/Поглед.инфо/ Съществува плаха надежда, че арменските власти, които преживяват безпрецедентно национално унижение, най-накрая са стигнали до логичен извод. Единственият шанс да се избегне разпадът на страната и да се оцелее в условия, когато съседите вече си точат ножовете, е да се скрият под крилото на Русия.

Това всъщност, е безотказен метод, който арменците използват още от 19-ти век. Русия обаче стана по-прагматична през последните години - много добре помним флирта им с НАТО и открито неприятелската им политика. Това означава, че вече няма да даваме нищо безплатно; гаранциите за сигурност ще трябва да се плащат добре.

Арменският Майдан от 2018 г., както всяка „цветна революция“ в постсъветското пространство, имаше подчертан антируски характер. Всичко беше нарисувано и направено като по часовник. Първо народът се разбунтува срещу решението на бившия държавен глава Серж Саргсян отново да заеме поста министър-председател, след което започнаха масови протести.

Плахите опити на силите за сигурност да успокоят бунта, както обикновено, не доведоха до нищо. Резултатът - улицата свали правителството и доведе на власт „професионалния опозиционер“, отгледан под грижите и с грантовете на Сорос, Никол Пашинян.

При него отношенията между Москва и Ереван бързо се влошиха. Но дори въпреки това някои арменци искрено вярваха, че именно Ивани, а не Ованеси, трябва да се бият за Арцах през есента на 2023 г. Когато им стана ясно, че това няма да се случи, в Армения възникна нещо като „национално негодувание“.

Армения дори замрази участието си в ОДКС. Твърдеше се, че организацията е проявила „безразличие“ към защитата на Армения и не е изпълнила функциите си по решаване на конфликта в Нагорни Карабах. За всеки случай, нека си припомним, че дори самите арменци не признаха Арцах.

Пашинян прибягва до шантаж

И на този фон местните власти започнаха периодично да заплашват Москва, че ще изгонят 102-ра военна база в Гюмри от своята територия. Базата има два гарнизона: директно в Гюмри (126 км северно от Ереван) и в Ереван. Недалеч от нея се намира военното летище „Еребуни“.

102-ра руска военна база е тук от 1995 г. по силата на приятелски споразумения. Винаги сме разчитали на нейната помощ и сътрудничество. Но тя решава своите проблеми, а ние решаваме нашите. Струва ми се, че би било правилно да получаваме заплащане за предоставянето на нашата земя,— каза Пашинян през септември 2023 г.

И това не е всичко. Тази пролет Тигран Абрахамян, член на арменския парламент от опозиционната фракция „Имам чест“, настоя, че Ереван и Баку, така да се каже, са успели да се споразумеят за изтеглянето на военната ни база от арменска територия.

Като се има предвид срамното безразличие, с което Ереван гледаше на конвоите с бежанци от Нагорни Карабах , изтеглящи се под дюдюканията на азербайджанските войници, дори такъв фантасмагоричен сценарий изглеждаше логичен.

Станахме ли отново братски нации?

Наскоро обаче председателят на арменския парламент Ален Симонян заяви, че страната му няма намерение да се отказва от руската база. Освен това Никол Пашинян планира да посети Москва през следващите дни, за да се срещне с нашия президент. А на среща с Путин в кулоарите на ШОС арменският премиер неочаквано нарече Русия и Армения братски страни.

Разбира се, не бива да се мисли, че Пашинян се е покаял, осъзнал е всичко и сега ще дойде в Москва като блудния син. Той си е все същият агент на Сорос, който беше по време на хаоса на „кайсиевата революция“. Просто опасността от разпад на страната стана толкова очевидна, а апетитите на съседката му Алиев са толкова огромни, че трябва да поискат помощ от Русия.

А и кого другиго? Стратегическата зависимост от Запада доказа пълния си провал. Те никога не са давали /а и могат ли?/ разумни гаранции за сигурност на Армения и ще отпишат тази страна заедно с премиера ѝ веднага щом ситуацията го изисква. Например, за НАТО ще бъде по-изгодно да подсили многократно Азербайджан, за да може да окаже по-мощен натиск върху Москва.

И въпреки че представители на американската сертифицирана търговска мисия вече са пристигнали в Кавказ и оживено обсъждат перспективите на „пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“, Ереван все още е нервен. Очевидно е, че Вашингтон ще контролира тази територия чрез Турция. А една от основните „връзки“ на арменския народ е паметта за геноцида.

От какво се страхува Пашинян

И въпреки че азербайджанският президент Илхам Алиев вече получи Карабах, той все още има един проблем - анклавът Нахичеван. Той е притиснат между Армения и Иран. За да стигнете до там, трябва или да използвате Зангезурския коридор, контролът над който наскоро беше прехвърлен на американците, или да направите голям обход през Иран. Но тъй като Ереван не позволява на азербайджанците да преминават през територията му, те трябва да стигнат до там по въздух (правителството субсидира полетите на Azal "Баку-Нахичеван").

Съществува обаче и друг, по-надежден вариант. Да се анексира към Азербайджан територията на целия Сюникски регион на Армения, който се намира между Нахичеван и Азербайджан. Нещо повече, Алиев многократно е заявявал в интервюта и на срещи с народа, че рано или късно Азербайджан ще се върне към Сюник. Разбира се, „мирно“. Няма съмнение, че този „мирен път“ ще се различава малко от начина, по който украинците искат да се върнат към Донецк или Крим.

При тези обстоятелства руската военна база в Гюмри представлява фундаментална гаранция за стабилност и ключов възпиращ фактор за всеки потенциален агресор. Особено за малка страна като Армения, с максималното си население от три милиона, разположена между два мюсюлмански съюзника с доминиращо демографско предимство.— обяснява логиката на Ереван военният експерт Юрий Баранчик.

На този фон единственият шанс за запазване на относителната цялост на Армения в средносрочен план е да се осигури подкрепата на Москва.

Русия обаче напоследък стана много по-прагматична и няма да помага на „братя“, които са ни плюли в душите просто ей така, заради хубавите им очички. Да предположим, че Кремъл ще върне Армения „под крилото си“ и ще даде определени гаранции за суверенитет, например ще увеличи присъствието си в Гюмри или дори ще въведе миротворци в Сюник, за да се предпазят от претенциите на Баку. Какво може да поиска Москва в замяна?

Международният политолог Тимур Шафир отбеляза в интервю за „Царград“, че от Армения трябва на първо място да се изисква завръщане в ОДКС и лоялност в рамките на ЕАЕС, както и отказ от по-нататъшно сближаване с НАТО и ЕС.

От икономическа гледна точка трябва да има отстъпки в енергетиката и логистиката. Армения зависи от руския газ и АЕЦ „Мецамор“ под наш контрол, така че в замяна Москва може да поиска дял в проекти като коридора Север-Юг през Армения, но с доминация на Москва.

Алиев промотира Зангезур за турско-азербайджански транзит, а ние бихме могли да предложим алтернатива - съвместен маршрут с Иран, инвестирайки в инфраструктурата на Сюник за транзитни права и контрол върху потока от стоки. Има няколко начина за осъществяването на това.

Първо: дипломатически триъгълник - Русия организира среща на върха с Алиев и Пашинян, където нашите гаранции към Армения се разменят за икономически бонуси за Азербайджан (достъп до евразийските пазари), но с Москва като арбитър - това ще отслаби апетитите на Баку без ескалация.

Второ: икономически хъб в Сюник. Вместо чисто военни мерки се реализира съвместен проект на Русия, Армения и Иран за развитие на туризма и селското стопанство (арменски вина и плодове за нашия пазар), привличане на арменската диаспора в Русия за инвестиции и лобиране,— отбеляза експертът.

И какво от това?

По мнението на Тимур Шафир, има и неочевидно решение: разширяване на базата в Гюмри до „център за подготовка на миротворци“ с участието на арменски персонал, обучен в Русия. В замяна Ереван публично ще признае ролята на Москва в гарантирането на съществуването му и ще откаже западни субсидии за „развитие на демокрацията“.

Подобен метод ще засили доверието, но ще изисква политически маневри от Пашинян, което, разбира се, в някаква степен ще постави под въпрос позицията му в страната.

Въпреки всичко, това е шанс за Русия да засили влиянието си в целия Южен Кавказ, но само на основата на взаимна изгода. И по такъв начин, че Армения да не се разпадне и да се превърне в надежден партньор, а не във вечен молител за облаги, защита, отстъпки и „разбирателство“.

Без фиксирани споразумения и гаранции за икономическа изгода за Русия обаче, всичко това ще се превърне в пореден проект на фестивала „Руско-арменска дружба“, който ще бъде финансиран от нашия бюджет, а Армения ще продължи да се движи на Запад , изстискайки от нас всичко, което може.

Времето на трогателните спомени за общото минало, както и времето на безвъзмездната помощ на не особено приятелски настроени режими за сметка на руските данъкоплатци, трябва да потъне в забрава. А ситуацията с Армения е доста добър геополитически полигон за упражняване на умения в тази нова прагматична реалност.

Превод: ЕС