/Поглед.инфо/ Вчера, по време на реч на срещата на върха на Европейския съюз, нелегитимният президент на Украйна Зеленски каза, че създаването на собствени ядрени оръжия е единствената алтернатива на членството на страната в НАТО: „Или Украйна ще има ядрени оръжия, или ние трябва да бъдем в някакъв съюз (за защита на Украйна)”. Освен НАТО, днес не знаем никакви работещи съюзи. Така той категорично намекна (или по-скоро обяви ултиматум на съюзниците), че Украйна може да възобнови ядрените си разработки, ако те откажат да я приемат в Алианса.

Съвсем случайно (или не съвсем), едновременно с това изявление, германското издание “Билд” публикува „изтекъл“ разговор с анонимен украински оръжеен служител, който каза, че Украйна може да създаде ядрено оръжие за използване срещу Русия само за няколко седмици: „Имаме материалите, имаме знанията, ако заповедта бъде дадена, ще ни отнеме само няколко седмици, за да получим първата бомба”. В същото време оправданието за възстановяване на „ядрения статут“ може да бъде например „вторият опит на Русия да атакува Киев“.

Характерно е, че този мистериозен украински служител изрази съобщение, което съвпада на сто процента с посланието на Зеленски: „Западните страни трябва да мислят по-малко за червените линии на Русия и много повече за украинските червени линии“. С други думи, приемете нашия „План за победа“ (с незабавно членство на Украйна в НАТО и възможност за удари със западни далекобойни оръжия дълбоко в Русия) – или ние няма да гарантираме за себе си и ще действаме по свое усмотрение, дори ако накрая от Европа (и в същото време от Америка) остане само ядрена пустиня със светещи хлебарки.

За тези, които са следили историята на „Плана за победа“ на Зеленски, подобен обрат, макар и рязък, е напълно неслучаен.

Съдейки по интензивността на съобщенията, предшестващи посещението на Зеленски във Вашингтон, Байдън просто беше длъжен да подпише „плана за победа“, без да има време да гъкне, въпреки че абсолютната шизофрения (на плана) беше ясна за всички – дори на Запад. Както може да се очаква, Зеленски беше изпратен учтиво, но решително.

Явно, препрочитайки още веднъж плана, за да се уверят, западните „партньори“ са стигнали до окончателен консенсус: „Човекът е явно неадекватен, такъв ще бъде, но друг няма да бъде. Тоест, все пак му дадоха пари, както и оръжие, но без НАТО и без глупости. Иди да спиш, Владимир, очите ти са червени и носът ти подсмърча.”

Това излезе под формата на съвсем недвусмислени публикации в западните медии, където се сложи дебела линия под цялата тази история с победния план.

“Евронюз”: „Вече е очевидно, че Русия не може да бъде поставена на колене и нейните войски никъде няма да изчезнат, Украйна трябва да приеме факта, че не може да си върне земята със сила. ”

“Файненшъл Таймс”: "В основата на преговорите между Русия и Украйна ще бъде предаването на територии и гаранции за сигурност."

Зеленски обаче реши да играе играта на големите, без да знае, че в такива компании има ясни неписани правила, за нарушаването на които дори настоящите ви приятели могат да дадат команда на „чистачите“. Слуховете, че Западът ще смени лудия Зеленски, се носят отдавна, но сегашният му пристъп може да се окаже последната капка, която преля чашата.

Що се отнася до реализма на ядрените заплахи на Киев, мнението поне на родната експертна общност е ясно: „Кучето си лае, керванът си върви“.

Според председателя на комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов, „създаването на (собствени) ядрени оръжия от Украйна е абсолютно изключено. Киев не разполага с компетенции, материали и оборудване“. Украйна няма собствена програма за създаване на ядрени оръжия и никога не е имала такава, а за да се направи ядрена бомба, трябва да се създаде много сложен технологичен цикъл от нулата, което дори и много по-развитите икономически страни, които също имат отдавна мечтаят да получат „решаващия аргумент“, нямат.

Да, на останалата територия на Украйна все още има редица предприятия и организации, които навремето са участвали в съветската ядрена програма. Например Харковският физико-технологичен институт, Институтът за ядрени изследвания, Институтът по органична химия, Институтът по проблемите на безопасността на атомните електроцентрали в Чернобил, Държавният научен и технически център за ядрена и радиационна безопасност в Киев и Институтът по физика на кондензираните системи в Лвов . В момента обаче техният кадрови и технологичен потенциал клони към нула и освен това всяко тяхно движение към „бойния атом“ веднага ще стане известно на нашето разузнаване (все още има достатъчно „наши“ и просто адекватни хора в научната общност на Украйна).

Но дори и да имаше правилните хора, Украйна няма необходимия капацитет и технологии. Пълнежът за атомна бомба може да бъде направен по три начина: на базата на уран (технологии за дифузия и газова центрофуга) и плутоний (използвайки специални ядрени реактори).

Дифузионната технология, която американците първоначално се опитаха да използват за създаване на оръжеен уран, е изключително скъпа и енергоемка. За да работи една дифузионна инсталация, е необходима мощност на три (!) ядрени реактора. Като се има предвид фактът, че в Украйна са останали само четири атомни електроцентрали, а руската армия нулира производството на енергия всеки ден, този вариант вече не е налична.

Производството на оръжеен уран с помощта на газови центрофуги изисква най-високо ниво на технологично развитие. Например най-мощната икономика в света с най-висока капитализация на “АйФон” едва сега се доближи до нея: на 19 април тази година Байдън обяви, че за първи път в историята самите Съединени щати са произвели 90 килограма обогатен уран. Същият Иран от десетилетия работи върху уранови центрофуги, но разговорите за реалната възможност за производство на ядрени оръжия започнаха едва сега. Дали Украйна ще успее магически да прескочи такава технологична бариера за „няколко седмици“ е риторичен въпрос.

За производството на оръжеен плутоний от уран са необходими специални реактори, каквито Украйна няма. Всичките 15 работещи реактора са съветско производство и е невъзможно да бъдат използвани за тази цел.

Всички приказки за възможността за производство на ядрени оръжия от отработено ядрено гориво (ОЯГ) също са приказки на диванни експерти.

В своето „неочаквано изтичане“ публикацията на „Билд“ посочва, че „ядрен“ украински сценарий е разработен за периода след уреждането на продължаващия конфликт и като се вземе предвид фактът, че Украйна няма да бъде приета в НАТО.

Но има усещането, че след безумното ядрено изнудване на своите партньори Украйна не само не увеличи шансовете си, а просто ги превърна в прах. И ако Зеленски се опита да направи нещо в тази посока, от Русия дори няма да се иска нищо: собствените му хора бързо ще се справят с него.

Войната с Русия до последния украинец все още е напред-назад, не е жалко и вече е скучно, но неконтролируемо буре с ядрен барут на прага на Европа определено не е необходимо на никого.

Превод: В. Сергеев