/Поглед.инфо/ Една от най-съкровените мечти на русофобите по целия свят се сбъдна - Европейският съюз обяви, че се отказва да закупува руски петрол. Как са успели да убедят противниците на това изключително рисково решение за ЕС, колко сериозна ще бъде вредата за Русия от петролното ембарго и къде ще бъде пренасочен руският петрол?

Европейският съюз продължава да усуква икономическите отношения с Русия (и в същото време със самия себе си заедно с тях) в санкции.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи нов, шести поред пакет от санкции срещу Руската федерация. Това включва персонални санкции срещу руските военни (включително фиктивни - тези, които според т. нар. следователи от западни информационни депа са извършили "военни престъпления в Буча"), руски телевизионни канали (чието съдържание става забранено), изключване на Сбербанк от системата SWIFT и две други големи банки, както и забавеното петролно ембарго.

„Това ще бъде пълна забрана за вноса на целия руски петрол: доставян по море и тръбопроводи, суров и рафинирани продукти", заяви Урсула.

"Ние ще гарантираме постепенното премахване на руския петрол по подреден начин, така че ние и нашите партньори да можем да осигурим алтернативни маршрути за доставка и да сведем до минимум въздействието върху световните пазари. Ето защо в рамките на шест месеца постепенно ще спрем доставките на суров петрол от Русия, а до края на годината - и на рафинирани продукти “, каза още Урсула фон дер Лайен.

Не трябва по раменете

Припомняме, че идеята за петролно ембарго отдавна е препъни камък в Европейския съюз. От една страна европейските бюрократи и активисти лобираха за това, настоявайки Русия да бъде лишена от средствата за „воене на война“.

„Нашата цел е проста: трябва да разбием руската военна машина“, казва ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.

„Към 7 април Европа даде на Киев 1 милиард евро за борба срещу руската агресия, но в същото време плати на Русия 35 милиарда евро за внос на енергия“, възмутено е списание Time.

Ако вземем конкретно петрола, преди началото на специалната операция в Украйна ЕС внасяше от 3 до 3,5 милиона барела руски петрол на ден и плащаше на Русия малко по-малко от 400 милиона евро дневно.

От друга страна, ръководството на редица държави, преди всичко на Германия, се противопостави на ембаргото. Германските власти увериха, че след няколко месеца са успели да намалят дела на руския петрол в потреблението си от 35% на 12%, а на газа от 55% на 35%, но дадоха да се разбере, че пълен отказ от петролен вносът (да не говорим за газа, ембаргото, което ЕС вижда като следващата стъпка след забраната на петрола) е преждевременен и опасен за икономиката. Същата гледна точка е и в Словакия и Унгария.

Словашкият министър на икономиката Ричард Сулик припомни, че единствената рафинерия в страната е проектирана специално за руски петрол, а технологичното преоборудване на предприятието "ще отнеме години".

Будапеща зае още по-твърда линия.

„Нашата позиция е проста. Енергийната сигурност на Унгария не трябва да бъде застрашена и никой не може да изисква от нас да прехвърлим цената на войната (в Украйна) върху плещите на унгарците", категоричен бе дипломат номер 1 на Будапеща.

" Икономиката на страната физически не може да функционира без руски петрол”, каза унгарският външен министър Петер Сиярто.

И не можете да спорите с него - 85% от газа и 60% от петрола в страната му идват от Русия.

Камшик и време

Всъщност дори един глас „не“ би бил достатъчен, за да се провали вота за петролното ембарго, но ЕС твърди, че до края на април са успели да убедят онези, които не са съгласни. Отчасти с камшик.

„Германия успя да пробие поради истерия, както и много силен натиск от страна на Съединените щати отвън и Зелените отвътре в правителството“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши изследовател в ИМЕМО към РАН. Коктейлът се оказа толкова жесток, че всички лобистки възможности на германските индустриалци му отстъпиха.

В същото време обаче активно се използваха временни меденки - точно това забавяне на пълното ембарго за шест месеца. В резултат на това германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че страната му е готова да се съгласи с ембаргото, след като се подготви за него.

„Необходими са ни седмици или месеци, за да извършим цялата техническа подготовка. Трябва да намерим кораби, които да пренасят петрол от запад на изток, да подготвим пристанища и тръбопроводи“, обясни политикът.

Да, тук възниква проблем – ако германците се пазареха само за шест месеца, то словаците и унгарците трябваше да удължат срока за отказ на руски петрол. В резултат на това според някои доклади, ЕС е бил принуден да се съгласи да им даде 20-месечно отлагане от спазването на ембаргото.

Чехите и българите обаче веднага се възмутиха – и те също поискаха такова забавяне. И ако Европейският съюз последва примера им, други могат да предявят подобни искания.

Въпреки трудностите обаче Европа е уверена, че е постигнала нова победа над Русия. През 2020 г. Русия представляваше една четвърт от целия внесен петрол в ЕС, а сега тези обеми са под въпрос.

„Лъвският дял от нефтопроводите и морските пътища за износ на петрол от Руската федерация отива на Запад", пишат от редакцията на Financial Times.

" Единственият тръбопровод до Китай (който купува 20% от износа на руски петрол) е на пълен капацитет", казват те.

Западните анализатори са уверени, че санкциите на ЕС (технологични + петролно ембарго) ще доведат до спад на руското производство с 1-2 милиона барела на ден. Това е около 10-20%.

"Ще отидем на азиатските пазари"

Колко сериозна всъщност ще бъде вредата от ембаргото? „Неприятно, но не и смъртоносно“, така го описват петролните анализатори.

Всъщност не става дума за намаляване на износа на руски петрол, а за лансирано от Европа (или по-точно ускорено – тъй като процесът тече отдавна) глобално преразпределение на световния петролен пазар.

„Всъщност ще има обмен на пазари за продажби между Русия и други производители, по-специално страните от Близкия изток (Саудитска Арабия, Ирак и други). Ще отидем на азиатските пазари, а вместо нас в Европа ще дойдат доставчици от Близкия изток."

И виждаме, че това вече се случва – Русия все повече продава петрол на Индия. Ясно е, че Китай също би могъл да увеличи покупките, ако не бяха ограниченията на коронавируса, поради които по принцип намалиха вноса на петрол.

"Сега европейците оценяват темповете на преструктуриране на пазара и предполагат, че до края на годината по-голямата част от руския петрол ще отиде в Азия. Затова е много вероятно до началото на 2023 г. този процес да приключи“, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност.

И не става дума само за петрол, но и за нефтопродукти. Например западните експерти прогнозират рязко увеличение на потреблението на дизелово гориво в Китай (поради огромния брой камиони, които отново ще пътуват из страната след падането на блокирането на коронавируса, както и желанието на властите да преодолеят икономическата криза криза чрез мащабни строителни проекти).

Мешайте

Въпросът е доколко такова преразпределение е полезно за самата Европа? Не от политическа или идеологическа гледна точка, а от икономическа?

„С възстановяването на пазарите може да има недостиг на петролни доставки в Европа, което да доведе до скокове в цените на горивата", твърди Юшков.

"И като цяло, ако преди пазарите се изграждаха от гледна точка на икономиката, сега е от гледна точка на политиката. Това означава, че доставката ще бъде по-скъпа и цените ще бъдат по-високи, защото други производители сега продават петрол на европейците с надценка. Логиката е: „Е, вие сте готови да преплатите за неруски петрол“, продължава още той.

И накрая, има и технологичен момент. Факт е, че не само словашката рафинерия е затворена за руски петрол - този проблем съществува и в други европейски рафинерии. Разбира се, чисто теоретично Европа може да намери петрол със същото качество и структура от друга страна и в същите обеми, но на практика това е невъзможно - просто го няма на пазара.

Следователно ЕС ще има две възможности. Първият е незабавно закупуване на готови петролни продукти от Индия или Китай (които ще се произвеждат от руски петрол).

Вторият е да се внася руски петрол под формата на т.нар. смеси (където делът му ще бъде условно 49%, след което вече няма да се счита официално за руски).

„Наскоро имаше новини, че Грийнпийс е блокирала разтоварването на танкер с руски петрол в Норвегия. Въпросът е какво е правил танкерът с руски петрол в Норвегия, която сама е износител на петрол?“, каза Игор Юшков.

Разбира се, има и трети - най-добрият вариант. Приема се формулата на унгарския външен министър и не се прехвърлят разходите за водене на война (започната всъщност от американците) върху раменете на европейските данъкоплатци и индустриалци.

Проблемът обаче е, че европейските елити не са достатъчно национално ориентирани, за да се грижат по този начин за стремежите на електората – за тях евроатлантическата солидарност е по-важна от благосъстоянието на собствените им държави.

Неслучайно в речта си Урсула фон дер Лайен обявява многомилиардни разходи за възстановяване на Украйна в момент, когато стандартът на живот в самия ЕС рязко пада (включително поради скъпата енергия).

Следователно прагматизъм може да се очаква само от следващите елити, които ще дойдат на власт на вълната на нарастващото недоволство в ЕС по отношение на политиката на избраното, между другото, ръководство.

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?