/Поглед.инфо/ Агенция “Блумбърг” обобщи приключенията на нашите бегачи в чужбина: накратко, те масово се завръщат в Русия. Или как е там правилно на политически коректния новговор? Преместиха се в обратна посока.
Това не е новина за нас. Фактът, че около половината от „бегълците“ са се върнали в Русия, беше отбелязан от президента Путин миналата година. Сега завърналите се са още повече. Но агенцията скърби - все пак това означава пълен провал на психическата атака, която Западът организира след началото на СВО.
Затова се провеждат анкети и интервюта, разпитват се експерти: как се е случило това? Приносът на връщането на гражданите в руската икономика е щателно и тъжно изчислен. Според “Блумбърг” обратната миграция е допринесла между една пета и една трета от икономическия растеж на страната ни. Това предполага, че висококвалифицирани специалисти са се върнали, получават добри заплати и започват да ги харчат в ресторанти, хотели и концертни зали, давайки тласък на нашия сектор на услугите. Като цяло, благодарим ви момчета за вашата упорита работа и принос към нашата икономика.
Да, но как стана това? В крайна сметка изходът на бегачите беше замислен като част от пакета санкции срещу страната ни. В Русия вече има недостиг на работници, емиграцията трябваше да ни удари много. Експертите на изданието сбърчват замислено вежди. Интервюираните завърнали се са видимо срамежливи.
Добре, нека им помогнем, защото тук всичко разбираме прекрасно. Като начало: хората останаха без пари. Те нямаха представа колко струва животът в благословения Запад в реалния живот - а не в туристическите брошури. Зловещо е, всъщност. Освен това постсъветските лимитрофи бързо последваха белите господа и започнаха да разкъсват три кожи от нашите бегачи за всичко. Спомням си лицата , които ядоха на сметище в Грузия - без метафори, буквално.
Бизнес инициативите не потръгнаха. И въпросът тук не е, че нашите бизнесмени са някак различни. В Русия те биха могли да се продават доста успешно. Но в други страни по начало е зададен режимът на протекционизъм - там чужденецът не може да заобиколи всички окопи, с които държавата защитава местния бизнес. Е, за руснаците беше включен режимът на най-необлагодетелстваната нация.
Откровено увъртаха с разрешителните за престой и постоянно пребиваване - първо обещаха, после отказаха или не ги подновиха. Нямаше статус. На всяка граница имаше пристъп на паника: пускат те или не те пускат, вадят те на митницата, принуждават те да се съблечеш до гащи или не. Неизвестното беше изтощително и ако сте тръгнали да бягате с децата си, дори не искате да си го представяте.
Домакинските услуги – от наемане на дом до прокарването на интернет, от доставка на храна до основни медицински грижи – се превърнаха в кошмар. Преместването от Москва в Берлин или от Казан в Лион днес означава да се обречете да пътувате назад във времето преди тридесет (поне) години. Не на всеки му харесва.
Е, най-лошото беше заобикалящата омраза. „Русофобия“ е красива дума, но тя не отразява интензивността на раздразнението, с което се сблъскват нашите граждани в толкова много европейски и лимитрофни страни. Просташки нападки, неадекватни украинци, обидни графити по стените, атмосфера, в която любезният собственик на бар в Тбилиси утешава: „Вие от Москва ли сте, в нашия бар не бият руснаци. Да в съседния ги бият, но за не го позволявам. (Това е от реалния живот, ако не друго).
Само мързеливите не сравняваха отношението на европейците към руснаците с отношението им към евреите през 30-те години. Има само една разлика: руснаците има къде да се върнат, има кой да ги пази. И накрая се върнаха.
Много завърнали се сега се чувстват малко неспокойни. Те обаче вече имат оправдание – „всъщност” нямали намерение да се местят никъде. Прочетох с интерес в местно бизнес издание: „Програмистът Фьодор от Москва просто искал да живее в Грузия от дълго време... Григорий от Владивосток отдавна искал да прекара зимата в Турция.“ Да, абсолютно, разбира се, кой би се усъмнил?
“Блубърг” е много по-честен в описанието на мъките на нашите бегачи. „Те откриха, че целият свят буквално се е надигнал срещу тях. Те се връщат с чувство на негодувание и разбирането, че Путин все пак е бил прав“, отбелязва експертът, който интервюира нашите завърнали се. Наистина, през тези две години стотици хиляди образовани руснаци получиха отлична ваксинация срещу подлизурството пред Запада. Видяха в пълна степен истинското отношение към тях. Мисля, че това проясни умовете на мнозина.
Мечтата за чаша Кианти под короните на боровете се сблъска с реалния живот на един бежанец – беден, унижаван, преследван, презрян. Беше ефектен и запомнящ се урок по родолюбие.
Интересно е, че нашите западни опоненти правят грешки всеки път, защото абсолютно не знаят как да маскират омразата си към нас. В началото на Великата отечествена война също имахме достатъчно пацифисти и „не-на-войнисти“. Едва когато се сблъскаха лично с зверствата на нацистите, хората се опомниха и ги прогониха.
Днес много от нас са преминали през същия курс на млад боец в кратка и омекотена версия. Добре дошли у дома!
Превод: В. Сергеев