в Далечния изток. Рано или късно собствените газови хранилища на Русия също ще бъдат запълнени, след което добивът ще трябва да бъде намален.

И в този смисъл газовата война е истинска война за оцеляване, в която ще бъдат нанесени значителни щети и от двете страни. Но ако за Русия намаляването на доставките на газ е изпълнено с намаляване на приходите от износ и вероятно необходимостта от частично запазване на производството, тогава идващата зима за Европейския съюз може да има по-тежки последици. В крайна сметка, когато парите и критичен ресурс са на везните, последното надделява. Широкото затваряне на промишлени предприятия, студени апартаменти, трудности при осигуряването на храна и в резултат на това вътрешна миграция към ЕС, критично нарастване на социалното напрежение - не само правителствата на отделните страни, но и ЕС като цяло може да не оцелеят всичко това. Залозите са наистина високи, но в същото време са различни.

Превод: В. Сергеев