/Поглед.инфо/ През 2023 г. Западът активно обсъжда евентуалния отказ от ключов енергиен източник от Русия – втечнения природен газ. САЩ си поставиха за цел да „удушат“ ключовия руски проект за втечнен природен газ – заводът за втечнен природен газ “Арктик ВПГ-2”. Но в крайна сметка Европа действително призна невъзможността да се откаже от руския ВПГ, поне на този етап.
Европа извади голям късмет през миналия отоплителен сезон. През лятото на 2022 г. подготовката за зимата беше под въпрос: ще има ли ЕС достатъчно газ, за да избегне замръзване? Тогава времето се смили над Стария свят, като не позволи на температурите да паднат до рекордно ниски нива през октомври-март.
Топлата зима обаче е подарък, а не гаранция. Ето защо, въпреки санкциите, наложени от Европейския съюз срещу руските енергийни ресурси, техните покупки през лятото на 2023 г. бяха много активни. До началото на ноември 2023 г. резервоарите на европейските подземни хранилища за газ бяха запълнени, както се казва, до краен предел - с 99,63%. И покупките на втечнен природен газ от Русия изиграха значителна роля в това.
„След руското нахлуване в Украйна, ЕС се опита да се оттегли от руския тръбопроводен и втечнен природен газ. Но цифрите показват увеличение на руския внос, а някои европейски страни дори позволяват на своите терминали да трансбордират и/или реекспортират руски ВПГ“, цитира испанският “Ла Вангардия” авторите на изследване, проведено от Института за енергийна икономика и финанси в Хюстън, САЩ.
Основният вносител на руски ВПГ сред страните от ЕС е Испания: от януари до септември 2023 г. тя е внесла (по отношение на тонажа на течното гориво към обема на газообразното) 5,21 милиарда куб. метра. Следват Франция (3,19 млрд. куб. м) и Белгия (3,14 млрд. куб. м). Испания и Белгия са увеличили покупките си с 50% спрямо същия период на 2022 г. Според данни от януари-октомври на една от най-големите испански енергийни компании “Енагаз”, Русия е вторият доставчик на ВПГ и третият в общия обем газ на Испания с дял от 18% от испанския внос на гориво.
Според IEEFA Европа е платила 16,1 милиарда евро за целия газ с руски произход през 2022 г. През 2023 г. тенденцията не се е променила. „Ако погледнете обемите закупен LNG, те вече са около 14 милиарда кубически метра. Въпреки многобройните търговски санкции, страните от ЕС са платили на Русия 12,5 милиарда евро само между януари и септември 2023 г.“, пишат анализаторите на Института в Хюстън. За 11 месеца на тази година в Европа са доставени 13,5 милиона тона руски ВПГ, съобщава “Стандарт енд Пуър”. Това е малко по-малко, отколкото за цялата 2022 г. (14 милиона тона).
„От една страна, много европейски компании имат дългосрочни договори за доставки на газ от Русия – и тези договори продължават да се изпълняват. От друга страна, в Испания руски оператори са регистрирани в системата, от която потребителите могат да купуват. Друг важен аспект е, че Испания разполага с един от най-големите заводи за регазификация в ЕС, което го прави център за пристигането и реекспорта на ВПГ за Европа, обяснява Мариано Марко, директор на отдела за енергиен преход в Университета на Барселона. „Испания е реекспортирала 1,05 милиарда кубични метра ВПГ между януари и септември 2023 г., като реекспортът за Италия почти се е удвоил в сравнение със същия период на миналата година”, допълва експертът.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Европейците охотно вземат ВПГ от Русия за спекулативни цели - те го получават в пристанищата си и веднага го препродават на други страни.Товапретоварване на руски газ не е включено в отчетите на Министерството на енергетиката на ЕК. Обяснението е просто - не купуваме за себе си, а за препродажба. Така „ЕС затваря очите за 21% от общия обем ВПГ, закупен от Русия“, съобщава “Ел Периодико де ла Енергия”.
„За Брюксел ситуацията от политическа гледна точка е много неудобна. Планът “Презаредете ЕС”, приет от Европейската комисия, има за цел не само да се бори с климатичната криза, но и да намали зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива... Настоящата ситуация вероятно ще повлияе на бъдещите решения в ЕС,“ казва Анна Мария Джалер-Макаревич, старши анализатор по енергетика на Европейския екип на Института в Хюстън.
Тук трябва да припомним, че през юли-август основните руски заводи за втечняване на газ - на Сахалин и Ямал - силно намалиха производствената си активност поради ремонтни и технически дейности. През есента обаче износът на ВПГ отново започна да се увеличава. През ноември 2023 г. Русия изпрати рекордно месечно количество втечнен газ в Европа - 1,75 милиона тона, а експертите смятат, че декември ще бъде още по-успешен.
Има все повече основания за подобно заключение: недружелюбни към нас държави, които само преди няколко месеца шумно заявиха пълен отказ да купуват ВПГ от Москва, сега говорят за възобновяване на тези покупки. През октомври тази година Чешката република отново започна да купува наш ВПГ. На 10 декември стана известно за подобно решение, взето от правителството на Холандия.
В момента няколко големи европейски компании имат дългосрочни споразумения за покупка на руски тръбопровод и втечнен газ.Австрийската държавна компания ОМВ има договор с “Газпром” до 2040 г. През юли 2015 г. френската “Енджи” и руският “Ямал” сключиха споразумение за доставка на руски ВПГ за период от 23 години. През 2018 г. този договор беше наследен от френската “Тотал”, която според своя главен изпълнителен директор Патрик Пуяне „няма намерение да прекрати отношенията си с руснаците, поне докато ЕС не въведе твърда забрана за закупуване на всички видове газ от Русия." Белгийският “Фликус” има 20-годишен договор с”Ямал”, който няма желание да напуска.
Испанската “Нейчърджи”, която подписа споразумение за закупуване на руски ВПГ до 2042 г. (2,7 милиона тона годишно), също не бърза да прекъсва отношенията. Още през февруари миналата година президентът на “Нейчърджи” Франсиско Рейнес каза по въпроса за „необходимостта от преодоляване на газовата зависимост на ЕС от Руската федерация“: „Нейчърджи” винаги прави две неща: изпълнява задълженията си и изпълнява условията на договорите докрай. Трябва да има оправдание за раздялата. А днес няма причина за това.”
Според западните източници делът на руския ВПГ в общия обем закупен от ЕС втечнен газ е 7,3%. По отношение на доставките на втечнен газ за ЕС Русия заема второ място, отстъпвайки само на САЩ и измествайки Катар на трето място.
Тази ситуация изключително не се харесва на Вашингтон, който се надява да принуди Европа да се храни изключително с американски ВПГ. В Белия дом помощник-държавният секретар Джефри Паят директно заяви: „Нашата цел е да удушим проекта “Арктик ВПГ-2”, най-големият руски проект за ВПГ”. Отвъд океана не се срамуват да признаят, че смятат за приемливо да прибягват до нечестни методи, ако не могат да победят в честна конкуренция. И в същото време оказват натиск не само върху доставчиците - Русия, но и върху най-близките им съюзници - потребителите в Европейския съюз.
„Удушаването“ на проекта “Арктик ВПГ-2” ще удари не само Европа. Сред акционерите му е японската корпорация “Мицуй”, която има десет процента дял. Японците трябва да получават дивиденти, между другото, не в празни зелени листчета хартия с портрети на президенти, а в истински газ. Два милиона тона ВПГ годишно. А това е 3% от целия японски внос. За да разберете значението на газа за Страната на изгряващото слънце, достатъчно е да запомните една цифра - около 30% от цялата електроенергия, използвана в тази държава, се генерира с помощта на газ.
Известно е, че през 2023 г. Русия планира да достави около 32 милиона тона ВПГ в различни страни по света. Пускането в експлоатация и на трите линии на “Арктик ВПГ-2” ще увеличи тази цифра с още 20 милиона тона. Първата линия всъщност вече е започнала да работи, каза вицепремиерът Александър Новак не толкова отдавна: „Очакваме през първото тримесечие на следващата година да има доставки от този проект”. САЩ са изнесли 133,7 милиона тона ВПГ тази година (86 милиона тона за Европа). Тоест Русия, внедрявайки “Арктик ВПГ-2”, се превръща в сериозна пречка за САЩ по пътя към тотална хегемония на световния пазар на ВПГ.
До самата 2027 г., която е записана в плановете на ЕС, в Америка трябва да бъдат пуснати в експлоатация няколко нови завода за втечнен природен газ. Друг завод се изгражда в Катар: увеличаването на производството в тези страни също ще увеличи обема на продукта, доставян на външния пазар. Следователно европейците (под натиска на Вашингтон) могат да изготвят икономическа обосновка за пълен отказ от руски (по-евтин) ВПГ в полза на американски и катарски. Дотогава процесът на преместване на европейските индустриални гиганти в САЩ, по-близо до източниците на евтина енергия, може да бъде завършен, което ще намали реалната нужда на Стария свят от енергийни ресурси.
Но също така може да се окаже, че разумът и разбирането ще надделеят в ЕС, че човек не може да се лиши от индустриална база със собствените си ръце - и икономиката ще диктува необходимостта да се поддържат покупките на ВПГ от Русия. Във всеки случай Русия не трябва да си губи времето да гадаедали европейците вземат газ или не. Европа не е целият свят. Освен това, максимално търсене на енергийни ресурси сега (и в бъдеще) изпитват Китай, Индия и други азиатски страни. Към която се движи страната ни. Определено няма да ни стане по-лошо.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.