/Поглед.инфо/ Руският зимен сън, който продължи през последните няколко десетилетия, най-накрая приключи и връщането на Русия в историята започна именно в Донбас. Дори не в Крим, където всичко мина доста делнично, непринудено и много бързо и майсторски беше вписано в обикновената политическа реалност на Русия на Путин. А точно там, където руснаците трябваше да влязат в сериозна битка с цивилизационния Запад.
Партията на страха - саботаж в щабовете
Именно Донбас стана спусъкът на цивилизационното противопоставяне. В продължение на осем години Партията на страха на Кремъл саботира този процес, заблуждаваше президента, подсилвайки действията си с медийни стратегии, насочени към избягване на този, както виждаме сега, неизбежен цивилизационен сблъсък.
Всичко, за да удължат просперитета си на върха на властта. Но в действителност - тесногръдото удоволствие от комфорта да бъдеш във властовите структури, удоволствието от управлението на медийната среда, гледайки със задоволство как опортюнистични политолози единодушно повтарят необходимостта от мир на всяка цена, а привържениците на изпращането на войски в Украйна , превърнал се в геополитически трамплин на Запада, падат от местата си по волята на обитателите на високите кабинети.
Осем години застой. Цената на тази историческа празнина са хилядите жертви на Донбас, които загинаха под безотговорен обстрел през тези години на поражение и срам. Сега войната е много по-ожесточена, имаме яростна съпротива на украинските наказателни групировки, обучени от инструктори на НАТО и нови жертви, вече сред професионалните руски военни, които са принудени да решават задачите си в много по-сложни и трудни условия. През 2014 г. постсъветска Украйна нямаше армия, а тази, която имаше, се предаде без бой, зарязвайки техника и оръжия под натиска на цивилни, които блокираха пътя на танковите колони с личните си "Ниви".
Осем години комфортно седене в кабинетите на Кремъл на идеолозите на Партията на страха дадоха необходимия картбланш за подготовка от различните категории мръсници от ВСУ на боеспособни наказателни отряди на украинските нацисти.
И едва след като Украйна беше изобилно снабдена с натовски оръжия и дронове, трябваше да направим неизбежното - да започнем Специална военна операция за денацификация, демилитаризация и вече неизбежна деукраинизация.
За да се изчисти пространството, което, ако не бяха пораженческите стратегии на Партията на страха, преди осем години, щеше да се върне в лоното на руската държава след Крим и по същия сценарий. Сега зад гърба на хилядите жертви и пред войната. Е, добре ли си прекарахте, доволно си похапнахте и попийнахте? Е, сега сметката е представена, но изглежда отново не е за плащане от вас.
От глобалното преповторение - към многополюсен свят
Но, както се казва, няма зло без добро. Вече няма илюзии за Запада. Донбас се превърна в границата на разпространението на глобализма на Изток, в разделителната линия между еднополюсния момент, когато Съединените щати смятаха света за сфера на своето единствено влияние, и новия многополюсен свят, където не една, а няколко цивилизации ще определят съдбата на човечеството въз основа на консенсус.
Отначало глобализацията спря в пясъците на Сирия. Веднага след като руският президент вдигна малкия си пръст и изпрати руските въздушно-космически сили в Сирия, пързалката на „неизбежната“ глобализация спря и нямаше как да мръдне никъде другаде. „Обективният процес“ на глобализация – както те казаха – сега е завинаги погребан там, където руснаците го спряха, носен от сирийските пясъци.
В Донбас започна обратният процес – изграждането на нов, многополюсен свят, който заменя американската глобализация. Именно там беше унищожен свещеният страх от Запада. Путин започна СВO спокойно, дори някак делнично, без да обръща внимание на адския вой, който се надигна на Запад. Путин не се страхуваше и както го виждам, никой не се страхуваше, което означава, че дяволът не е толкова страшен. Путин е спокоен и всички са спокойни.
Пред очите ни се оформя антизападна коалиция и вече става очевидно, че Западът е абсолютното малцинство от човечеството, но и там, сред това малцинство, мнозинството е против либерално-глобалистките експерименти на западните елити – малцинствата. сред малцинството.
Военната кампания в Донбас показа, че Западът се страхува от голяма война с използване на ядрено оръжие (и с право), ограничавайки се до санкции. Санкциите засягат преди всичко самия Запад и най-вече Европа, която отдавна се е превърнала в американска колония.
Европа плаща най-много за американската авантюра в Украйна. Има ли нужда от това? Може би е време да се освободим от американската окупация, превръщайки се в независим цивилизационен полюс, без диктатура от Вашингтон? Когато здравият разум и суверенът надделеят в Европа, тогава американският век най-накрая ще приключи и самата "Европа на нациите" ще се присъедини към многополюсния клуб.
В Донбас се формира глобална антизападна коалиция. Никой извън Запада не подкрепи санкциите на САЩ срещу Русия и мнозина вътре в Запада бяха принудени да го направят. Но страхът от САЩ няма да продължи дълго. Приблизително преди първите студове тогава ще се включи инстинктът за самосъхранение, което ще сложи край на трансатлантическия съюз и прагматизмът ще вземе връх.
Русофобията като политическа технология
Русофобската истерия, лансирана като по сигнал в Европа и подхваната от раболепни васали в постсъветското пространство, се свежда до нищо с всеки залп от Калибър, с всяко освободено селище на Донбас и Югоизточната част на бивша Украйна , с всеки следващ котел, смилайки остатъците от американското оборудване, което се цени повече от това, което е вътре в него. Какво е животът на гражданите на бивша Украйна за представителя на „избраната нация“? Нищо, боклук, пушечно месо, разходен материал на американската външна политика за сдържане на Русия.
Колкото повече военни победи има от страна на съюзническите сили, толкова по-ясно става, че цялата русофобия, внезапно, сякаш по команда възникнала в Европа, е изключително от политико-технологично естество, предназначена да прикрие разпадането на трансатлантическия съюз.
Става все по-ясно, че атрибутите на "световната общност" са надянали върху себе си самозванци, малцинства, изгнаници от здравата част от човечеството. Че не светът се надигна срещу Русия, заради Украйна, а Западът и дори не целият Запад, а само мрежите на Сорос, платените от тях медии, а и екзалтираните украински бежанци, които наводниха улиците на Европа и в крайна сметка се оказаха по-калпави и лоши от арабите.
Донбас разкри илюзорността на русофобските настроения, тяхната инструментална, изкуствена природа. При всяко признание на поредния нацист от предалия се на съюзниците полк "Азов", светът настръхва, ужасен от жестокостта на извършените престъпления срещу човечеството.
Срещу какво са критиците на войната днес? Срещу унищожаването на тези животни, които са загубили всякакъв човешки облик, измъчващи и изнасилващи онези, които не са смятани за истински "украинци", с такава изтънчена жестокост, че настръхваш?
На чия страна са привържениците на Украйна? На страната на тези, които се крият зад мирното население и го ползват като добитък? На страната на тези, които поставят тежки оръжия в жилищни квартали, организират опорни пунктове в детски градини и училища, ограбват болници, отнемайки и последното, и разстрелват своите съграждани без съд и следствие за най-малката симпатия към "москалите"?
Руснаците се движат толкова бавно през Донбас и Югоизток, защото не са очаквали такава зверска омраза към собствените си съграждани от „нашествениците“. Какво взеха от този Запад така бързащите към Запада „украинци“? Явно не „правата на човека“, не тържеството на правото, не върховенството на закона, не свободата – абсолютно смешно е да се говори за това. Арогантност, расово превъзходство, презрение към "говедата", тоест към всички, които не са обвесени със свастики и нацистки символи - това са взели на Запад.
На този фон руснаците имат последната надежда не само за справедливост, но и за живот и всички го разбират. Дори в Европа, в самите Съединени щати, от тези, които поне по някакъв начин минимално се опитват да разберат какво се случва. Русофобията днес е съдбата на поддръжниците на украинските наказатели, мизантропи, арогантни расисти. Всичко останало е за руснаците. И това русофилство, което набира скорост по света, също е следствие от процесите, които се развиват в Донбас.
Приемствеността на руската история
Случващото се в Донбас окончателно формализира приемствеността на руската история. Именно тук стана ясно, че няма и не може да има никакви противоречия между привържениците на предсъветския период, съветския, както и тези, които не са намерили съветската епоха, основавайки своя патриотизъм върху новата история на Русия в лицето на общ враг – глобалисткия Запад.
Именно Западът отрича цялостно и във всичките й проявления цялата руска история, било то периода на цар Йоан IV и неговите предшественици, периода на Романови или съветския период. Дори епохата на Елцин на тотална капитулация на всичко и всички, не се хареса на Запада, защото точно през този период от историята, когато Русия всъщност се самоунищожи отвътре, военният блок на НАТО напредна на изток колкото е възможно, поглъщайки онези страни от Източна Европа, които трябваше да бъдат неутрални по време на разпадането на Съветския съюз.
Тази омраза и враждебност към всичко руско, към Русия като цяло, която се прояви и по отношение на Донбас, наложи да се започне процесът на възстановяване на евразийската цивилизация по най-активен начин. В края на краищата именно там се прояви геополитическата логика, основана на конфронтацията между два типа цивилизации: морската - глобалисткият Запад с център в САЩ (бившата Великобритания) - и сухопътната, евразийската, в центъра от които се намира Русия, Хартлендът, географската ос на историята.
Именно в Донбас стана ясно, че Западът ще подкрепи всеки, който се противопостави на Русия, независимо от идеологическите му възгледи. И ако откровените нацисти се противопоставят на Русия и руснаците, Западът ще подкрепи нацистите, както и терористите, ислямистите, сатанистите и всеки друг, стига да са против Русия.
Всичко това ни принуди да приемем геополитическата логика като основна, когато става дума за конфронтация със Запада, и да разберем Русия не просто като държава, а като движеща сила на Евразийския блок - един от полюсите на бъдещия многополюсен свят, обединяващ близки по култура и манталитет държави и народи .
Заедно с това се извършва и възстановяването на руската субективност - разбирането на руснаците като народ, тоест като органична общност с обща култура, език, вяра, традиция. И това се случи, колкото и да е странно, отблъсвайки се от обратното. В крайна сметка, ако Западът толкова мрази руснаците, че е готов да сключи съюз с дявола, за да им противодейства, значи руснаците струват нещо.
Именно Западът събуди у нас нуждата от себеразбиране. Отричайки ни бясно, противопоставяйки ни се, Западът ни накара да се замислим над въпроса: кои сме ние, руснаците, каква е нашата идентичност, нашата мисия? И какво означава да си руснак?
Без Запада
Конфронтацията на Донбас със Запада всъщност ни отвори очите. Ние не само се събудихме от мъртвия си героичен сън, не само започнахме да разбираме кои сме, не само започнахме процеса на възстановяване на нашата субективност, но и се замислихме за бъдещето. Какво ще се случи след СВO?
Ясно е, че няма да е както преди, колкото и да ни внушават адептите на Партията на страха, които все още се надяват, че сега всичко ще се върне и ще бъде както преди. Няма да бъде. Настъпилите промени са необратими. Това, което Западът ни направи, ни раздели напълно и безвъзвратно. Те взеха част от нас, нашия неразделим от нас малоруски компонент, една от основите на руския народ и го обърнаха срещу нас.
След като създаде изкуствена политическа идентичност – украинците – Западът не само им наложи идеята, че са някаква отделна нация (политическа общност), но и накара същите тези „украинци“ да ни мразят. Но той не спря и дотук, превръщайки украинизма в най-яростното русофобско течение, принуждаващо „украинците“ не само да мразят, но и да убиват руснаците. И не просто да убиват, а да се подиграват, изтънчено измъчват, изнасилват, кастрират, издевателстват не само над живите, но и над труповете.
Какво трябваше да се направи с хората, за да станат по-страшни от свирепи, бесни животни? Все още не можем да го разберем, повярвайте. Колко сме неподготвени да повярваме, че майка, баща, брат, сестра, най-близките ни хора са способни да ни мразят така, че да са готови да ни убият без съжаление. Западът вложи цялата си омраза в украинците и украинките, настройвайки ги срещу нас. Няма нищо по-подло и нечовешко. С това те окончателно ни отрязаха пътя към Запада.
Да, проявихме слабост. Първо, когато допуснахме Запада в себе си. Тогава, когато му позволихме да създаде проекта Украйна. След това, когато признаха тази Украйна, те не само я признаха, но и сами участваха в украинизацията на малорусите и руснаците от Южна Русия. След това те сами я възстановиха като държава, създадоха цялата инфраструктура и индустрия там.
След това вече включиха всичко. Тогава те си затвориха очите за поглъщането на Украйна от Запада, за нейното изостряне, за превръщането й в основен инструмент срещу Русия. Да, ние спяхме и те се възползваха от това, като изрязаха жива част от нас.
Без Украйна
Украйна е нашата слабост, а Западът е нашият абсолютен враг, както и дяволът за нас - това е основният извод, който трябва да направим от ситуацията в Донбас. Нашата сила вече не е Украйна, никога. И никакъв Запад.
Нуждаем се от дългосрочна стратегия да бъдем: Русия без Запада, светът без Запада, Югът на Русия без Украйна. „Украинството“ е страшна русофобска зараза, която ни избива до краен предел. Това не е толкова смешно, колкото изглеждаше някога, особено в съветските времена, когато руснаците бяха силни и партията беше над закона. "Украинството" е страшно. То убива.
И тук не трябва да се бъркат украинците и малорусите, което често се прави у нас поради инерцията на съветския период. Украинецът е агресивен русофоб, садист и убиец, който мрази всичко руско, "Украйна" е изкуствен политически проект, създаден от Запада срещу Русия и руснаците - ние ги мразим и последователно ще провеждаме не само демилитаризация и денацификация, но и пълна деукраинизация на това пространство.
Обичаме малорусите, защото те са част от нас. Малоруски е принадлежност към група от етнически групи в югозападната част на Велика Русия. Това не е политическа (изкуствена) общност, а органична, естествена. Това е култура, диалекти, танци, бродирани ризи, кухня, меки звуци и прочувствено пеене, казаци и зърнопроизводители - това е част от големия руски народ, неговият малоруски компонент.
Именно малорусите, като неразделна част от руския свят, ние освобождаваме днес от украинските наказателни групировки, нацисткитеи и расистки боклуци от украинските малцинства, които са завзели властта над мнозинството в тази област на Югозападна Русия.
И разбира се - вътрешното сплотяване. Необходимо е да изчистим всичко западно от нашия живот, от нашето битие, нашата държава, общество, от нашия живот. Западната култура, западното образование, ценностите, подходите, идеологиите, религиите, като цяло всякаква западнящина трябва да бъде отменена. Вземете само технологията и след това избирателно - вземете я според необходимостта в рамките на модернизацията, но без озападняване.
Благодарение на Донбас Русия се събуди и спря глобализацията. Руснаците отново се осмислиха като субект на историята и започнаха изграждането на евразийския цивилизационен полюс на бъдещия многополюсен свят. Русия се върна в историята, за да прогони дявола - Запада - обратно под камъка, възвръщайки мисията на катехон.
И Донбас стана катализатор на всички тези тектонични промени. Да, цената за това беше кървава, а жертвите много. Но те не бяха напразни. Русия се пробуди и тя беше събудена от героите на Донбас, чиито имена са завинаги изписани в аналите на руската история.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com