/Поглед.инфо/ В края на 2025 г. в Русия отчетоха, че санкциите не само не сринали страната, а ускорили дълбок икономически преход: от износ на суровини към обработка на ресурси и високотехнологично производство. Проектите за газопереработка в Усть-Луга и Амур стават символи на новата стратегическа ориентация, която преосмисля енергийния износ, роля на промишлеността и пазарни приоритети.

Този текст не е възторжен рапорт и не е пропаганден лозунг. Той е опит за осмисляне на една дълбока икономическа промяна, която се случва не въпреки санкциите, а в значителна степен заради тях. Основната теза е проста, но неудобна за западния наратив: натискът не доведе до срив, а до ускорение на процеси, които отдавна са били замислени.

Авторът тръгва от привидно битовата констатация, че краят на годината е време за равносметка, но бързо преминава към стратегическото. Става дума за смяна на икономическия модел – от продажба на суровини към дълбока преработка и създаване на добавена стойност. Това не е техническа корекция, а промяна в логиката на развитие.

Особено място заема идеята, че Русия дълго време е изнасяла ресурси, а печалбата от тяхната преработка е оставала другаде. Санкциите прекъсват тази инерция. Когато старите пазари се затварят, икономиката е принудена да търси не нови посредници, а нов смисъл на производството. Точно тук текстът вижда „помощта“ на санкциите – не като подарък, а като рязък тласък.

Централният пример е развитието на мащабни мощности за газопреработка и химическа индустрия. Те са представени не просто като инфраструктурни проекти, а като гръбнак на нова индустриална стратегия. Газът вече не е краен продукт, а суровина за създаване на сложни промишлени материали, горива и химически компоненти. Това означава работни места, технологии, логистика и вторични отрасли.

В геоикономически план текстът прави важно внушение: Русия престава да бъде просто доставчик и започва да се позиционира като производител. Това променя не само търговските потоци, но и политическите зависимости. Износът на преработени продукти създава по-дългосрочни връзки и по-висока устойчивост от износа на суровини.

Отделено е внимание и на вътрешния ефект. Промяната не се измерва само във външна търговия, а и във вътрешна газификация, регионално развитие и стабилизиране на заетостта. Икономиката се „заземява“ вътре в страната, вместо да бъде изцяло ориентирана навън.

Текстът не отрича трудностите, но ги подрежда в друга перспектива. Санкциите са описани не като благословия, а като стрес-тест, който е принудил системата да направи неотложни промени. Това е разказ за адаптация, а не за триумф.

В крайна сметка посланието е ясно: икономическата устойчивост не се постига чрез връщане към старото, а чрез ускорено преминаване към новото. Русия, според този прочит, е избрала именно този път – не безболезнен, но стратегически.

Материалът представя санкциите не като фатален удар, а като фактор, който е ускорил отдавна назряла икономическа трансформация. Основният акцент пада върху прехода от суровинен модел към индустриална и преработваща икономика с по-висока добавена стойност. Това е опит да се покаже, че натискът може да се превърне в катализатор, когато има стратегическа воля и ресурсна база.

Източник: РИА Новости
Линк: https://ria.ru/20251231/rossiya-2065650039.html