/Поглед.инфо/ Петролният срив, съчетан с карантината, принуди Саудитска Арабия да продължи с болезнено увеличение на данъците и да изостави социалната подкрепа за населението. Амбициозните планове на Кралството да намали зависимостта от петрола се отлагат за неопределено време. Саудитците не са виждали такава криза. Защо арабската държава пое по съвсем различен път от Русия?

Саудитска Арабия е принудена да предприеме болезнени, но необходими мерки за подкрепа на икономиката, заяви финансовият министър Мохамед ал Джадаан в официално изявление.

Първо, властите незабавно увеличиха три пъти ДДС, което обикновените граждани биха усетили първи. Преди две години страната, живееща от петрола, дори не знаеше какво е ДДС. През 2018 г. обаче беше въведен такъв данък - макар и малък, едва 5%. От 1 юли ДДС ще се увеличи до 15%.

Нещо повече, от 1 юни страната премахва изплащането на издръжка, така наречената надбавка за високите разходи за живот. Тя възлизаше на 1000 реала на месец (266 долара) за държавни служители и военни. Всъщност тази надбавка бе установена за първи път през 2018 г., за да компенсира появата на пет процента данък за държавните служители и повишаване на цените на бензина. Сега го губят.

Всъщност саудитските власти се разплащат с провала на реформата от 2018 г., която имаше за цел да разнообрази доходите на страната. Всъщност въвеждането на ДДС беше част от пакета за реформи. В същото време беше въведен данък за чуждестранните работници и акциз върху безалкохолните напитки и тютюн.

Реформата на 2018 г. беше част от по-глобалната стратегия „Визия 2030“ за радикална икономическа реформа, изобретена преди четири години от престолонаследника Мохамед Ибн Салман. Той се надяваше да намери нови източници на доходи, включително чрез приходи от петрол и газ. През април 2016 г. принцът обеща, че до 2020 г. страната ще живее без петрол и няма да ѝ пука какви ще са цените на суровините.

Нещо дори успя да се направи в тази насока - от 2014 г. делът на приходите от нефт и газ се удвои, над 83 милиарда долара и възлиза на една трета от приходите в бюджета. Според съобщенията на чуждестранни медии обаче, бюджетът на Саудитска Арабия все още се формира за сметка на приходите от петрол с 90%, а не 70%. За сравнение: в Русия приходите от нефт и газ не надвишават половината от приходите в бюджета, което му дава малко повече възможност за маневриране.

Арабският принц съкращава финансирането за програмата „Визия 2030“, което означава, че саудитското оттегляне от петролната зависимост се отлага за неопределено време. Новият срив на цените на петрола принуди властите на страната да действа по-строго. Всичко това индиректно показва, че икономиката на страната е в бедствено състояние.

Властите на страната преминават към строги икономии: разходите са много по-високи от приходите. Според саудитското министерство на финансите през първото тримесечие на годината бюджетният дефицит на страната възлиза на 9 милиарда долара. Приходите от петрол намаляват с почти 25% в сравнение с миналата година до 34 милиарда долара.

Кралството не успя да се справи с бюджетния дефицит от 2014 г., когато настъпи първият сериозен срив в цените на петрола. От този момент държавните приходи рязко паднаха, но властите продължиха сериозно да увеличават разходите с надеждата да рестартират икономиката с тези инжекции. Според местното министерство на финансите през 2014–2018 г. натрупаният бюджетен дефицит възлиза на 313 милиарда долара. Реформата на 2018 г. трябваше да помогне за балансиране на бюджета до 2023 г. Сега трябва да се забрави за това. Огромното увеличение на разходите изигра жестока шега.

Бюджетът на саудитците се уравновесява при цена на петрола от 70–80 долара за барел, докато в Русия - при 40–45 долара. Следователно, за разлика от саудитския, руският бюджет през всичките тези години беше в излишък.

Кризата, която страната преживява, не е била виждана от света в съвременната история, оплаква се министърът на финансите Мохамед ал Джадаан. Той обяснява, че приходите от петрол намаляват поради по-ниската икономическа активност, докато увеличението на разходите е резултат от непланиран натиск върху здравния сектор и инициативи, предприети в подкрепа на икономиката на фона на пандемията на коронавируса.

Ситуацията в кралството е критична, през второто тримесечие натискът ще се увеличи - падащите цени на петрола ще допринесат за намаляване на производството му, заяви Моника Малик, главен икономист в Търговската банка на Абу Даби.

Резкият спад на цените на петрола през март тази година наложи кралството да харчи сериозни пари. Саудитците изразходват 27 милиарда долара за подкрепа на икономиката. Една трета от сумата отиде за текущи нужди, една трета за подпомагане на банките и една трета за компенсиране на отлива на капитал, смята Зиад Дауд, икономист от „Блумбърг“.

За разлика от Русия, в Саудитска Арабия има фиксиран курс на националната валута, а при нас - плаващ. Следователно, местната централна банка по-активно изгаря резерви за подкрепа на местната валута. В резултат резервите на страната са намалели до най-ниските си нива от 2011 г. - до 464 милиарда долара. Саудитска Арабия е заела още 19 милиарда долара от международния капиталов пазар за покриване на дефицита на бюджет.

В резултат нетните финансови активи на страната (резерви на Централната банка и държавни фондове, намалени с разходите за държавен дълг) паднаха от 50% от БВП през 2014 г., когато петролът беше на стойност 100 долара за барел, до 0,1% от БВП по текущи цени на черно злато.

„За да могат саудитците да намалят бюджета до нула, без дефицит, цените на петрола трябва да се увеличат повече от два пъти. Те се нуждаят от цени около 70 долара за барел“, коментира Антон Покатович, главен анализатор в BCS Premier. Първо, обяснява той, кралството влезе в „конфронтация на цените“ с по-малки резерви, например, в сравнение с Руската федерация. Второ, саудитските резерви сега са под засилен натиск, тъй като саудитската валута има силно привързаност към долара, докато, например, за Руската федерация, по-ниските цени на петрола се "изглаждат" до известна степен от плаващия курс с отслабването на рублата, добавя експертът.

Саудитците се нуждаят от по-високи цени на петрола, така че страната е готова да предприеме още по-голямо намаление на производството, отколкото в рамките на сделката ОПЕК +, която започна да действа на 1 май. В допълнение към тези договорености, саудитците ще намалят производството с още 1 милион барела на ден през юни. Общо кралството ще намали производството на 7,5 милиона барела на ден, вместо 8,5 милиона. Това намаление е почти 40% спрямо нивото от април, когато производството се увеличи. На следващо място, Кувейт (с 80 хиляди барела) и ОАЕ (със 100 хиляди барела на ден) обявиха допълнително намаление на производството. Освен това ОПЕК+ обсъжда запазването на спад в производството от 9,7 милиона барела на ден след юни. Първоначално те планираха постепенно да увеличат обемите на производство.

Вербалните намеси на Саудитска Арабия имат ефект. Цените на петрола в света започнаха да се покачват. До вечерта барелът сорт „Брент“ нарасна с почти 2% до 30,21 долара, а сорта WTI - с почти 7%, до 25,82 долара за барел. Публикуваната прогноза на Министерството на енергетиката на САЩ също беше засегната, което леко повиши очакванията за цените на петрола за 2020 г. и намали прогнозата за добив на нефт в страната, макар и незначителна. В близко бъдеще обаче нестабилността на цените на петрола няма да стигне до никъде: петролът ще бъде в диапазона от 24–35 долара за барел, смята Покатович.

„Ако премахването на антивирусните мерки, започнало през последните седмици, не доведе до ново огнище на коронавирус в света и последващото възстановяване на глобалната икономика продължава с бързи темпове, котировките на „Брент“ може да се върнат в коридора от 40–55 долара до края на годината. Това обаче е по-скоро оптимистичен сценарий. Основният предполага, че цената на петрола ще бъде в диапазона от 20–35 долара и едва през следващата година ще може да се измъкне от него, формирайки стабилен възход ”, казва Дмитрий Бабин, експерт по борсовите пазари в BCS Broker.

Във всеки случай може да се заяви, че Саудитска Арабия е загубила петролната война, която започна след анулирането на предишната сделка за ОПЕК +. Саудитците, като отмъщение за Москва, организираха дъмпинг на петролния пазар в Европа и сериозно увеличиха производството. Въпреки това, неочакван фактор се намеси под формата на пандемията. Следващият срив на цените на петрола заедно с карантината се оказа твърде тежък за саудитците - трябва да се вземат непопулярни решения.

„Както и на други места, бедните ще плащат за кризата. Преди месец руският сегмент на интернет и бизнес медиите активно обсъждаше кой спечели Световната петролна война: Саудитска Арабия или Русия. Сега можем да направим недвусмислен извод, че загубата на саудитците е много по-голяма. В Русия няма увеличение на данъците и орязване на бюджета“, коментира ръководителят на IAC Alpari, д-р Александър Разуваев.

Но като цяло е трудно да се намерят победители в такава тежка ситуация. Дори вносителите на гориво не са доволни от барелите евтин петрол, които са паднали върху тях. Карантината и сривът на петрола засегнаха сериозно всички износители на петрол, включително руската икономика. Сега моделът на руските мерки е насочен към подкрепа на бизнеса и обществеността, но резервите на страната не са неограничени. Преди ситуацията с коронавируса, финансовият министър Антон Силуанов заяви, че руските резерви ще издържат шест години ниски цени на петрола. Има обаче песимистична версия за развитието на събитията.

„В действителност дълговете на „Роснефт“ и „Газпром“ възлизат на около 11 трилиона рубли - това е размерът на Фонда за национално благополучие от 1 април 2020 г. Нашите резерви могат да бъдат изразходвани преди края на годината. Това е мнението на експерти от Висшата школа по икономика и МГУ. Саудитците все още не използват резерви, така че те ще издържат най-малко две-три години. Докато вдигат данъци и намаляват социалните разходи. Нашата страна може би трябва да върви по същия път. Ще се появят и нови данъци и държавата ще трябва да намали социалните задължения. Саудитска Арабия ще изчака до момента, в който резервите ни се изчерпат и ще получат част от нашия дял на пазарите за износ на петрол “, каза Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел на AMarkets. Това е най-лошият сценарий, ако възстановяването на глобалното търсене и икономиката след карантината се забави.

Превод: В. Сергеев