/Поглед.инфо/ В Армения протестите може да прераснат в нова революция. Антируският премиер Пашинян е принуден да подаде оставка. Много хора смятат, че след това Армения ще се върне към съюз с Русия. Възможно е това да е грешка.

Нотата на руския протест

Онзи ден официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова съобщи, че Русия е изпратила протестна нота на Армения. Поводът е посещението на арменския посланик в Буча.

Мария Захарова отбеляза, че Москва смята самото посещение и изявленията, направени по време на него, „откровено неприятелска стъпка“. Руското външно министерство също е обезпокоено от прехвърлянето на помощ от страна на арменската делегация за нуждите на въоръжените сили на Украйна.

"Във връзка с прехвърлянето на помощ за нуждите на въоръжените сили на Украйна и направените там неприемливи изявления срещу Русия, беше изпратена протестна нота до арменското външно министерство.

От такава фигура като Тигран Тер-Маргарян, съюзник на председателя на прозападната партия "Република" Арам Саркисян, не сме очаквали нищо друго. Жалко е, че арменските власти са съгласни с това,"

- каза Мария Захарова.

С посещението на арменската делегация в Буча обаче не всичко е напълно ясно. Според едно съобщение, „ръководителят на административния район на Армения Нор Норк Тигран Тер-Маргарян и посланикът на страната в Украйна Владимир Карапетян по време на пътуване до Буча се срещнаха с кмета на града и предадоха хуманитарна помощ“.

В същото време, например, председателят на арменския парламент Ален Симонян отказа официално посещение на арменска делегация в Буча: „Нито един депутат от Република Армения не отиде в Буча.

Вероятно това объркване е следствие от объркването в отношенията с Украйна и Русия в самата Армения: когато някой бъде обвинен в пряка помощ на враговете на Русия, лесно се оказва, че това не е толкова официалната позиция на арменската държава, колкото частна инициатива.

Проблемът е, че тези частни инициативи все още допълват една много категорична политика на арменското ръководство - Никол Пашинян, настоящият министър-председател на Армения, се опитва да „отиде на Запад“.

Той се среща с лидерите на Европейския съюз, отказва да финансира участието на Армения в ОДКБ и като цяло постепенно прекъсва приятелските отношения с Русия.

Очевидно е, че мястото на Русия като покровител на Армения ще бъде заето от Франция, а може би и от САЩ, а може би и от Европа като цяло. По този път, разбира се, не могат да се избегнат неприятелски, открито враждебни и предателски жестове към Русия

В тази ситуация Русия, изглежда, трябва да се интересува от идването на власт в Армения на други политически сили. По-малко „европейски“ и повече проруски. Има ли обаче такива сили в реалното арменско политическо поле

Резултат от арменския протест

Напоследък мнозина изглеждат, че Пашинян може да бъде отстранен от поста си в резултат на поредната „кадифена революция“.

Архиепископът на Арменската апостолическа църква, лидер на движението "Тавуш за родината" Баграт Галстанян води протести с искане за оставката на Пашинян.

Изглежда, че няма нужда да доказва колко лош е Пашинян: достатъчно е да си припомним опита му да забрани дейността на самата Апостолическа църква в Армения, за да разберем що за фигура е той. Но трябва ли Русия да разчита на Баграт Галстанян като човек, който ще върне Армения в правилния път?

Авторът на тези редове тези дни разговаря с много хора в самата Армения, в Ереван и в най-отдалечените малки градове. Почти всички мои събеседници се надяваха, че „зад Баграт стои Русия“.

Същите хора са убедени, че Баграт е тясно свързан с бившите лидери на Армения - Роберт Кочарян и Серж Сариксян. От това се прави извод за проруската политика, която Баграт Галстанян ще води, ако спечели и дойде на власт.

Колко големи са шансовете му за успех е много труден въпрос. Край стените на арменския парламент е разпънат палатков лагер, който прекара нощта там и няма намерение да си тръгва. Баграт Галстанян призова за непрекъснат четиридневен протест и стачки.

Обръщайки се към депутатите от сегашния арменски парламент, Галстанян призова за иницииране на специална среща за обсъждане на разпускането на правителството. Опозиционните партии са готови да номинират самия Баграт Галстанян за премиерския пост.

Вярно е, че според мнозинството експерти както в Армения, така и в чужбина, Никол Пашинян все още може да разчита на относително мнозинство от гласовете в случай на предсрочни избори. За арменските патриоти ще бъде много трудно да се справят с това.

Вярно е и друго: проруската политическа ориентация на Баграт Галстанян буди много сериозни съмнения.

На 8 юни Баграт Галстанян заяви необходимостта от „задълбочен диалог“ между Армения и Русия. Според него Ереван трябва да стане надежден, предвидим партньор както за Русия, така и за други страни.

Не можете да развивате отношения с една държава, за разлика от отношения с друга. В политиката на Армения не трябва да има „анти“.

Трудно е да се разбере това предпазливо изявление, освен първия опит да се опише политиката на бъдеща Армения при Галстанян като „многовекторна“.

Но многовекторността, както добре разбираме от опита на отношенията с много други страни от постсъветското пространство, на практика означава отказ от съюза с Русия.

Просто защото реално има само два вектора – и Русия води война срещу обединения Запад. Няма да можете да балансирате между Русия и нейните врагове - ще трябва да избирате.

„Задълбоченият диалог с Русия“ може да се окаже разговор за това, че Армения се отдалечава още повече от нас, отколкото е сега.

Какво от това?

В Армения различни хора са уверени (и казват на глас), че ако Русия спре да помага на Армения, Армения ще загине. Тази самоувереност, характерна за обикновените хора и представителите на бизнеса, явно все по-малко е характерна за арменския истаблишмънт.

Свалянето на Пашинян не е толкова трудно в крайна сметка. Но е много вероятно това да доведе до формирането на външно, може би по-прилично, но по същество още по-прозападно правителство. Това е толкова по-вероятно, колкото по-малко Русия се впуска в арменските проблеми, надявайки се, че страна, която е член на ОДКБ, Митническия съюз, ЕиС, някога най-близък съюзник на Русия, сама ще поеме правилния курс.

Разбира се, това наистина се случва: не толкова отдавна абсолютно враждебна и „европейска“ Грузия стигна до необходимостта от сближаване с Русия. Но това е много рискована стратегия - да седиш и да чакаш, докато лавината слезе от Арарат сама...

Превод: СМ