/Поглед.инфо/ Днес започва изпълнението на политиките за реабилитация от 90-те години. Това са именно политиките. Политиките в сферата на културата, като минимум. Колкото и чудовищно да звучи, тези политики имат шанс за успех. Да, да! И това може да се случи пред очите на милиони хора, които са живели тогава. Между другото, нека това е добър урок за тези, които вярват, че фактите говорят сами за себе си. Това не винаги е така. Реалността, действителността не може да разговаря. Винаги се тълкува. Няма нищо очевидно и говорещо само по себе си. За тълкуването на реалността трябва да се борите. Постоянно. Почасово, всяка минута. Това е сериозна и много необходима работа.

И също така има шанс историята на 90-те да бъде обсъдена, преинтерпретират за нас, защото тези политики имат много силни основания. Какви?

1. Миналото се премества в настоящето през тясната като гърло на бутилка зона на институции на паметта и сега откровени негодници често седят там.

2. 90-те бяха време на колективно изнасилване, бяхме откровено и безсрамно прее*ани и много свидетели от онова ужасно време се държат като жертви на насилие, опитвайки се да изкоренят ужасните спомени.

3. Най-важното: 90-те са времето, когато бяхме лоши, беше времето, което ни показа, което ни демонстрира всичко най-лошо в нас. Не забравяйте, че най-важната функция, дори мисията на такава институция като "държавата" е да защити човека от себе си. През 90-те години известно време бяхме беззащитни. И държавата беше окупирана. В резултат наяве излезе най-лошото, най-срамното нещо - нещо, което не искаме да си спомняме.

4. 90-те години са преходно време, цифровата инфраструктура току-що започна да се оформя и следователно много от това време все още не е цифровизирано, не е дигитализирано, което означава, че вече е забравено. Доказателства за това време живеят на хартиени страници, на стари видеокасети. Предстои много работа по дигитализирането на множество доказателства за онова страшно време.

5. Днешните активни жители на Интернет през 90-те все още са били деца или млади хора и затова са склонни да помнят само доброто, а в младостта винаги „момичетата са по-хубави, тревата е по-зелена. И слънцето грееше по-ярко “.

6. Днешните младежи вече са плод на ужасна образователна система, те вече са неспособни на критично мислене, това е лесно манипулирана маса, лесно е да се храни с всичко. Всичко, ако е опаковано по определен начин.

7. Днешните апологети на 90-те имат едно страшно оръжие: те говорят за „свобода“. Като цяло „свободата“ е ужасна, кървава дума, ужасен идол, върху олтара на който са направени много милиони жертви. Заведоха ни до този олтар. През 90-те години. Буквално. И душите на нашите деца. Образно.

90-те години са добра причина за интелектуална хигиена. Те не трябва да се забравят. Необходим е континуум, непрекъснатост на спомена за това гнусно време, ерата на побеждаващото зло, триумфа на вулгарността и подлостта.

Превод: В.Сергеев