През първите седмици след преврата от октомври 1917 г. няма по-болезнен проблем за революционното правителство от саботажа на чиновниците. Те бяха най-враждебните към болшевиките. И мнозинството беше уверено, че властта на комисарите ще стане само кратък епизод в историята на Русия. Чиновниците често просто затваряха вратите за представители на „диктатурата на пролетариата“. За да се спре саботажът, беше необходим инструмент за принуда.
И това не беше единственият проблем. Полицейският апарат в столиците изчезна малко след Февруарската революция. Не е изненадващо, че престъпността се развихри в големите градове.
В мемоарите на Владимир Бонч-Бруевич е запазена отчаяната бележка на Ленин: „Не можем ли наистина да намерим собствения си Фукие-Тенвил (прокурор на Революционния трибунал по време на Френската революция, екзекутиран през 1795 г. по обвинение в заговор в полза на “плановете на враговете на народа и републиката” и убийството „под прикритието на съд на безбройните маси французи от всички възрасти и от двата пола”), което ще възстанови реда в борбата срещу контрареволюцията?
По-късно Ленин ще каже, че всяка революция струва нещо само ако знае как да се защити. Може би тази фраза е резултат от опита, натрупан, наред с други неща, по време на създаването на ЧК.
На 21 ноември 1917 г. Дзержински предлага да се създаде Комисия за борба с контрареволюцията. Включваше петима души, без да броим самия „Железен Феликс“. В Петроград по това време централният стачен комитет към Съюза на синдикатите на държавните служители набира значителна сила.
В призива си организаторите на синдиката обявиха „спиране на работата и занятията във всички държавни институции“. На 27 ноември „Съветът по храните“ свиква среща на доставчиците в Петроград, в помещенията на бившето Министерство на храните.
В разгара на срещата Дзержински влезе в залата и обяви, че по решение на Съвета на народните комисари всички присъстващи подлежат на арест. Когато му беше поискано да представи заповед, той веднага пред тях подписа такъв документ.
Скоро беше прихваната телеграма, призоваваща управляващите да организират саботаж в общоруски мащаб. Тя идва от бивши министри на сваленото временно правителство. Отпаднаха и последните съмнения, че системата изисква наказващ меч и щит за защита срещу заговорници и чужди разузнавания.
В противен случай щеше да има загуба на контрол над Петроград и пълен колапс на страната, която все още трябваше да бъде слепена от парчета. Дзержински направи доклад по тази тема на заседание на Съвета на народните комисари.
Така на 20 декември започва историята на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа. Формално подчинен на Съвета на народните комисари, тоест при съветското правителство. В действителност ЧК в онези дни беше по-скоро „болшевишка гвардия“ и се отчиташе пред партията.
На първото организационно заседание на колегията на ЧК Дзержински очерта основните му задачи: „Да пресича в зародиш всички контрареволюционни и саботажни дела и опитите за тях в цяла Русия; изправяне на контрареволюционери и саботьори пред Революционния трибунал, разработване на мерки за борба с тях и безмилостното им прилагане.
В допълнение, ЧК трябваше да „наблюдава пресата и контрареволюционните партии, да следи за чиновниците - саботьори и за други престъпници, проникващи в съветски организации“.
На 23 декември Известия на ЦИК публикува съобщение за създаването на Чека, посочи неговия адрес и призова гражданите да идват на Гороховая, 2 в Петроград по всяко време на деня и нощта с оплаквания за спекуланти, саботьори и контрареволюционери.
Това решение се оказа безразсъдно романтично. Стотици хора, обидени от своите съседи, недоволни от работата на портиерите и други мъченици на „жилищния въпрос“, се втурнаха към служителите по сигурността „за истината“.
Служителите на ЧК незабавно бяха потопени в поредица от комунални /съседски/ кавги и разправии, за известно време те се превърнаха в нещо като социални работници. Разбира се, имаше и полезни хора с ценна информация, със свидетелства за потенциални заговорници. Но тази „работа с населението“ отне твърде много време. Служителите по сигурността трябваше да търсят други, по-професионални методи за получаване на информация. Преди всичко трябваше да се поучат от собствените си грешки. Никой от първите служители на ЧК няма образование, което да е в помощ за работата на службата.
Писатели и режисьори обичаха да се обръщат към историята на първите месеци от работата на извънредната комисия. По това време бъдещите асове на контраразузнаването трябваше да действат съгласно принципа „ако не знаем как, ще се научим“. И те разкриваха конспирации, бориха се срещу спекулантите и бандитските грабежи и най-важното - спряха саботажа и по същество предотвратиха глада в столиците.
Първата смъртна присъда, одобрена от Колегията на ЧК, е изпълнена на 26 февруари 1918 г. Те застреляха двама бандити - самопровъзгласилия се принц Еболи (известен още като Маковски, Долматов) и приятелката му Брит. Те ограбваха богати апартаменти под прикритието на служители на Чека.
Два дни по-късно бяха екзекутирани още двама подобни измамници. Служителите по сигурността се бориха както с печалбарството, така и с официалните злоупотреби - по същество корупцията.
През март 1918 г. в страната вече работят 40 губернски и 365 окръжни извънредни комисии. Царските специалисти не са били наемани от ЧК (за разлика например от армията и полицията). Болшевиките се страхуваха от сравнения с политическото разследване на стария режим (въпреки че в края на 19 век в същата къща 2 на Гороховая се намираше прословутият отдел за сигурност, т.нар. „охранка“).
След като обаче премина известно време, по-късно служителите по сигурността понякога започнаха да се обръщат към помощта на такива консултанти - например към бившия командир на отделния корпус на жандармеристите Владимир Джунковски.
Струва си да си припомним няколко факта от живота на първия шеф на ЧК. Дзержински, нелегален активист със значителен опит, имаше опит в борбата с провокаторите още в Полската социалдемократическа партия. Той очевидно имаше способността на следовател, способността да подчинява хората на волята си.
Фантастичната работна етика на този човек, който беше фанатично отдаден на работата си, също трябваше да помогне. Мартин Лацис си спомня: „Често го виждахме да разпитва самия обвиняем и да се рови в уличаващи материали. Той е толкова пленен от материята, че прекарва нощите си в помещенията на ЧК. Няма време да се прибере. Той спи точно там, в офиса зад паравана. Той и се храни там, куриерът му носи от храната, която ядат всички служители на ЧеКа.“
Правомощията на ЧК бяха значително разширени по време на Гражданската война. Тогава хората в кожени якета изглеждаха всемогъщи, мнозина ги демонизираха. В разгара на бруталната конфронтация, на червения и белия терор, те често действаха неконтролируемо. Но веднага след като военните пожари започнаха да избледняват, служителите по сигурността, по инициатива на Дзержински, бяха натоварени с борбата за спасяване и грижа за бездомните и безпризорните. Беше необходимо да се даде „старт в живота“ на милиони сираци.
Неслучайно Комисията за подобряване на живота на децата се наричаше Детска извънредна комисия: там работеха главно служители по сигурността. Децата на улицата бяха отведени в разпределителни центрове и понякога бяха изведени завинаги от престъпната среда. Там се лекуваха, там идваха учители при тях. И тогава на по-възрастните беше дадена работа, а младите бяха изпратени в сиропиталища или комуни, една от които се ръководеше от известния Антон Макаренко - не само учител, но и служител по сигурността.
На 6 февруари 1922 г. Всеруският централен изпълнителен комитет приема решение за премахване на ЧК и образуване на Държавно политическо управление (ГПУ) към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) на РСФСР. Гражданската война беше приключила и се смяташе, че времето на извънредните мерки е отминало. След образуването на СССР - ГПУ става ОГПУ - Обединено главно политическо управление) към НКВД.
През 1934 г. ОГПУ е преобразувано в Главно управление на държавната сигурност (ГУГБ) в рамките на НКВД на СССР. През март 1941 г. НКВД е разделен на собствено НКВД и Народния комисариат за държавна сигурност, който трябва да отговаря за компетенцията на бившия ГУГБ, но още през юли същата година, след избухването на войната, те се събраха отново. През 1943 г. отново има разделение на НКВД и НКГБ на СССР.
През 1946 г. НКГБ на СССР е преобразувано в Министерство на държавната сигурност (МГБ) на Съветския съюз. През 1954 г. към Министерския съвет на СССР е създаден Комитетът за държавна сигурност (КГБ), който съществува 36 години. На 3 декември 1991 г. КГБ, смятана за една от най-силните разузнавателни служби в света, престава да съществува.
В съвременна Русия на базата на КГБ бяха формирани нови разузнавателни служби. През януари 1992 г. е създадено Министерството на сигурността на Русия. През декември 1993 г. тя е трансформирана във Федерална служба за контраразузнаване (ФСК). През април 1995 г. е създадена Федералната служба за сигурност, която от 2003 г. включва и Граничната служба.
Руската служба за външно разузнаване (СВР) е формирана от първото главно управление на КГБ на СССР.
На базата на 9-то управление на КГБ на СССР е създадена Службата за сигурност на президента на СССР, която до 1993 г. действа като част от Главното управление за сигурност на Руската федерация. В периода от 1993 г. до 1996 г. е самостоятелен отдел - Службата за сигурност на президента. От 1996 г. е част от Федералната служба за сигурност (ФСО).
Но както и през различните години след преобразуването на ЧК да са се наричали структурите, ангажирани с държавната сигурност, то всички тяхни представители все пак гордо продължаваха да наричат себе си „чекисти“.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
