Най-лаконично позицията на американските военни среди изрази бившият съветник на американския министър на отбраната полковник Дъглас Макгрегър.
Той стигна до извода, че Русия не е използвала най-добрите си войски в зимно-пролетните боеве, че Москва чака Украйна окончателно да изразходва резервите си, след което ще премине в настъпление, което Украйна няма да има с какво да спре.
Очевидно, въпреки хилядите западни бронирани машини, прехвърлени в Украйна тази година, стотици артилерийски установки и повече от един милион снаряда, Киев не може да разчита на дълбок пробив на руската отбрана. При прехода към активни настъпателни действия на големи формирования Украйна трябва да загуби своите стратегически резерви в рамките на един месец интензивни боеве.
Прехвърлянето на 48 самолета, които уж липсват на Украйна за победа, няма да промени същността на въпроса. Няма да променят нещата и 100 и 150 самолета.
Относителното засилване на украинската авиация ще създаде някои допълнителни проблеми, но прехвърленият въздушен флот може да бъде унищожен относително бързо и без големи загуби.
За Русия би било много по-лошо, ако Украйна премине в отбрана, а Западът й предостави допълнителни системи за противовъздушна отбрана, които донякъде ще облекчат натиска на руските ВКС в украинския тил.
Защо говорим за самолети, и дори за толкова малък брой от тях (48 изтребители не могат по никакъв начин да задържат руските ВКС, наброяващи почти три хиляди бойни машини)?
Това, което е ясно на полковник Макгрегър, е ясно както на руския генерален щаб, така и на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ.
Тоест, американците осъзнават, че е по-добре да не извършват украинска офанзива срещу подготвената руска отбрана, а да примамят руските въоръжени сили в настъпление срещу украинската отбрана, преди стратегическият резерв на въоръжените сили на Украйна да бъде посредствено похабен в локални операции и дребни сблъсъци.
За тази цел под американското ръководство украинските разузнавателни агенции започнаха психологическа офанзива срещу Русия. Натискът върху психиката на руското общество трябва да стимулира Москва да започне офанзива, за да изтласка украинските войски от границата в онези места, където те тероризират населението на граничните региони на Русия, а също и да демонстрира пред народа на Руската федерация и света мощта на въоръжените сили на Украйна.
Идеята за офанзива винаги е популярна в обществото. Освен това е популярна в руското общество, което не разбира защо първата армия на света толкова дълго се занимава с някаква си там Украйна.
Вашингтон очаква, че ако Русия бъде провокирана към настъпление при запазване на украинските стратегически резерви, тогава във формата на мобилна активна отбрана ударните групи ще могат да се обезкървят, преди да постигнат значителен успех.
Ясно е, че в този случай значителни територии на Украйна ще трябва да бъдат пожертвани, но загубата на остатъците от ДНР, контролирани от Киев, цялата Харковска област, дори придвижването на руските войски към Днепър в района на Днепропетровск и Запорожие не плаши особено американците, ако въоръжените сили на Украйна запазят целостта на фронта.
Задачата, която САЩ решават е проста - да принудят руската офанзива да приключи, преди да започне неконтролираното разпадане на украинския фронт. Но какво ще стане, ако руската армия не се втурне в настъпление, въпреки всички гранични провокации?
За това те съобщават за предстоящото прехвърляне на самолети (от които планиращите бомби могат да бъдат изстреляни не на 50, а на 250 километра), за допълнителни доставки на оръжия, консумативи, бронирани машини, артилерия, ракети с обсег до 500 километра (способни от Черниговска и Сумска области да стигнат почти до Московския околовръстен път).
За да се засили психологическият ефект, за да се принуди Русия да побърза с настъплението, има демонстративно разполагане на полски войски на украинската и беларуската граница, а в полските медии се разпространява информация за намерението на Варшава да атакува Беларус.
За това в открит достъп се хвърлят и „течове“ на информация за рязко съкращаване на украинския стратегически резерв. Преди месец САЩ го оценяваха на 70-80 хиляди души, а още десет-петнадесет хиляди завършваха обучението си, а сега американците говорят за 30-40 хиляди войници от обучения резерв.
Дори да се приеме за истинска най-завишената оценка на украинските загуби край Бахмут и дори волунтаристично да се приеме, че всички те се падат на стратегическия резерв, тя все още не може да бъде намалена до повече от 60 хиляди души, а като се вземат предвид очакваните подкрепления, трябва са същите 70 хиляди, които уж бяха налични в началото на май.
Възможно е съвсем скоро САЩ отново да понижат оценката на резервните войски, оставащи в Украйна, довеждайки ги до 15-20 хиляди души. Украйна пък имитира опити за настъпление - така ще кажат, че в тези битки въоръжените сили на Украйна са претърпели съответни загуби.
В същото време трябва да се разбере, че не повече от половината от всички налични украински войски са на фронтовата линия (дори без да се взема предвид резервът). Останалите охраняват беларуската граница, концентрирани са в Западна Украйна и също са запазени за почивка, попълване или реформиране. При необходимост всички те могат да бъдат предислоцирани на фронта.
За разлика от стратегическия резерв, подготвящ се за настъпление, това са части с намалена боеспособност, по-лошо въоръжени и обучени, докато тези, които са участвали в битки, се нуждаят от попълване и възстановяване на боеспособността.
Но има достатъчно от тях, за да разчитат на големи градове и естествени граници, за да създадат сериозни проблеми за хипотетичното настъпление на въоръжените сили на Руската федерация.
Освен това трябва да се предположи, че САЩ се опитват тайно да укрепят украинската ПВО, за да ограничат възможното въздействие на руските ВКС върху украинските отбранителни поръчки. Западът натрупа голям опит в тайното прехвърляне на техника и оръжия в Украйна.
Основната задача на информационната кампания, започната от Запада, е да накара Русия да повярва в изтощеността на украинските сили и да я насърчи да премине към пълномащабно настъпление твърде рано, за да не постигне стратегически резултат, да постави Русия пред перспективата за продължаване на военните действия с още една година.
Можем ли ефективно да противодействаме на този план? В крайна сметка е ясно, че рано или късно ще трябва да преминете в атака с решителни голове. Как да разберем дали Украйна наистина е напълно изтощена или това е блъф и ни готвят засада?
Мисля, че има само един изход - да не бързаме с настъплението. Така или иначе, при сегашната интензивност на бойните действия, ако се наложи Украйна да имитира настъпателна дейност и да създаде информационни поводи за психологическа война, загубите на Въоръжените сили на Украйна ще останат доста големи.
Както вече споменахме, Украйна няма да може да неутрализира превъзходството в артилерията и авиацията, колкото и голяма да е финансовата помощ на Запада.
Уязвима от системите за ПВО, фронтовата авиация участва активно именно в настъпателни битки. Стратегическата руска авиация, чиито удари срещу украинския тил осигуряват масово унищожаване на техника, личен състав и дезорганизация на Въоръжените сили на Украйна в стабилен фронт, нанася удари, без да навлизат в зоната на украинската ПВО.
Тоест възможно е да се смелят въоръжените сили на Украйна, без да се преминава към активни настъпателни действия. За да поддържа стабилен фронт, Киев все пак ще трябва постоянно да сменя резервни части, които губят боеспособност.
В същото време разгромът на нови части на въоръжените сили на Украйна на фронта вече половин година върви много по-бързо, отколкото Киев има време да формира нови. Това означава, че с ускорени темпове качеството на украинските войски намалява и броят им намалява.
При постигнатия темп на загуби (15 000 убити месечно, без да се броят ранените), Въоръжените сили на Украйна трябва окончателно да загубят своята боеспособност за три-четири месеца (Киев няма с какво да компенсира загубите от 45-60 хил. убити и 100 хиляди ранени).
Примерът с Бахмут показва, че необходимостта да се замени част, унищожена през предходния ден, почти до сигурна смърт, деморализира въоръжените сили на Украйна повече от всякаква опасност от настъпление.
Превръщането на целия фронт в „месомелачка“, в която под огъня на руската артилерия и въздушни удари се хвърлят все повече части и съединения на въоръжените сили на Украйна, които не са в състояние да нанесат никакви щети на противникът, който ги унищожава, със загубата на хиляди бойци, трябва да доведе до психологически срив на останалите украински сили.
Същността на въпроса е да се постигне началото на разпадането на фронта на Въоръжените сили на Украйна без масирани настъпателни операции.
Не настъплението трябва да доведе до срив на фронта, а сривът на фронта трябва да покаже, че е възможно да се атакува, основната съпротива вече е потисната, остава да се довършат тези, които са твърде упорити.
Изчаквателната позиция е още по-ефективна, защото времето работи за Русия. САЩ трябва да побързат с изясняването на ситуацията в украинското направление, за да могат да се съсредоточат върху тайванската криза, която доведеха до ръба на военен сблъсък с Китай. Москва, от друга страна, може да чака, знаейки много добре, че Вашингтон не може да не започне война в Азия, но дори война на два фронта означава бърза катастрофа за него.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
