Фактът, че тази вълна премина почти едновременно с руско-американските дискусии около договора за START-3 със сигурност не е случайно съвпадение, тъй като уместността на тази тема далеч не е конюнктурна. И тук е необходимо много внимателно да отделим истината от митовете.
Първо, намаляването на нашите стратегически ядрени сили. Нека ви припомня, че този процес беше стартиран от Михаил Горбачов, който подписа през 1987 г. с американския президент Роналд Рейгън първия договор за ограничаване на ядрените оръжия - Договорът за ракетите с малък и среден обсег (ДРСМО), а след това Договорът за намаляване на оръжията (СТАРТ-1) с неговия наследник Джордж Х. У. Буш. Той беше продължен от Борис Елцин, чийто подпис е под Лисабонския протокол към СТАРТ-1 (1992) и СТАРТ-2 (1993), който директно намалява стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Последният, който допринесе за намаляването на ядрените арсенали, беше руският президент Дмитрий Медведев, който подписа СТАРТ-3 с американците през 2010 г.
В резултат на това до 2003 г. руските стратегически ракетни сили са повече от наполовина от 1990 г.: от 36 ракетни бригади и дивизии до 15, а ракетите от 1443 до 735 г. Сред тях са 150 шахтно базирани ракети РС-36M УТТХ и Р-36M2 “Войвода” с 10 разделящи се бойни глави с индивидуално направление. На Запад ги наричат СС-18 Сатана. Освен това, 130 шахтно базирани ракети УР-100Н УТТХ (СС-19 “Стилет”) - общо 780 бойни глави, 36 ракети РТ-23 УТТХ “Молодец” (СС-24 “Скалпел”) с 360 заряда, разположени в 10 железопътни комплекси. 360 мобилни моноблокови комплекса РT-2PM "Топол" (СС-25 “Сърп”) и 39 най-новите моноблокови комплекси РT-2ПM2 "Топол-M" (СС-27 Топол-M2). По този начин общият брой ядрени бойни глави в руския арсенал е 3159. Освен това всички „тежки“ ракети са проектирани и построени през 70-те и 80-те години на ХХ век и остават в експлоатация извън техния максимален експлоатационен живот поради високия си запас от безопасност, непрекъсната поддръжка и разширяване на техния ресурс. Именно това критично състояние на нашите стратегически ядрени сили накара американците да се оттеглят от Договора за противоракетна отбрана (ПРО).
Прогнозите на американските анализатори и „съветолози“ бяха най-обнадеждаващи тогава - до 2010 г. Русия трябваше напълно да избледнее като модерна високотехнологична сила, а военният ѝ потенциал трябва да падне до нивото на Ирак или Аржентина. При тези условия САЩ имаха уникална възможност да бъдат не само единствената световна суперсила, но и неуязвима суперсила. Планът на САЩ беше прост. Знаейки неспособността на Русия да поддържа стратегическия си ядрен арсенал на съветско ниво, беше необходимо да се сведе с различни рамкови споразумения до ниво, което ще бъде "по зъбите" за перспективните системи за противоракетна отбрана на САЩ и да се фиксира в тази рамка, в случай че Русия в обозримо бъдеще успее да влезе отново в клуба на суперсилите.
Вярата, че Русия никога няма да успее да възстанови потенциала си за ядрени ракети, изигра жестока шега на янките. Слуховете за смъртта на Русия бяха очевидно преувеличени. До 2010 г. вместо окончателния крах на руските стратегически ядрени сили започва тяхната модернизация и превъоръжаване. И до 2020 г. те достигнаха пика на своята форма през последните 25 години. Днес руската ядрена „триада“ съдържа 532 стратегически носители, способни да носят около 2100 ядрени бойни глави. Като част от обмена на данни, съгласно договора за START-3, Русия посочва, че към 1 септември 2019 г. тя разполага с 513 разположени стратегически носители, за които има 1426 бойни глави. Останалите са в складове в готовност за разполагане.
От тях като част от стратегическите ракетни сили - 320 ракетни системи, способни да носят 1181 ядрени бойни глави. От тях 46 тежки ракети Р-36M2 (СС-18), 2 комплекса "Авангард" (УР-100НУТТХ, СС-19 Mod 4 ракети), 45 мобилни наземни комплекси "Топол" (СС-25), 60 комплекса с шахтно базиране и 18 мобилни комплекса Топол-M (СС-27), 135 мобилни и 14 минни комплекса с ракета “Ярс” РС-24.
ВМС включва 10 стратегически ракети-носители с балистични ракети на борда, способни да носят до 656 ядрени бойни глави.
Северният флот разполага с пет ракетни носителя на проект 667БДРМ Делта IV с 80 ракетни ракети Р-29РM (СС-Н-23) и един ракетоносец проект 955 с 16 ракети "Булава".
Тихоокеанският флот се състои от един ракетоносец проект 667БДР Делта III с 16 ракети Р-29Р (СС-Н-18) и два ракетоносеца проект 955 с 36 ракети “Булава”.
Стратегическата авиация включва 66 тежки бомбардировача: 11 Ту-160 и 55 Ту-95МС.
Моноблоковите системи “Топол-M” се заменят с ракети РS-24 “Ярс” с множество бойни глави. А на мястото на “Сатана” (тежките ракети Р-36M2) тежката ракета “Сармат” (РС-28) се готви да влезе в експлоатация. По отношение на обхвата на полета, РС-28 надвишава предшественика Р-36M2 с един и половина пъти: 18 хиляди километра срещу 11. Натоварването също нараства: 10 тона вместо 8,8. Началното тегло на МКБР “Сармат” е 208 тона. Първите такива ракети ще изпълняват бойно дежурство още през 2021 година.
Следователно предположенията на всякакъв вид „експерти“, които никога не са имали или отдавна са загубили контакт с армията, че Стратегическите ракетни сили уж не са в състояние да дадат достоен отпор на потенциален враг и вече не са сила, способна да възпира политическите авантюристи от желанието „да заличи Русия от картата“, меко казано, са погрешни. И ако наричаме нещата с техните си имена, те са неграмотни глупотевини! Руската ядрена триада е най-важният елемент от нашата система за сигурност и гарант за спокойно небе над главите ни.
Превод: В. Сергеев
