/Поглед.инфо/ Сензационното изявление на Владимир Путин за ядреното сътрудничество между Русия и Беларус беше възприето от мнозина като пряка заповед за разполагане на руски атомни бойни глави в чужбина. В думите на руския лидер обаче има редица много тънки подробности. Някои нюанси предполагат, че Русия е оставила последната стъпка по този път в резерв.

В на пръв поглед обикновено интервю за телевизионния канал "Русия 24" президентът на Русия направи големи изявления. Най-важното от тях е за изграждането в Беларус на хранилище за тактически ядрени оръжия (ТЯО), включително заряди за оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер-М“.

Това може да се нарече „съвместна ядрена мисия на съюзната държава на Русия и Беларус“ (подобно на нашия официален превод на практиката на споделяне на ядрени сили на НАТО). Москва умишлено прави паралели с практиката на НАТО да разполага американски ядрени оръжия на територията на редица „неедрени“ членки на Алианса.

Американските бомби в Европа

В Северноатлантическия алианс практиката на НАТО за споделяне на ядрени оръжия възниква в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век като реакция на сериозното превес на въоръжените сили на СССР и неговите съюзници в Организацията на Варшавския договор (ОВД) на европейския континент (поне така се възприемаше ситуацията от всички младши партньори на Съединените щати от Студената война). Тогава, за да повишат бойните способности на своите въоръжени сили и като „физическо въплъщение“ на американския ядрен чадър, редица партньори на САЩ в НАТО получиха на своя територия американско тактическо ядрено оръжие.

На първо място, практиката се отнасяше до въздушни бомби за изтребители-бомбардировачи, в по-малка степен до бойни глави за оперативно-тактически ракети (например германските въоръжени сили имаха собствен “Пършинг”) или зенитно-ракетни системи (например Гърция) . Успоредно с това в Европа беше разположено огромно количество вече чисто американско тактическо ядрено оръжие с много по-широк обсег (освен бомби и ракети, също мини, артилерийски снаряди), което трябваше да се използва директно от американската армия. Оръжията на мисиите на НАТО за споделяне на ядрени оръжия бяха само формално и в мирно време контролирани от американския военен персонал, който ги поддържаше и условно ги охраняваше (до степента, в която няколко десетки души могат да охраняват склад във военна база от останалите хиляди военни персонал в тази база) и на първо място те се занимаваха с подготовката на местен персонал за използването на тези заряди във военно време.

Подписването от САЩ и СССР през 1968 г. на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) не направи нищо, за да спре тази практика. По време на преговорите тази тема, разбира се, беше обсъдена. Москва де факто се съгласи с продължаването ѝ. Първо, защото целта на ДНЯО в очите на ключовите играчи в Студената война беше да се ограничи неконтролируемото разпространение на ядрени оръжия, „настрани“, а не да се ограничават отношенията с младшите партньори. Второ, защото самият СССР в рамките на Варшавския договор действаше по подобен начин, макар и в много по-малки обеми. Много по-стриктно се отнасяхме към съхранението на ядрени заряди и контрола върху тях - въпреки че беше проведено обучение на летателни и ракетни части на армиите за ОВД за използване на специални боеприпаси.

След края на Студената война почти всички видове американски тактически ядрени оръжия бяха изтеглени от въоръжение, а повечето бомби ( на въоръжение останаха само Б61 и само във ВВС) бяха изтеглени от Европа. Редица страни са напълно освободени от американското ТЯО, което се възприемаше предимно негативно от местното население, особено след антивоенните кампании през 80-те години.

СССР от своя страна започна изтеглянето на тактически ядрени оръжия от страните от разпадащото се пред очите ОВД още през 1989 г. и го завърши до лятото на 1991 г. В резултат на това Русия напълно складира ТЯО на своя територия, в централизирани хранилища, и го намали до значителна (не точно известна) степен. Номенклатурата му обаче е доста широка и може уверено да се каже, че през последните тридесет години в Русия са създадени нови системи.

В САЩ точно обратното: около половината от ТЯО се съхранява в няколко големи хранилища в Съединените щати, втората е оперативно разположена в Европа заедно с носители (Ф-16 и изтребители-бомбардировачи “Торнадо”). Става дума за около сто бомби Б61 от модификации Б61-3 и Б61-4, разположени в пет страни от НАТО с мощност съответно до (регулируеми) 170 и 50 килотона.

Това обаче е единственото тактическо ядрено оръжие, останало в американските арсенали. За разлика от времето на Студената война, военният компонент на нейната стойност все повече отстъпва на политическите съображения. Преди неотдавнашната криза в отношенията между Съединените щати и Русия беше широко разпространено мнението, че американците държат остатъците от своите ядрени оръжия в Европа за „размяна“ срещу значително намаление на руските тактически ядрени оръжия – по-многобройни и ефективни, но „ по-малко агресивно“ разгърнати.

В близко бъдеще обаче военната стойност на американските ядрени оръжия в Европа може да нарасне до известна степен. От тази година старите бомби в базите постепенно ще бъдат заменени с новата модификация Б61-12 - тя използва най-малко мощния заряд от модификацията Б61-4 (от 0,3 до 50 килотона), но ефективността ѝ е повишена поради точност: за първи път за ядрени бомби, поне американски, е управляема. Пропускайки брадатите шеги, че „всяка ядрена бомба винаги удря точно в епицентъра“, точността до метри може да бъде полезна в такива задачи като, например, поразяване на особено укрепени подземни съоръжения.

Европейските Ф-16 и “Торнадо” обаче не са в състояние да използват B61-12 по контролиран начин. За тях новата бомба е дори по-малко удобна от старите (например няма парашут - което означава, че не може да се използва от ниски височини).

За наше съжаление този проблем е временен -след няколко години стелт изтребителите от пето поколение Ф-35 ще бъдат модернизирани, за да използват тези бомби, които заедно с новите бомби ще станат новото лице на споделянето на ядрени средства на НАТО. Тези самолети, включително и за тази цел, сега се купуват от всички страни, където се съхраняват американски бомби: Белгия, Германия (решила да закупи Ф-35 последна и изключително за това), Италия, Холандия и Турция (била член на програмата Ф-35, но след това попадна под санкции за закупуването на С-400).

Изброявайки списъка на страните, участващи в програмата на НАТО за споделяне на ядрени средства, руският президент освен споменатите по-горе говори за Гърция. Както той правилно отбеляза, сега в тази страна няма ядрени бомби (по-точно от пролетта на 2001 г.), но остават специални хранилища. Донякъде е странно, че Великобритания не беше споменато в случая. Да, бомбите също бяха изтеглени оттам през 2000-те години, но, както наскоро стана известно, складовете в авиобазата “Лейкенхат” не само се поддържат в готовност, но и се планира модернизация. Но американските Ф-15E и Ф-35 са редовно разположени там.

Беларуският контекст

Изострянето на международната обстановка в областта на сигурността предизвика интереса на Минск към подобна практика в рамките на Съюзната държава. Съседството с Полша, която купува модерни оръжия в рекордни количества, неволно ги кара да мислят за използването на практиките от Студената война за повишаване на нивото на възпиране.

Едно е да имаш доктринално предписан руски ядрен чадър над Беларус, а друго е да знаеш колко свободно ще бъде използван в локален конфликт срещу неядрена страна и същевременно членка на НАТО. В подобна ситуация е доста полезно да накарате противника да се тревожи, че белоруските военни, с които той хипотетично ще трябва да има работа, разполагат с много решителен аргумент като инструмент за самозащита.

Основното тук е, че армията в случая ще бъде именно белоруска, а не руска. Да, всъщност по отношение на използването на тактическо ядрено оръжие това е почти същото, но формално „стъпалото на ескалационната стълба“ тук е по-ниско – и следователно по-достъпно. Което означава, че е по-опасно. Това означава, че противникът ще помисли още десет пъти дали си струва да се държи агресивно.

В същото време Москва първоначално се отнесе към тази идея подчертано сдържано. Това противоречи на позицията, декларирана от десетилетия, че Русия (за разлика от САЩ) е изтеглила всички тактически ядрени оръжия от чужбина.

Първоначално, вместо да усъвършенства наскоро доставените модерни изтребители Су-30СМ като носители, на Минск беше предложено да се ограничи до „съветски самолети“ (въпреки че този въпрос все още не е напълно изяснен, очевидно става дума за щурмови самолети Су-25 ) и се говореше само за обучение на личния състав категорично без поставяне на бомби. Инициативата на Минск винаги е била акцентирана. Те се опитаха да представят темата възможно най-меко, като насилена, демонстрирайки желание да я изоставят на всеки етап.

Ситуацията в областта на международната сигурност обаче принуди Русия да премине към нов, вероятно предпоследен етап от ядреното сътрудничество с Беларус. Отговаряйки на въпрос на журналист, президентът Путин говори за революционни решения в тази област:

  • Десет самолета на ВВС на Беларус вече са завършени за използване на тактически ядрени оръжия (типът им не е посочен отново), този процес вероятно ще продължи;

  • Оперативно-тактическият ракетен комплекс "Искандер-М", доставен на белоруската армия, вече се разглежда като носител;

  • От следващата седмица, 3 април, започва "обучение на екипажи" (вероятно се имат предвид и екипажи на “Искандер”);

  • До 1 юли ще бъде завършено изграждането на хранилище за ТЯО на територията на Беларус.

Преди последната стъпка

В същото време не беше директно казано за решението (и още повече за времето и количеството) за попълване на това хранилище със „съдържание“. Въпреки че изглежда очевидно, съоръжението за съхранение на ядрени оръжия не ги съхранява непременно.

И това е фундаментален въпрос. Всъщност директното разполагане на бойни глави в бази за съхранение може да се нарече последен етап от изпълнението на „съвместните ядрени мисии на Русия и Беларус“. Тази последна стъпка е оставена, очевидно, в резерв.

Според чуждестранните експерти дълго време, за да не се създават политически обостряния, тактическото ядрено оръжие не е разполагано в модернизираното хранилище в Калининград.

Също така, въпреки активното наблюдение, от началото на възхода на тази тема не са регистрирани следи от изграждането на такова хранилище в Беларус, докато строителната дейност в Русия е описана достатъчно подробно. Със сигурност обаче не говорим за голям обект, предвид ограничената времева рамка - а голям най-вероятно не е планиран. Ако се подчертае симетрията с практиката на страните от НАТО, тогава повечето страни съхраняват там, според оценки, десет или малко повече бомби (най-големият арсенал се съхранява в “Инджирлик” в Турция).

Вероятно е, че ако тенденцията на информационната политика по тази тема се запази и ситуацията продължи да бъде изключително трудна, тогава през лятото или есента ще видим изявление за разполагане на руски тактически ядрени оръжия в Беларус - заедно с акцент, че остава под пълния контрол на руската армия, а не се прехвърля на белоруската. За щастие, съвременните устройства за блокиране на код позволяват да се гарантира невъзможността за неразрешеното му използване.

От друга страна, ако политическата ситуация внезапно изисква допълнително ограничаване, тогава винаги може небрежно да кажем, че сме подготвили хранилището, обучили сме персонала, но сме решили да не разполагаме зарядите. За щастие, от военна гледна точка това няма особен смисъл.

От чисто военна гледна точка предното съхранение е по-уязвимо. Белоруските ВВС имат по-малък опит и могат да предложат максимално Су-30СМ, който явно отстъпва като носител на руския Су-34 (и засега от някои по-стари самолети). Зарядите за “Искандер” могат да бъдат прехвърлени от близките складове в Русия, както ще бъде направено за ракетните бригади на руската армия.

Съществуват и политически рискове – сега Полша още по-настойчиво ще изисква разполагането на американско тактическо ядрено оръжие на своя територия. Преди това подобна идея не предизвикваше голям интерес сред Щатите и се използваше по-скоро като мярка за натиск върху Германия, която е изключително притеснена от подобна перспектива. Сега, въпреки че за американците, поради причини, подобни на изброените по-горе, това няма военен смисъл, поради политически причини ситуацията може да се промени. От друга страна, тактическото ядрено оръжие, разположено в Беларус по време на кризисния период, по-късно ще се превърне в допълнителен актив за пазарене по различни теми - следващия път не трябва да бъде изтеглено едностранно и първо, без директна размяна срещу ценни ходове от страна на противника.

Отказът от позицията за разполагане на ядрени оръжия само на национална територия (изразен между другото само онзи ден в съвместно изявление с китайския лидер), разбира се, създава заплаха, че противниците ще могат да оправдаят действията си с трябва да "се отговори на Москва". Все пак зависи от желанието и нуждите. Засега Западът твърди, че няма причини за отговор. И ако някои мерки са крайно необходими на Запада, те ще бъдат взети (и ще бъдат взети), без да се търсят оправдания.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?