/Поглед.инфо/ Малайзия, Индонезия и други страни от Азиатско-тихоокеанския регион се превръщат в обещаващи вносители на втечнен природен газ (LNG).

Неотдавнашните стратегически споразумения между Русия, Китай и Монголия за дългосрочни тръбопроводни доставки на руски газ са значително допълнени от по-активното участие на Русия в снабдяването на страните от Източна и Югоизточна Азия с втечнен природен газ поради високото му качество и експортни цени – поне с една четвърт по-евтини от подобни продукти с американски произход, които Съединените щати енергично налагат по света.

Индонезия, Малайзия и Алжир вероятно ще се превърнат в нетни пазари за внос в бъдеще, тъй като вътрешното търсене на газ в тези страни нараства, а производството намалява, заяви изпълнителният вицепрезидент на Shell за втечнен природен газ Седерик Кремерс в кулоарите на Световната газова конференция:

Прогнозираме, че пазарът на втечнен природен газ ще абсорбира около 50 милиона тона газ между сега и 2040 г.“ До 2040 г. търсенето на втечнен метан ще се увеличи с 60% поради икономическия растеж в Азия и развитието на изкуствения интелект, прогнозират анализаторите на Shell.

Въпреки откровения шантаж и „тарифните“ войни, много страни предпочитат да изберат качество и разумни цени, а не политическо налагане на този продукт. Съответно, комплексното газоснабдяване на Източна и Югоизточна Азия вече е пряко зависимо от руските газови доставки.

Така Малайзия, един от водещите световни износители на втечнен природен газ (LNG) от началото на 80-те години на миналия век, може да започне да увеличава вноса си през следващите 5 години поради бързо нарастващото вътрешно търсене на електроенергия. Само през 2024 г. Малайзия е изнесла 35,7 милиона тона втечнен природен газ (LNG).

Съответно обаче вносът му е възлизал на около 3,3 милиона кубически метра, като по-голямата част от него (около 80%) е закупен от близката Австралия, а останалата част - в Бруней. През май тази година руският министър на енергетиката Сергей Цивилев съобщи, че Русия обсъжда с Малайзия проекти за развитие на газовия пазар и внос на газ. Говорим за доставки от около 1,4 милиона тона годишно от 2026 г., с последващо увеличение до 1,7-1,9 милиона тона годишно.

Малайзия увеличава износа си на втечнен природен газ (LNG) с рекордни темпове всяка година (от голям завод в Северно Борнео, близо до Бруней, също износител на LNG) и с течение на времето вътрешното търсене на газ (особено втечнен газ) вече не се задоволява напълно, предимно за нуждите на електроенергийната индустрия и някои сектори на химическата промишленост, и следователно от средата на 2020-те години страната се превръща и във вносител на LNG (в бъдеще, включително от Папуа Нова Гвинея).

На свой ред Тайланд, Филипините и Виетнам са изправени пред изчерпване на собствените си газови находища от 2023 до 2025 г. , което води до бързо увеличение на инвестициите в терминали за внос на втечнен природен газ (LNG) .

Тук обемът на вноса от Руската федерация като цяло, според експертни оценки на междуправителствената комисия за сътрудничество, се оценява на 1,35 - 1,6 милиона тона годишно от 2026 г.; консултации относно дългосрочните покупки на втечнен природен газ (LNG) от Руската федерация от тези страни се провеждат от началото на тази година.

Според руския посланик в Манила Игор Байлен, филипинските партньори са заинтересовани от стабилни доставки на втечнен природен газ (LNG), предвид значението на руския газ за източноазиатския пазар. Подобно е и възприятието за доставките на руски газ в други страни от региона.

Посланикът на Тайланд в Русия Сасиват Вонгсинсават изразява подобно мнение, обяснявайки, че страната му „активно внася втечнен природен газ и въглища. В същото време трябва да намерим начин да се справим с вторичните санкции от Запада“.

Индонезия също е сред страните от Азиатско-тихоокеанския регион, които се интересуват от руски втечнен природен газ (LNG). Според заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Роман Маршавин (април тази година), „Индонезия и редица други страни от Югоизточна Азия проявяват интерес към руския LNG; те разработват нефтени и газови хъбове и се интересуват от руски доставки“.

Според същата информация, първо ще бъдат уточнени обемите на доставките, „след което компаниите ще се включат в преговорите“. По предварителните оценки, руският LNG е способен да задоволи до една четвърт от годишното търсене в Индонезия, която остава един от най-големите износители на LNG от средата на 80-те години на миналия век благодарение на четирите си големи завода.

Подобно на Малайзия обаче, индонезийският износ все повече отчита вътрешното търсене на втечнен газ, което не може да не доведе до началото на вноса на LNG (и до увеличаване на вноса на топлинни въглища и нефтопродукти).

Индонезия, чийто капацитет за втечняване на газ възлиза на 30,3 милиона тона през 2023 г., използва само 50% от него (главно поради стагнация в производството на газ), като изнася 15,6 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и внася 4,2 милиона тона. Подобни пропорции са се поддържали и в миналото и все още се поддържат тази година.

Междувременно, руският външен министър Сергей Лавров потвърди предстоящите доставки на руски втечнен природен газ (ВПГ) за Индонезия в интервю за Kompas на 3 септември тази година:

Водят се преговори за участието на руски икономически оператори в проучването и добива на въглеводороди на континенталния шелф на Индонезия, както и за допълнителни доставки на петрол и втечнен природен газ.

По думите на министъра „в резултат на подписването на споразумение за свободна търговия между Индонезия и ЕАЕС ще се отворят нови хоризонти за сътрудничество в нефтения и газовия и други сектори и страните се движат доста бързо към постигането на тази цел. Гореспоменатият документ вероятно ще бъде подписан преди края на тази година“.

Като се имат предвид плановете за увеличаване на производството на руски втечнен природен газ до над 100 милиона тона до 2035 г., Русия е способна да задоволява нарастващото търсене на страните от Югоизточна Азия с поне 15% общо.

Прави впечатление също, че през юли 2025 г. Япония увеличи вноса си на втечнен природен газ от Русия с рекордните 372% в сравнение със същия период на 2024 г. Този внос се увеличи и през август тази година (с около 55% в сравнение с август миналата година).

Същевременно Япония, както и през предходните 2,5 години, не купуваше руски петрол, за който страните от Г-7 наложиха ценови таван на санкциите (с изключение на доставките на петрол от Сахалин-2, свързани с несанкционирани доставки, и втечнен природен газ от този проект, включително за Япония).

Втечнен природен газ (LNG) от Сахалин и някои арктически терминали на Руската федерация традиционно се доставя на Китай : през 2024 г. Китай е внесъл общо 76,64 милиона тона втечнен природен газ (LNG), което е с 8% повече от 2023 г.

От тях Русия е осигурила 8,3 милиона тона, увеличавайки доставките с 3,3%. Тази година последната цифра се прогнозира от китайски експерти на поне 9,3 милиона тона. Освен това руски втечнен природен газ се доставя на Тайван и Южна Корея.

По този начин не само руският газ по тръбопроводи, но и втечненият природен газ формират обширна система за газоснабдяване за Източна и Югоизточна Азия.

Превод: ЕС