/Поглед.инфо/ Основните икономически процеси през 90-те са “приватизацията на приходите” и “национализацията на разходите”. Това се вижда много добре с “Норилски никел”, който прехвърли на държавата социалните разходи и фактически се отказа от екологичните. Сега ситуацията частично продължава така, най-малкото защото практически цялото руско чиновничество идва от тези същите години.

Съответно мислите за национализацията на приходите доскоро изобщо не идваха в главите на чиновниците. Ако цената на износа на руските продукти расте, то олигарсите прибират всичко в джоба си, а ако падат - те искат помощ от държавата. И уж всички бяха доволни. Но в последно време ситуацията започна да се мени и във всеки случай в правителството това е явно свързано с идването на двойката Мишустин-Белоусов.

Особено се изостри във връзка с ръста на цените на металите и торовете, защото вътрешната себестойност на производството не се е изменила, а цената на изнасяните суровини скочи рядко. И правителството започна да задава въпроси. Съвместно с експертната общност, между другото. Последните, разбира се, бързо проявиха слабос (защото пиар-бюджетите в корпорациите си остават), но като цяло позицията остава предишната: износителите трябва да споделят!

Резултатите, общо взето, вече са известни (и данъците са променени, и подходите, в частта на съотношението на тези ресурси, които износителите влагат в страната и които извеждат под формата на дивиденти) и е много интересно да се видят коментарите. Клакьорите на либералите (които, според мен организират през 90-те години гореописаната политика) радостно крещи, че металурзите са успели да отбият почти всичките “нападки” на правителството, значи са прекрасни. А моята гледна точка е малко по-различна.

Според ден, това беше частично описано от Мишустин, който пряко обясни, че в условията на необходимост повишаването на социалното натоварване върху държавата с извеждане на капитал е недопустимо. Ще напомня знаменитата аналогия на Рейгън, който говори, че при прилив всички лодки се вдигат. Той говори това по отношение на снижаването на данъците, пояснявайки, че ако в резултат на този процес започне икономически ръст, то всички ще спечелят. Но това е през 80-те години в САЩ, където спестените от данъци пари се влагат в американската икономика. А при нас?

А при нас тези пари се извеждат, тоест не могат да осигурят никакъв ръст. И новата политика на държавата се състои в това, че ако влагате парите в страната, то данъците ще са ви едни (ниски). А ако извеждате, то други, по високи. И това изменение на модела на отношенията между олигарсите и държавата е къде-къде по-важно от конкретните показатели на данъците. В края на краищата цифрите може доста бързо да се променят, а принципните подходи са нещо напълно различно. Те, както показва опитът, се променят значително по-сложно.

Като заключение мога да отбележа, че прословутият “ляв обрат” , за който съм писал много, напълно ще се прояви в политиката на правителството на Мишустин, при това във вариант, който не противоречи на основните икономически принципи. Дори на капиталистически. И няма как да не отбележа, че ефективността, която проявява настоящето ръководство на правителството, в това число в поддържането на социалните проекти, отдавна не е била виждана. Може само да се радваме и да се надяваме, че процесът ще продължи и нататък.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели