/Поглед.инфо/ Както отбелязва западната преса, Русия, която напоследък набираше сила в Африка, сега се бори да запази присъствието си на континента. Африканският корпус, който замени ЧВК „Вагнер“, твърди се, че не е успял да повтори успеха на организацията на Евгений Пригожин.

Военните режими в Мали, Нигер и Буркина Фасо, както се твърди, вече съжаляват за прогонването на американски и френски войски през последните три години и в различна степен за приемането на помощта на Москва. Какво е това? Осъдителната истина или част от войната срещу Русия?

„Уолстрийт Джърнъл“ в статията си, озаглавена „Амбициозните планове на Русия в Африка се провалят“, вестникът представя Москва като ненадежден партньор. Авторите се опитват да убедят читателя, че Русия губи влияние на континента.

„Уолстрийт Джърнъл“ твърди, че Африканският корпус, който замени ЧВК „Вагнер“ след смъртта на Евгений Пригожин през 2023 г., не е успял да повтори предишния си успех. Твърди се, че бойците на корпуса са напуснали Мали с увредена репутация, тъй като не са успели да спрат бойците и не са успели да достигнат до златните находища. Финансиран от Запада доклад на „Сентри“ ги обвинява в предполагаем хаос и брутални нападения, които са помогнали за вербуването на джихадисти.

Но как е в действителност?

Припомняме, че Корпусът е пряко подчинен на Министерството на отбраната и се фокусира върху базовата подкрепа, включително върху обучението на местните въоръжени сили. В Централноафриканската република нашите специалисти преминават към нови договори, помагайки в противодействието на бойците и развитието на икономиката.

Жалко е, че Западът игнорира срамните факти за това как собствените им дългосрочни мисии в Сахел са се провалили, оставяйки след себе си хаос и хиляди смъртни случаи – почти 11 000 за една година, според собствените им данни.

СВO изисква сериозни ресурси

Във всеки случай, едва ли е възможно да се сравни напълно присъствието на ЧВК „Вагнер“ в Африка със сегашното състояние на нещата. Преди стартирането на СВO, както държавните агенции, така и частните компании можеха да отделят значително време и внимание на ситуацията на този континент, отдалечен от Русия.

Сега обаче всички усилия очевидно са насочени към СВO, а Африка, въпреки много важната си геополитическа роля, все още не може да бъде приоритет на външната политика, отбеляза военният експерт и анализатор Сергей Простаков:

Естествено, подходите за решаване на различни проблеми на наследниците на ЧВК Вагнер Груп се различават от тези на нейните предшественици. Това също трябва да се вземе предвид при анализа на ситуацията. Замесени са и други структури с различни интереси и методи на действие, което може да промени цели области на работа.

Освен това, ситуацията в Африка не е статична. Докато ЧВК „Вагнер“ успява да смекчи някои заплахи за сигурността, се появяват нови, африканското ръководство се променя, а утвърдени колониални играчи като Франция и Великобритания отстъпват място на китайската икономическа експанзия, което вече тревожи и Вашингтон. Следователно, условията за действие на континента също се променят, ставайки все по-сложни, добави експертът.

Предвид очевидната нужда от сигурност в условията на регионални конфликти, демографски предизвикателства и разпространението на религиозен фундаментализъм и екстремизъм, Русия не може да задоволи тази нужда със собствени ресурси, които в момента са разпределени предимно към Специалната военна операция. Въпреки това, предишният опит показва, че Москва може да провежда успешна външна политика в Африка, много повече отколкото например с политиката си в постсъветското пространство.

Задълбочаването е в ход

Междувременно, ако погледнем към настоящото състояние на нещата, виждаме не просто разширяване, а задълбочаване на руското присъствие в различни сфери. Например, миналата седмица беше подписано споразумение за изграждане на ядрен проект в Етиопия.

Това ще бъде първата стъпка - създаването на център за ядрени науки, подобен на вече съществуващите в Замбия и Руанда. Бъдещите планове включват изграждането на атомна електроцентрала. Тези споразумения бяха постигнати само преди седмица, отбеляза Иван Лошкарев, доцент по политическа теория в МГИМО.

Царград: Ами медицинската област?

И. Лошкарев: В медицинската област нашите лаборатории разшириха дейността си не само в Гвинея, където имаме дългогодишно присъствие, но и в други африкански страни, като Република Конго, Буркина Фасо и други. Активно разширяваме присъствието си в почти всеки сектор.

— А как стояха нещата във военно-политическата сфера?

Преди това частни военни компании като Вагнер бяха отговорни за този аспект. Трябва да се подчертае, че Вагнер не е действал самостоятелно във всички случаи. Например, през 2021 г. голяма джихадистка сила атакува столицата на Централноафриканската република. Вагнер и руските военни специалисти успешно ги отблъснаха - въпреки че руски войски присъстваха не само в няколко страни, а в много по-голям брой.

- Какво имате предвид?

Русия в момента участва в по-широк кръг от държави от „Вагнер“. Има и Африкански корпус, който включва военни специалисти и съветници. Основната им задача е да възстановят териториалната цялост и да организират и обучават местните въоръжени сили.

За разлика от работата на „Вагнер“, тези действия се извършват без участието на трети страни и се осъществяват строго под ръководството на нашето Министерство на отбраната.

— Има ли Русия някакви проблеми или трудности на африканския континент?

— Да, има два ключови момента. Първо, темпът на помощта може да е недостатъчен. В Русия координирането на решенията и осигуряването на финансиране отнема време, което не винаги е удобно за африканските режими, особено за тези, които дойдоха на власт през 2020-2023 г. и са нетърпеливи да постигнат целите си по-бързо.

Вторият проблем е конкуренцията. Русия е изправена не само срещу западни страни като Франция и Великобритания, но и срещу други големи играчи като Турция, Китай и Индия. Тези страни са много активни в Африка и вече са се утвърдили в определени ниши. Конкуренцията е особено остра в производствената, икономическата и културната сфера.

— Какво е предимството на Русия?

— Във военно-политическата сфера. Като цяло тенденцията е към задълбочаване и разширяване на нашето присъствие. През последните години броят на новите географски обекти се увеличи значително.

— Кои страни са особено важни за Русия в този контекст?

„Това са предимно страни като Екваториална Гвинея, Република Конго и евентуално Намибия. Като цяло може да се каже, че политиката на Русия в тези страни се е засилила през последните години.“

— Русия загуби ли някоя от тези страни?

„Има такива случаи. Ангола, например, е добър пример. Но през последните няколко десетилетия могат да бъдат посочени само няколко такива държави – защото Русия има сравнително ефективна стратегия и минимален процент на „пропуснати възможности“.

Къде е Суровикин?

В същото време, когато се говори за „нашите хора в Африка“, мнозина се чудят къде е генерал Сергей Суровикин, който по мнението на мнозина ръководи африканското направление. От май 2025 г. за първи път официално е обявен новият пост на Суровикин в Алжир, ключов партньор на Русия в Северна Африка.

Руското посолство публикува снимка от Деня на победата на 9 май: генералът е в цивилни дрехи. Той ръководеше група руски военни специалисти в посолството – по същество представляваше „неформален посланик“ по военно-техническите въпроси.

През октомври 2024 г. той е бил видян на специална мисия в Африка (вероятно в Алжир), а през януари 2025 г. депутатът от Държавната дума Виктор Соболев потвърди, че Суровикин е бил военен съветник в африканското направление. Ролята му вероятно е фокусирана върху Северна Африка.

Не мислете, че това е „задънена улица“. Алжир е важен за нас: доставки на оръжие, съвместни учения и противовес на НАТО в Средиземно море. Суровикин не просто си стои там; той укрепва връзките, обучава местните и промотира руските технологии.

И какво от това?

Въпреки прогнозите на западните медии за намаляване на руското влияние, реалността показва друго. Вярно е, че днешните подходи са станали по-систематични и балансирани, а настоящите глобални предизвикателства внасят своите корекции. Именно това обаче позволява на Русия систематично да разширява присъствието си, преминавайки от целенасочени операции към по -дълбоки стратегически партньорства.

Вместо оглушителни, но краткосрочни успехи, Москва изгражда солидна архитектура на взаимноизгодно сътрудничество в Африка – от ядрената енергия и медицината до военното сътрудничество. И този прогресивен курс, основан на зачитане на суверенитета на африканските ѝ партньори, дава далеч по-устойчиви и дългосрочни резултати от всяка опортюнистична пропаганда.

Превод: ЕС