/Поглед.инфо/ Какво става в Беларус? Прочетете съобщенията на информационните агенции, запознайте се със съдържанието на безброй блогове, чуйте изявленията на високопоставени служители, слушайте самия Лукашенко. И свят ще ви се завие. Несъответствие на преценките, абсурдност на изводите, несъответствие на позиции, океан от неточна информация, в който е невъзможно да се намери истината, също както е невъзможно да се намери лодка сред бучащия океан.

Как да разберем белоруските събития? Народна революция, заговор на специалните служби, дейност на чужди разузнавателни служби? Няма смисъл да давате отговори на тези въпроси. Отговорът на въпроса: "Какво се случва в Беларус?" лежи в геополитиката.

Малък Беларус в центъра на Европа е панта, около която се въртят огромни масиви от явления. А битката за Беларус е борба за Европа, която преминава през голяма криза през периода на коронавируса. Очевидно е, че Русия не може да загуби Беларус под никакъв предлог. Това е нашият стратегически съюзник. Руските сили за сигурност не могат да се справят със загубата на военни бази, едната от които открива стратегически изстрелвания на ракета на противника до другата половина на земята, а другата с мощни антени установява ултрадългова комуникация с руските подводници в океаните. Само Лукашенко ще осигури на Русия запазването на базите.

Ако мястото на Лукашенко бъде заето от възвишени дами, съпруги на опозиционни съпрузи, тогава тези бази ще бъдат ликвидирани или предадени на стратегическите противници на страната ни. Руските генерали никога няма да приемат загубата на тези бази, което би означавало рязък спад в капацитета на Русия за отбрана. Затова те безусловно подкрепят Лукашенко и стабилен Беларус.

Нашите монополи за суровини, за които Беларус е мощен открит транзит към Европа, са заинтересовани да поддържат стабилен Беларус, което означава Лукашенко. Ако последният малък прозорец на Русия към Европа се затвори, ако черноморско-балтийският кордон, блокиращ Русия, бъде възстановен, много комуникации, търговски и икономически връзки ще бъдат прекъснати. Затова руснаците са заинтересовани да спасят Лукашенко.

Руската олигархия, която още от времето на Березовски е пожелала белоруските активи: фабрики, мини, обработваеми земи, мечтае да грабне това съкровище. И да направят това, което направиха с цяла Русия: да унищожат централизма на Лукашенко, да премахнат всички бариери пред жестоката приватизация, да превърнат белоруския народ в послушно стадо, молещо трохи от новите собственици, за да свърже двата края. Олигархичните сили не се интересуват от стабилен Беларус, не се интересуват от Лукашенко.

Как Европа разглежда настоящите събития в Беларус? Европа не е обединена. Франция, Макрон виждат до какво води отслабването на държавната власт, отслабването на силите за сигурност, които допускат улични бунтове, които от време на време превръщат Париж в огромно сметище с горящи автомобилни гуми и разбити витрини.

Германия, както никой друг, се интересува от стабилен Беларус, интересува се от Лукашенко. Германия се страхува от общоевропейски и вътрешен германски хаос, ще направи всичко, за да разреши сегашния конфликт в Беларус, а Лукашенко да бъде запазен. Партньорството между Путин и Меркел предполага, че Германия иска да гледа на Беларус като на неразделен и силен съюзник на Русия.

Полша, в своето арогантно желание да оглави ЕС, непрекъснато засилва враждата си с Русия, тя е заинтересована да раздели Беларус от Русия, да отслаби Русия, да я удуши в черноморско-балтийския чувал. Украйна, във война с Русия, обвиняваща Русия в агресия, е заинтересована да я отслаби, заинтересувана е да откъсне Беларус от Русия, да лиши Русия от стратегическия си съюзник. За Америка Беларус е твърде малък и твърде далеч, изглежда, че Америка има свой Беларус, хаосът в нея нараства. И стабилизирането на живота в Америка е належащ въпрос за оцеляването ѝ като глобална суперсила.

От това следва, че Русия, преглътнала много малки и големи обиди, нанесени ѝ от Лукашенко, ще направи всичко, за да го задържи на власт и да спаси Беларус като ценен съюзник на Русия. Русия смята и ще разглежда Беларус като западната линия на фронта, на която в продължение на много години западните антируски сили водят офанзива: атака срещу Брест, по линията Смоленск-Волоколамск-Москва.

Нарушаването на свободата на събранията, нарушаването на правата на журналистите, грубото, понякога жестоко отношение към журналистите от страна на белоруските сили за сигурност - това е основният морален укор, който се отправя срещу Лукашенко, затова той се нарича кървавият палач на Европа. За либералите журналистите са свещени крави на свободата и демокрацията, те са неприкосновени, а онези, които са нарушили свободата на журналистите, са стратегически враг веднъж и завинаги. Каква отвратителна лъжа! Повечето журналисти нямат никаква свобода, а обслужват работодателите, които ги наемат и плащат. Ако са военни журналисти, те влизат в редиците на воюващата армия, търпят загуби и изпълняват информационни задачи, които им дава Генералният щаб. Ако те са журналисти на най-големите световни информационни агенции, те изпълняват задачите и волята на тези агенции, включително са готови на клевета, да плетат партенки, за да решат основните стратегически информационни задачи, поставени от собствениците на тези корпорации. Има трета категория журналисти, които нямат собственици, но които получават информация, за да я продадат на по-висока цена на която и да е страна - тази, която плаща най-много. Те са неморални журналисти, които търгуват със смърт и живот. Съжалявате ли за онези журналисти, които не спазват правилата на играта и влизат в зони, в които не се очаква, където могат да причинят вреда, където могат да навредят на стратегическите военни операции със своята информация, което ще доведе до смъртта на много непознати за вас хора? Журналистите не са свещен елит, животът им не е по-скъп от живота на обикновен войник и служител по сигурността.

По време на първата война в Чечня, когато славното изтегляне на руските войски от Грозни приключи и войските на Басаев влязоха в града, група руски журналисти попаднаха в обкръжението на чеченците. По време на войната тези прочеченски журналисти застреляха кървящи руски войски в гърба с перата си, с телевизионните си камери. Командването изпрати войници да ги извадят от обкръжението. Войниците, следвайки заповедта, извършиха пробива, загубиха другарите си, но извадиха журналистите от капана. Те останаха живи и здрави, но няколко руски войници загинаха. Освен това спасените журналисти, след като се възстановиха от уплахата, се върнаха в офисите си, продължиха да хулят армията с най-черните и ужасни думи.

Онези журналисти, които смятат себе си за неприкосновени, са отвратителни. Отлични са онези журналисти, които се смятат за работници на войната, работници от ежедневието.

Когато попаднах в горещи точки, бях там не само с диктофон и камера - винаги имах автомат със себе си. Считах за неморално да разсейвам войниците с моята охрана, които носеха картечниците си по бойното поле, за да защитят мен, журналиста, с тях. Журналистът трябва да може да се защитава с оръжие в ръце, да се съпротивлява на нападащите го врагове, а ако дойде часът на бедата, сам да се застреля.

Днес Беларус се превърна във фронтова държава. Не трябва да позволяваме на фронта да приближи Москва!

Превод: В. Сергеев