/Поглед.инфо/ Някога, в младостта ми видях вестник на бюрото на свой по-голям другар. На първа страница имаше поразителна рисунка: под земята, като вагонетки, влизаха гробове с миньори, а над земята, приела тази страховита върволица, ридаеха овдовели жени, осиротели деца, обречени на самотна старост майки. В този дух, в началото на века, във въглищна мина се случи поредната авария и младите и силни животи в Русия станаха с няколко по-малко. Но освен болката и скръбта в черно-бялата рисунка на художника имаше някаква необяснима светлина, подобна на тази, която струи от картините на Васнецов, Нестеров, Корин, от православните икони, където Богородица оплаква Сина, положен в гроба.

А до рисунката - заглавие с огнени, мощни и пълни с търпение думи, а не с отровния скептицизъм на либералните вестници и постмодернистичните прози. Рисунката на Генадий Животов, челната статия на Александър Проханов, статиите в броя бяха музика от различни сфери, образи от различни светове, говореха за днешното, но при това познаваха какво ще бъде бъдещето - и след десетилетие, и след година и “Завтра” (“Утре”).

Да, този вестник особено го обичат поколенията на нашите бащи и дядовци, тези, които помнят редактора Проханов на бронята на съветските бронетранспортьори, възхищават се на неговото “Слово към народа”, обичат неговата книга “Следвам пътя си”. Но за нашето поколение, настоящите читатели на вестника, които помним Съветския съюз като сън, като видение от детството - “Завтра” е особена точка за опора. И този, който на 18 години го е взел в ръка, днес иска да живее, да се труди, той днес има Родина.

Нашите ученически и студентски години преминаха в период на ужасно объркване: учителите не знаеха как да ни преподават историята, как да ни тълкуват руската класика, родителите ни не разбираха кого да дават за пример, какви са идеалите на настъпилата епоха, нужни ли са в нея ум, съвест, вяра и идеали. Наоколо беше хаос: стъпваш, струва ти се, на твърда почва, а изведнъж се продънваш в измама, намираш в зноен ден студен кладенец, а водата в него - отровена.

И тук спасителен кръг, глътка свеж въздух - вестник “Завтра”. Наоколо говореха за червени палачи и бели мъченици, сипваха сол в раната на Гражданската война, а от страниците на вестника - “няма нито червени, нито бели - има единствено руснаци”. Наоколо говорят за кървави генерални секретари и безволеви царе, а “Завтра” - за непрекъснатата руска история, за постоянното руско възраждане. От различни страни звучи “зариват ги с трупове”, “да бяхме предали блокаден Ленинград”, “вижте как живеят германските пенсионери”, а авторите на вестника - “Светата победа”, “Червената хоругва над Райхстага”, “Христовата жертва на 30-те милиона наши предци”, “Славата на съветското оръжие”, “Десетте удара на Сталин”, “Вселенската битка на светлината с мрака”. Злите езици говореха за “Екатеринбургската република”, колко е задушно в пренаселена Русия, докато “Завтра” за империята между трите океана, за симфонията на народите, за евразийството, за общото дело. Навсякъде скептици, оплаквачки, отчаяни и обезверени, докато вестникът говори за руското чудо, за руското провидение, за очарованите страстни странници.

“Завтра” през всичките години беше едновременно политически, военен, икономически, литературен вестник повече от другите специализирани, “отраслови” вестници. Само събиращата леща на Проханов можеше да фокусира такива светли лъчи като Лев Гумильов, Едуард Лимонов, Сава Ямшиков, Виктор Анпилов, Александър Зиновиев, Иля Глазунов, Егор Летов, Валентин Распутин, Игор Шафаревич, Юрий Мамлеев, Жорес Алферов - всички те са строители на държавата, даващи отпор на разрушителите.

Вестникът стана не просто публицистично издание, на неговите страници се наложи цяла философия, както се налага в Сребърния век на страниците на “Весов” и “Нов Път”, на страниците на “Век” и “Из глубини” Възниква нова философия на Руската държава, патриотичната философия на руската мечта. В него се появява собствен език - и академичен, и поетичен, и проповеднически, появяват се собствени категории, системи, образи и кодове. Руската мечта е галактика от исторически личности и литературни герои, бойни подвизи и научни озарения, това е симфония на руските време и пространство.

Философията на руската мечта през барикадите от 1993 година, през войните в Приднестровието, в Чечня, в Донбас се втурна в нашето утре. Започна да търси съмишленици, зае се да събира руските земи. Преодолявайки заслони и кордони, достигна до кабинетите на Кремъл. Сега тя дава там своите кълнове, те може във всеки момент да се смажат, но бъдещето в светлина и слава е неунищожимо. Дори в най-суровите изпитания в морските дълбини от потъналата подводница към небето се устремява сияен кръст. Още не канонизиран Евгений Родионов беше покрит с нимби на страниците на Завтра. Крим още като предчувствие излива на Русия благодатта на Херсонес.

Вестник “Завтра” е ковчег. Той събира на борда всички спасително за Русия. Във всяка епоха той намира златен слитък, намира диамант сред въглените, вижда пътеводната звезда в Рождественското небе. Пътят на вестника е руският път на победата.

Нека винаги да има “Завтра”!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели