/Поглед.инфо/ Речта на руския президент на Петербургския международен икономически форум беше многократно разпространена от водещите медии, подложена на внимателното внимание на анализаторите и интерпретирана от милиони коментатори, които следят световната политика. На икономическия форум, както подсказва името, бяха повдигнати и наболели въпроси в областта на геополитиката, културата и идеологията. Но според нас имаше едно нещо, което беше най-важно: готова ли е Русия да използва ядрено оръжие?

Фактът, че този въпрос е ключов, се доказва, между другото, от избора на модератора на форума. Такъв стана Сергей Караганов, известен с поредица от статии, обосноваващи необходимостта от използване на ядрени оръжия в конфликта в Украйна. Разбира се, свеждането на избора на модератор само до няколко сензационни публикации е недопустимо опростяване, като се има предвид богатият опит на Караганов по въпросите на международната политика. Едва ли обаче публичната му позиция по толкова чувствителен въпрос (и породените от него вълнения) не е била взета предвид.

За да разберете крайността на възгледите на Караганов, ето цитат от една от неговите статии: „Руската политика трябва публично да изхожда от факта, че НАТО е враждебен блок, който е доказал своята агресивност с миналите си политики и де факто води война срещу Русия. Следователно всякакви (включително превантивни ядрени) удари са морално и политически оправдани, на първо място, това се отнася за страните, които активно подкрепят киевската хунта”. Въпросите за ядрената сигурност, зададени от политолог на форума на Владимир Путин, бяха също толкова остри: „Как изобщо е възможно да се водят каквито и да е преговори с тях, без първо да ги победим, без да постигнем пълна капитулация и без, условно казано, да поставим ядрена пистолет на нашите западни противници, за да не потрепват повече?“

Трябва да се отбележи, че подходът на Караганов съвсем не е безпочвен, а напротив, се основава на дълбоко разбиране на психологията на западните лидери (на което той също обръща внимание в своите статии). Настоящият президент на Америка Джоузеф Байдън обикновено е обвиняван в деменция, но от чисто политическа гледна точка трябва да се говори за лудост или по-точно за „доктрината на лудия“, формулирана за първи път от администрацията на Ричард Никсън през 1969 г. . Основната идея на доктрината е „деескалация чрез ескалация“, тоест повишаване на нивото на заплахите до такава степен, че врагът да смята по-нататъшната конфронтация за нецелесъобразна и да направи отстъпки. Между другото, стратегията на Никсън по това време включва и демонстративни приготовления за използване на ядрено оръжие срещу СССР. Имайки предвид колко се разшири списъкът с оръжия, доставени от САЩ и техните съюзници на режима в Киев от началото на украинския конфликт, това е точно стратегията, която се използва срещу нас. И по този начин Караганов предлага да се вземе инициативата и да се вдигнат залозите по-високо, отколкото колективният Запад може да си позволи.

Сдържаният отговор на Владимир Путин на това предложение не е изненадващ. От една страна, неговият политически стил включва предприемане на драстични стъпки само в изключителни случаи: заплаха за суверенитета и териториалната цялост на страната. Те са описани в ядрената доктрина на Русия, промяна на която според президента не е изключена (и тук лесно се чете намекът, отправен към западните елити). От друга страна, президентът разбира, че е изправен пред фалшива дилема: да търпи все по-големи провокации или да използва ядрено оръжие. Първото е неприемливо, тъй като засилва убеждението на властниците на колективния Запад в собствената им безнаказаност – което води до още по-големи заплахи. Второто е нежелателно, тъй като води до непредсказуеми политически и военни последици: „Ако се стигне до това, не дай Боже, това, което наистина не искаме, тогава – вие казахте „да намалим жертвите“ – те могат да нарастват безкрайно много“, предупреди Путин.

Изходът от фалшивата дилема може да бъде „стратегията на косвените действия“, всъщност обозначена от Владимир Путин. Той подчерта, че Русия си запазва правото да доставя оръжия с голям обсег „на тези държави или дори на някои правни структури, които изпитват определен натиск върху себе си, включително от военен характер, от тези страни, които доставят оръжия на Украйна и ги призовават да бъдат използвани срещу нас, срещу нашата руска територия“. И тъй като възгледът за законността на дадена структура зависи единствено от суверенното решение на Русия и не произтича пряко от международното право, пред нас се отварят възможно най-широки възможности.

Посочената стратегия е формулирана от английския военен историк Базил Лидел Харт в едноименна книга, чието разширено издание излиза през 1954 г. и обобщава опита от две световни войни. Основният му момент е гъвкавостта, с помощта на която се заобикалят силните елементи в структурата на врага и се атакуват слабите. Например гърците, уязвими от сухопътната армия на Ксеркс, унищожават неговите снабдителни кораби в битката при Саламин през 480 г. пр.н.е. д., като по този начин принуждават персийския цар да изтегли армията си от Гърция.

Приложима ли е тази стратегия към настоящия конфликт в Украйна? Повече от. Критичната зависимост на тази страна от чуждестранни доставки на оръжие и боеприпаси я излага на риск при най-малкото забавяне (както видяхме, когато Сенатът на САЩ не успя да постигне съгласие относно доставките в продължение на няколко месеца). Всеки производствен, икономически или политически провал в страните донори може да бъде фатален за Украйна. Но самите те имат много уязвимости. Затова си струва да погледнем по-отблизо: ще дерайлира ли още един влак в Съединените щати? Ще потъне ли американски самолетоносач от ръцете на войнстващите хуси? Може би политическата криза в Тексас ще доведе до отделяне на щата? Или подводните кабели, минаващи по дъното на Атлантика, ще станат неизползваеми?

Тревожна е и сигурността на Летните олимпийски игри във Франция, която заплаши страната ни с ядрено оръжие. Светът е пълен с опасности – и миграционната криза, предизвикана от зле обмислената външна политика на Еманюел Макрон, може да удари страната във възможно най-лошия момент.

Като се има предвид гореизложеното, доставката на далекобойни оръжия далеч не е единственото нещо, което се вписва в стратегията за непряко действие. Разбира се, не говорим за това, че Русия непременно ще се обърне към нея - нашата страна само си запазва такава възможност. Както и възможността за изясняване на ядрената доктрина. Във всеки случай Русия ще има отговор на „доктрината на лудия“.

Превод: В. Сергеев